Академик Георги Наджаков. Научна дейност

Академик Георги Наджаков  (автори)

Твърда корица, голям формат  |  608 стр.  |  1037 гр. 

(използвана книга - отчислена от библиотека, без заглавна страница, здраво книжно тяло, тук-там подчертавано и водени бележки с молив, захабен външен вид)

*

СЪДЪРЖАНИЕ

(виж изображенията под корицата)

**

Из "АКАДЕМИК ГЕОРГИ НАДЖАКОВ И НЕГОВАТА НАУЧНА ДЕЙНОСТ"

Академик професор Георги Наджаков е роден на 8 януари 1897 г. (ст. ст. 26. XII. 1896 г.) в град Станке Димитров. От 1915 до 1920 г. следва и завършва физика и математика във Фи­зико-математическия факултет на Софийския университет. През съ­щото време взема участие в почти цялата Първа световна война. През учебната 1920—1921 г. е стажант учител по математика в Първа софийска мъжка гимназия и веднага след това, през юни 1921 г., постъпва асистент по физика във Физико-математическия факултет на университета.

При постъпването си в Софийския университет като асистент др. Наджаков заварва Физическия институт — отдел физика в твърде незавидно състояние. Материалната база се е състояла от една остаряла сбирка демонстрационни уреди и студентски лабора­тории, обзаведени за елементарни упражнения по физика. Учебният план е бил твърде ограничен. Научно-изследователска работа в се­гашния смисъл на думата почти не е била провеждана.

Поради подчертаните си интереси към научно-изследователска работа бива командирован на едногодишна специализация в Париж, 1925—1926 г., където специализира при проф. Пол Ланжвен и в Института „Радиум" при Мария Кюри.

Със завръщането си се залавя с ентусиазъм за научна работа, плод на която са първите му публикации. Същевременно той за­почва систематически да се бори за обзавеждането на Физическия институт при университета със съвременна научна апаратура.

Избирането му за доцент през юни 1927 г. и за извънреден професор през 1932 г. му дава по-добри възможности да развие своите качества на преподавател, научен работник и организатор. Макар и да е натоварен с краткия курс по опитна физика, той го подготвя с усърдие и го поставя на висотата на съвременната наука. Непрекъснато се грижи за подобряването на материалните възмож­ности  и за провеждането на научно-изследователска работа.

С избирането му за редовен професор — ръководител на ка­тедрата по опитна физика, през 1937 г., започва нов етап за разви­тието на Физическия институт при университета, а с него и на под­готовката на физиците и провеждането на научно-изследователската работа по физика у нас. Разширява се значително обучението на студентите по физика, като се въвеждат нови дисциплини, увели­чава се броят на упражненията и се повишава нивото им; нараства н броят на асистентите. Благодарение на енергичните постъпки на ака­демик Наджаков за развитието на Физическия институт се получава допълнителен кредит, който позволява да се подобри снабдяването със съвременна апаратура. Под неговите грижи се създава и меха­ническа работилница при института. Тези постижения позволяват у нас научно-изследователската работа в областта на физиката, макар и в скромни размери, да се издигне на съвременно ниво.

След 9 септември 1944 г. др. Наджаков активно се включ­ва в поставянето на науката в служба на народа. След избирането му за академик — редовен член на БАН, януари 1945 г., той рев­ностно се заема с изграждането на първия у нас чисто научно-из-следователски институт по физическите науки — Физическия ин­ститут на БАН.

В резултат на непрекъснатите грижи на академик Наджаков, Физическият институт на БАН от един зародиш на институт с пер­сонал всичко двама научни сътрудници при основаването му в 1948 г., бързо израсна в съвременен изследователски институт с 6 секции с по няколко лаборатории и 6 специализирани работил­ници със 120 души персонал, от които 40 научни сътрудници, с пер­спективи за по-нататъшно още по-бързо развитие. С помощта на Съветския съюз по мирното използуване на атомната енергия и ре­шение на партията и правителството започна изграждането на един съвременен Физически институт с Атомна научно-експериментална база (ФИ с АНЕБ) към Българската академия на науките, под не­гово непосредствено ръководство, така че от 1959 г. и в нашата страна ще може да се развиват физическите науки и в най-новите им насоки.

Академик Наджаков е написал 60 оригинални научни работи, над 60 научни, научно-популярни и биографични статии, 10 универ­ситетски и гимназиални учебници, сам и с колективи; освен това е написал и изнесъл пред конгреси, конференции, сесии, събрания и пр. през последните десет години към 350 статии, доклади, интер­вюта, радио-изказвания и др. у нас и в чужбина, по въпросите за борбата за мир, за дружба със Съветския съюз, за дружба между народите, за крупни представители на обществеността — полити­чески, културни и научни деятели, по разни публицистични въ­проси и др.

Академик Наджаков след 9 септември 1944 г. е избиран на три пъти за народен представител в Първото, Второто и Тре­тото Народно събрание, като през Второто Народно събрание е и член на Президиума на Народното събрание, и на два пъти за депутат на трудещите при Столичния градски народен съвет. След Втория конгрес на Отечествения фронт той е избиран непре­къснато за член на  Националния съвет на Отечествения фронт.

Понастоящем академик Г. Наджаков е зам. председател на Българската академия на науките и директор на ФИ с АНЕБ при БАН, професор завеждащ катедрата по експериментална физика в Софийския   университет,   зам.  председател  на Комитета по мир­ното използуване на атомната енергия при Министерския съвет, председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира, народен представител и др. Той е член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките от 1939 г. а от юни 1958 г. е избран за иностранен член на Академията на науките на СССР; член е на Научния съвет на Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна от основаването му; член е на Международната комисия за физически и химически константи от 1947 година.

Академик Г. Наджаков е избиран на два пъти за декан на Физико-математическия факултет през 1940—1941 г. и 1944—1947 г. и на два пъти за ректор на Софийския университет от 1947—1951 г.; бил е дълги години зам.председател на Висшата атестационна ко­мисия, председател на Комисията за Димитровски награди за наука, изобретателство и рационализация при Министерския съвет, предсе­дател на Физико-математическото дружество, председател на Дру­жеството за ООН в България, член на Централния съвет на Съюза на българо-съветските дружества, член на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, зам. председател и председател на Българо-френското дружество и пр.

Големи заслуги има академик Наджаков и за развитието на връзките на българските физици с физиците от Съветския съюз и страните с народна демокрация, а така също и с прогресивните учени от западните страни. Големи грижи той полага и за подраст­ващите физици с изпращането им на специализация в чужбина и създаването на подходящи условия за научно-изследователска ра­бота в нашата страна.

Академик Г. Наджаков е взел участие в много научни и науч-но-политически конгреси и конференции в разни страни на света: Париж, Кембридж, Лондон, Москва, Дрезден, Женева, Ню-Йорк, Виена; участвувал е във всички конгреси и сесии в защита на мира, в повечето случаи като ръководител на нашите делегации: Вроцлав, Париж, Москва, Варшава, Виена, Будапеща, Берлин, Хелзинки, Сток­холм и Коломбо. Бил е ръководител на българските делегации на Първата и Втората Женевска конференция по мирното използуване на атомната енергия през 1955 и 1958 г. и на Първата и Втората сесия на Генералната конференция на Международната агенция за атомна енергия през 1957 и 1958 г. във Виена.

За неговата научна и обществена дейност академик Наджаков е награден с ордени за гражданска заслуга, с орден Народна репуб­лика България I степен; с ордена на Корейската НР, с Дими­тровска награда за наука I степен, с почетния знак I степен на Съюза на българо-съветските дружества, с почетния знак I степен на СГНС и др. По случай 60 годишнината му се издава юбилеен сборник в два тома — с избрани трудове от научната и обществе­ната му дейност....