Алилуя

Виктор Пасков  (автор)

Твърда корица, среден формат  |  571 стр.  |  653 гр.

(неизползвана книга в почти отлично състояние - леко захабена обложка) 

*

На задната корица:

„Моля читателя да ми прости, че се налага да се върна назад във времето, но на пръсти се броят тези, които знаят историята на майстор Георг, как и защо е попаднал той в България.

В началото на този век, когато по жълтите софийски павета са пътували каляски, а в каляските - дами в кринолини и господа във фракове, когато в софийските градини духо­ви музики са свирили потпури от „ Травиата ", когато Иван Вазов е разхождал кучето си пред Народното събрание и когато Оперна­та дружба е давала първи спектакли, в Со­фия са пристигнали чешки и италиански му­зиканти да създадат българска музикална култура.

Бог знае какви мъки, несгоди и лишения са срещали в мисията си. Не ми се разказва за това. Изпитвам срам и мъка. Повечето от тях са се върнали огорчени по домовете си. Имената на тези, които са останали, не се знаят. Те са консервирани в институти и ен­циклопедии и добре поне, че и тази чест сме им оказали ние, които, стъпили на техните гърбове, крачим победоносно към обления в светлина световен подиум."

**

От вътрешната страна на обложката:

Вечният дисвдент Виктор Пасков е сред малцина­та 50-летниии в литературата ни, сдобили се с том „Събрано" - „Алилуя ". Между кориците на книгата са дебютната му повест „ Невръстни убийства " (преведена в Англия и Чехия), новелите „Мартина ", „Ций Кук ", „Биг бизнес ", „Лот в ексиа ", въплътили емигрантските му приключени!, романът „Германия - мръсна приказка " (обявен за бестселър във Франция) и неговият шедьовър „Балада за ГеоргХених", преведен на всички европейски езици, а у дома отличен с националната награда за литература. С „Балада"-та, своята втора книга, през 1987 г. Пасков едновременно е приет в Съюза на българ­ските писатели и получава голямата му награда. Преди него подобен триумф е преживял един­ствено Георги Марков. Литературната съдба и на двамата след това е белязана от емигранството. Или както пише Любомир Левчев: общото между тях са „восъчните им крила за бягство извън границите, крилата, които ти дават опасната свобода, но лък те отнасят далеч от родината, от езиковата люлка".

Възхвали от световни критици, в световни издания, от които би се изчервил дори жив класик, са изписани за повечето творби между кориците на „Алилуя ". Във френската тежка артилерия на критиката - „Нувел обсерватьор" -видният наш естет Цветан Тодоров е сравнил Виктор Пасков с „Уди Алън в най-добрите му години". „Пасков е едновременно реалист и магьосник", пише Ален Сал в авторитетния „Льо Монд". „Бих заменил почти всички бест­селъри на годината срещу тази книга" („Балада за Георг Хених "), категоричен е Пиер-Паскал Росси, Женевска телевизия.

Един от малцината „граждани на света" в българската литература, Виктор Пасков, е роден в София през 1949 г. На 19 години заминава за Германия. Следва Висшата акаде­мия за музика „Ф. Менделсон-Бартолди". До 1980-та работи като оперен певец и композитор на театрална музика в Лайпциг, Цайтц, Фрай-берг, Рощок. И днес е най-добрият бас сред писателите ни.

През 1986 г. излиза дебютната му книга „Невръстни убийства ", а година по-късно, романът „ Балада за Георг Хених ", който го изстрелва на върха на най-новата родна проза. Почти дебютант Пасков печели Националната награда за литература. През 1989 г. филмът по него , „Ти, който си на небето", заснет от Дочо Боджаков, получава наградата на София и е в селекцията за европейския приз „Феникс" в Париж. По това време самият Пасков живее вече във Франция. За „Балада"-та той е отличен с Голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо през 1991 г., романът е обявен и за бестселър на годината от Женевската телевизия. Година по-късно вторият роман на Пасков, „Германия, мръсна приказка ", става бестселър във Франция, а по телевизия „Антей 2" тече сериал на българина. Зад гърба си артистичният писател има и богата биография на администратор - бил е главен художествен ръководител на Канал 1 на БНТ, директор на Бургаския театър, два пъти е поемал ръководството на културния ни инсти­тут в Берлин. Водил е рубрика по „Дойче веле", автор е на пиеси, мюзикъли, киносцена-рии. В момента завършва нов роман, „ Тайните градини на Хелена".

***

Съдържание