ПРЕДГОВОР

Предложеният речник съдържа, може да се каже, целия  словар на съвременния английски книжовен език според определението на българ­ския тълковен речник на БАН. Освен това той съдържа най-голямата част от книжовния език от XVIII в. насам, но не съдържа например целия речник на Шекспир или Милтън. Той съдържа и най-основните и най-употребими думи от различните специални области на науката и техниката, без да претендира дори и за някаква приблизителна изчерпателност в това отно­шение. Включени са и някои провинциализми и диалектизми, които може да се срещнат в белетристиката, било за предаване на локален колорит, било в пряка реч; но, разбира се, и тук пълнотата е твърде относителна. По същите съображения са  включени и доста  много думи и изрази от говоримия език и сланга или  градския  жаргон, който в Англия и Аме­рика се употребява много по-широко, отколкото у нас. Такива думи пред­ставят обаче твърде голям проблем за съставителя на речник поради тех­ния, общо взето, ефимерен характер. В повечето случаи такива думи, до­като да стигнат да бъдат отбелязани в речниците, са излезли  вече от употреба. Въпреки това, понеже и те намират отражение в съвременната белетристика, необходимо е да бъдат отбелязани, за да могат да се четат например романите на Дикенз, на Уелз или Голзуърди, и то по възможност с български съответствия от подобна стилистична сфера. Същият аргу­мент важи естествено и за авторите от по-ново време, наши съвремен­ници. Но издирването на най-модерния жаргон е задача, която надхвърля възможностите на един обикновен речников колектив; и при това избо­рът на авторите, чиито творения заслужават да намерят отражение в реч­ник от мащаба на сегашния, и установяването на думите или съчетанията, които се срещат достатъчно често, за да заслужават да бъдат отбелязани, представляват също така непосилна задача.  Следователно трябва да се има пред вид, че думите, отбелязани със знака 5/ като жаргонни, са може би в повечето случаи и поостарели.

Словникът на настоящия речник съставлява около една трета от тоя на т. нар. „Кратък оксфордски речник" от 1959 г., който от своя страна представя само част от съкровището на големия „Оксфордски речник" (25000 стр. с близо половин милион заглавия); а и двата тези речника, са крайно незадоволителни по отношение на най-новите думи в езика-В общи линии авторите са се ръководили при избора на думите от английскоа руския речник на Мюлер, но с немалко добавки както по отношение н. словника, така и- по отношение на фразеологията и илюстративния мате риал. Същият този речник е служил и като образец за подреждането и излагането на материала. Обаче изработването и редактирането на един такъв речник представлява около  шестгодишен труд, към който трябва да се прибавят и няколко години за печатането и преди всичко чакане ред за публикация. Ето защо цялата основна изработка и голяма част от редакцията са били извършени с помощта не на последното издание на Мюлеровия речник (1960 г.), а на по-старото —от 1956 г. Също така някои други помагала, които щяха много да улеснят работата на колектива (напр. „Кратък определител на фауната на България", 2 тома, 1962—1963 г.), са могли да бъдат използувани само за последните части или при четенето на коректурите. Впрочем при въпроси за флората и особено фауната трябва да се има пред вид, че научната терминология не е напълно уед­наквена по целия свят. При даването на латинските названия сме се при­държали много често към терминологията на английските източници като по-меродавна за английската дума, считайки, че специалистът ще знае да се справи с евентуалните несъответствия и че така ще се избягнат лични тълкувания.

Особена трудност представляваше техническата терминология, тъй като тя е все още твърде неустановена в български език. Голяма помощ тук беше Руско-българският технически речник на Пенко Герганов и др., който ни послужи като основен справочник.

Понятието английски език е твърде широко. То покрива езика на две големи нации и на голям брой по-малки държави, всеки със свои специфични особености. Като основа на речника са взети, както обикно­вено става, езикът, правописът и произношението на самата Англия. Обаче по отношение на словара и фразеологията са застъпени не по-малко широко и особеностите на езика на САЩ, като отклоненията от британската норма са отбелязани със знака ам. Специфичните англицизми следователно не са отбелязани като такива. Трябва обаче да се изтъкне, че в същност поради влиянието преди всичко на киното, а също и на литературата деленето, което по-рано се правеше много по-строго, за­почва да губи смисъла си и по-голямата част от американизмите, макар и да се чувствуват още като такива, се употребяват широко и в Англия. Много от тях са престанали изобщо да се чувствуват като американизми и следователно не са посочени изрично в речника, макар и да произхож­дат първоначално от САЩ. Държи се сметка и за по-важните отклоне­ния в правописно отношение между двете форми на езика. Различия в произношението обаче не са посочени, като дори и американизмите са сведени към английските норми на произношение в интереса на последо­вателността. Но и в Англия особено при думи, които не се употребяват често в говоримия език, съществуват най-различни варианти на произно­шението — мястото на ударението не е винаги установено при такива думи, нито пък формата на гласните, „дълга" или „кратка". Общо взето, тук не са отбелязани всички възможни форми, а само тая, която по мне­нието на съставителите — понякога може би доста субективно-се радва на най-широко разпространение. Различията между източниците в това отношение са понякога доста големи, но сме давали алтернативни произ­ношения само при някои по-употребими думи. Като основа за фонетич­ните транскрипции е послужил правоизговорният речник на Daniel Jones. Може би този избор не беше съвсем сполучлив, защохр напоследък се изтъква доста силно, че неговата трактовка на неударените гласни е вече малко старомодна. Въпреки това обаче речникът му сe смята за най-ме­родавен.

Обърнато е доста голямо внимание на фразеологичните съчетания на английски език, включително и употребата на предлозите, която обикно­вено представлява една от най-големите трудности за чужденеца. Речни­кът е в същност първият опит у нас за един по-пълен и основен речник на английски език. Въпреки това предишните опити в това поле, рабо­тени, трябва да се признае, при много по-трудни условия и без помощта на много от помагалата, които сега стоят на разположение, са улеснили твърде много работата на колектива и той им е твърде много задължен. Но като пръв опит на едно по-високо стъпало и този речник съдържа без друго много неща, които се нуждаят от поправка или подобрение. Авторите ще бъдат много признателни за всяко внушение, което би могло да се използува при евентуално ново издание.

М. Минков