Академик Георги Наджаков (автори)
Издателство: | Българска академия на науките |
Език: | български език |
Раздел: | Физика и астрономия |
Етикети: | антикварни книги |
Твърда корица, голям формат | 608 стр. | 1037 гр.
(използвана книга - отчислена от библиотека, без заглавна страница, здраво книжно тяло, тук-там подчертавано и водени бележки с молив, захабен външен вид)
*
СЪДЪРЖАНИЕ
(виж изображенията под корицата)
**
Из "АКАДЕМИК ГЕОРГИ НАДЖАКОВ И НЕГОВАТА НАУЧНА ДЕЙНОСТ"
Академик професор Георги Наджаков е роден на 8 януари 1897 г. (ст. ст. 26. XII. 1896 г.) в град Станке Димитров. От 1915 до 1920 г. следва и завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет. През същото време взема участие в почти цялата Първа световна война. През учебната 1920—1921 г. е стажант учител по математика в Първа софийска мъжка гимназия и веднага след това, през юни 1921 г., постъпва асистент по физика във Физико-математическия факултет на университета.
При постъпването си в Софийския университет като асистент др. Наджаков заварва Физическия институт — отдел физика в твърде незавидно състояние. Материалната база се е състояла от една остаряла сбирка демонстрационни уреди и студентски лаборатории, обзаведени за елементарни упражнения по физика. Учебният план е бил твърде ограничен. Научно-изследователска работа в сегашния смисъл на думата почти не е била провеждана.
Поради подчертаните си интереси към научно-изследователска работа бива командирован на едногодишна специализация в Париж, 1925—1926 г., където специализира при проф. Пол Ланжвен и в Института „Радиум" при Мария Кюри.
Със завръщането си се залавя с ентусиазъм за научна работа, плод на която са първите му публикации. Същевременно той започва систематически да се бори за обзавеждането на Физическия институт при университета със съвременна научна апаратура.
Избирането му за доцент през юни 1927 г. и за извънреден професор през 1932 г. му дава по-добри възможности да развие своите качества на преподавател, научен работник и организатор. Макар и да е натоварен с краткия курс по опитна физика, той го подготвя с усърдие и го поставя на висотата на съвременната наука. Непрекъснато се грижи за подобряването на материалните възможности и за провеждането на научно-изследователска работа.
С избирането му за редовен професор — ръководител на катедрата по опитна физика, през 1937 г., започва нов етап за развитието на Физическия институт при университета, а с него и на подготовката на физиците и провеждането на научно-изследователската работа по физика у нас. Разширява се значително обучението на студентите по физика, като се въвеждат нови дисциплини, увеличава се броят на упражненията и се повишава нивото им; нараства н броят на асистентите. Благодарение на енергичните постъпки на академик Наджаков за развитието на Физическия институт се получава допълнителен кредит, който позволява да се подобри снабдяването със съвременна апаратура. Под неговите грижи се създава и механическа работилница при института. Тези постижения позволяват у нас научно-изследователската работа в областта на физиката, макар и в скромни размери, да се издигне на съвременно ниво.
След 9 септември 1944 г. др. Наджаков активно се включва в поставянето на науката в служба на народа. След избирането му за академик — редовен член на БАН, януари 1945 г., той ревностно се заема с изграждането на първия у нас чисто научно-из-следователски институт по физическите науки — Физическия институт на БАН.
В резултат на непрекъснатите грижи на академик Наджаков, Физическият институт на БАН от един зародиш на институт с персонал всичко двама научни сътрудници при основаването му в 1948 г., бързо израсна в съвременен изследователски институт с 6 секции с по няколко лаборатории и 6 специализирани работилници със 120 души персонал, от които 40 научни сътрудници, с перспективи за по-нататъшно още по-бързо развитие. С помощта на Съветския съюз по мирното използуване на атомната енергия и решение на партията и правителството започна изграждането на един съвременен Физически институт с Атомна научно-експериментална база (ФИ с АНЕБ) към Българската академия на науките, под негово непосредствено ръководство, така че от 1959 г. и в нашата страна ще може да се развиват физическите науки и в най-новите им насоки.
Академик Наджаков е написал 60 оригинални научни работи, над 60 научни, научно-популярни и биографични статии, 10 университетски и гимназиални учебници, сам и с колективи; освен това е написал и изнесъл пред конгреси, конференции, сесии, събрания и пр. през последните десет години към 350 статии, доклади, интервюта, радио-изказвания и др. у нас и в чужбина, по въпросите за борбата за мир, за дружба със Съветския съюз, за дружба между народите, за крупни представители на обществеността — политически, културни и научни деятели, по разни публицистични въпроси и др.
Академик Наджаков след 9 септември 1944 г. е избиран на три пъти за народен представител в Първото, Второто и Третото Народно събрание, като през Второто Народно събрание е и член на Президиума на Народното събрание, и на два пъти за депутат на трудещите при Столичния градски народен съвет. След Втория конгрес на Отечествения фронт той е избиран непрекъснато за член на Националния съвет на Отечествения фронт.
Понастоящем академик Г. Наджаков е зам. председател на Българската академия на науките и директор на ФИ с АНЕБ при БАН, професор завеждащ катедрата по експериментална физика в Софийския университет, зам. председател на Комитета по мирното използуване на атомната енергия при Министерския съвет, председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира, народен представител и др. Той е член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките от 1939 г. а от юни 1958 г. е избран за иностранен член на Академията на науките на СССР; член е на Научния съвет на Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна от основаването му; член е на Международната комисия за физически и химически константи от 1947 година.
Академик Г. Наджаков е избиран на два пъти за декан на Физико-математическия факултет през 1940—1941 г. и 1944—1947 г. и на два пъти за ректор на Софийския университет от 1947—1951 г.; бил е дълги години зам.председател на Висшата атестационна комисия, председател на Комисията за Димитровски награди за наука, изобретателство и рационализация при Министерския съвет, председател на Физико-математическото дружество, председател на Дружеството за ООН в България, член на Централния съвет на Съюза на българо-съветските дружества, член на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, зам. председател и председател на Българо-френското дружество и пр.
Големи заслуги има академик Наджаков и за развитието на връзките на българските физици с физиците от Съветския съюз и страните с народна демокрация, а така също и с прогресивните учени от западните страни. Големи грижи той полага и за подрастващите физици с изпращането им на специализация в чужбина и създаването на подходящи условия за научно-изследователска работа в нашата страна.
Академик Г. Наджаков е взел участие в много научни и науч-но-политически конгреси и конференции в разни страни на света: Париж, Кембридж, Лондон, Москва, Дрезден, Женева, Ню-Йорк, Виена; участвувал е във всички конгреси и сесии в защита на мира, в повечето случаи като ръководител на нашите делегации: Вроцлав, Париж, Москва, Варшава, Виена, Будапеща, Берлин, Хелзинки, Стокхолм и Коломбо. Бил е ръководител на българските делегации на Първата и Втората Женевска конференция по мирното използуване на атомната енергия през 1955 и 1958 г. и на Първата и Втората сесия на Генералната конференция на Международната агенция за атомна енергия през 1957 и 1958 г. във Виена.
За неговата научна и обществена дейност академик Наджаков е награден с ордени за гражданска заслуга, с орден Народна република България I степен; с ордена на Корейската НР, с Димитровска награда за наука I степен, с почетния знак I степен на Съюза на българо-съветските дружества, с почетния знак I степен на СГНС и др. По случай 60 годишнината му се издава юбилеен сборник в два тома — с избрани трудове от научната и обществената му дейност....
При покупка на стойност:
Срок за доставка до офис на Еконт или Спиди: Поръчваш днес, получаваш утре!
За редовни клиенти, закупили книгите си с регистрация, се определя персонална отстъпка с код за отстъпка, за пазаруване независимо от стойността на покупката.
За пазаруващите само с "Бърза поръчка", не се предлага код за постоянна отстъпка, поради невъзможността да бъде вписан такъв.
Поръчки направени до 17.00 ч. в делничен ден - за София и страната, обикновено се изпращат в същия ден и се доставят на следващия, или според графика на куриерската фирма. При пристигането на пратката в офиса на Еконт клиентите, направили поръчка с регистрация, получават имейл и SMS, а с "Бърза поръчка" - само SMS.
След преглед на пратката в присъствието на куриера, се заплаща наложен платеж. Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.
Ако книгата или книгите не отговарят на описаното състояние при поръчката, то той се освобождава от заплащане на пратката в двете посоки, след разговор по телефона с подателя.
Ако клиента след преглед прецени, че книгата или книгите не са му необходими, то той следва да ги върне на подателя, като заплати пощенските разходи в двете посоки.
За София - лично предаване
Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:
1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.
2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата)
Предимствата на този начин за получаване: възможност за внимателно разглеждане на книгите, получаване в същия ден и спестяване на пощенските разходи.
След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.