Английско-български речник. Том 1-2 (150,000 думи и изрази, 1998 г.)

English-Bulgarian Dictionary. Vol. 1-2

Речникът съдържа повече от 150,000 думи и изрази.

Руси Русев  |  Мария Ранкова  |  Теодора Атанасова  |  Е. Машалова  |  Гочо Чакалов  (съставители)

Твърда корица, голям формат  |  1766 стр.  |  1951 гр.

(неизползвани книги - здрави и чисти книжни тела, позахабена предна корица на първи том)

*

ПРЕДГОВОР

Предложеният речник съдържа, може да се каже, целия словар на съвременния ан­глийски книжовен език според определението на българския тълковен речник на БАН. Освен това той съдържа най-голямата част от книжовния език от XVIII в. насам, но не съдържа например целия речник на Шекспир или Милтън. Той съдържа и най-основ­ните и най-употребими думи от различните специални области на науката и техниката, без да претендира дори и за някаква приблизителна изчерпателност в това отношение. Включени са и някои провинциализми и диалектизми, които може да се срещнат в бе­летристиката било за предаване на локален колорит, било в пряка реч; но, разбира се, и тук пълнотата е твърде относителна. По същите съображения са включени и доста много думи и изрази от говоримия език и сланга, или градския жаргон, който в Анг­лия и Америка се употребява много по-широко, отколкото у нас. Такива думи предс­тавят обаче твърде голям проблем за съставителя на речник поради техния, общо взе­то, ефимерен характер. В повечето случаи такива думи, докато да стигнат да бъдат от­белязани в речниците, са излезли вече от употреба. Въпреки това, понеже и те намират отражение в съвременната белетристика, необходимо е да бъдат отбелязани, за да мо­гат да се четат например романите на Дикенз, на Уелз или Голзуърди, и то по възмож­ност с български съответствия от подобна стилистична сфера. Същият аргумент важи естествено и за авторите от по-ново време, наши съвременници. Но издирването на най-модерния жаргон е задача, която надхвърля възможностите на един обикновен речников колектив; и при това изборът на авторите, чиито творения заслужават да на­мерят отражение в речник от мащаба на сегашния, и установяването на думите или съчетанията, които се срещат достатъчно често, за да заслужават да бъдат отбелязани, представляват също така непосилна задача. Следователно трябва да се има предвид, че думите, отбелязани със знака 5/ като жаргонни, са може би в повечето случаи и по­остарели.

Словникът на настоящия речник съставлява около една трета от този на т. нар. Кратък оксфордски речник от 1959 г., който, от своя страна, представя само част от съкровището на големия оксфордски речник (25 000 стр. с близо половин милион заг­лавия); а и двата тези речника са крайно незадоволителни по отношение на най-новите думи в езика. В общи линии авторите са се ръководили при избора на думите от английско-руския речник на Мюлер, но с немалко добавки както по отношение на слов­ника, така и по отношение на фразеологията и илюстративния материал. Същият този речник е служил и като образец за подреждането и излагането на материала. Обаче из­работването и редактирането на един такъв речник представлява около шестгодишен труд, към който трябва да се прибавят и няколко години за печатането и преди всичко чакане ред за публикация. Ето защо цялата основна изработка и голяма част от редак­цията са били извършени с помощта не на последното издание на Мюлеровия речник (1960 г.), а на по-старото — от 1956 г. Също така някои други помагала, които щяха много да улеснят работата на колектива (напр. „Кратък определител на фауната на България", 2 тома, 1962-1963 г.), са могли да бъдат използвани само за последните части или при четенето на коректурите. Впрочем при въпроси за флората и особено за фауната трябва да се има предвид, че научната терминология не е напълно уеднаквена по целия свят. При даването на латинските названия сме се придържали много често към терминологията на английските източници като по-меродавна за английската ду­ма, считайки, че специалистът ще знае да се справи с евентуалните несъответствия и че така ще се избегнат лични тълкувания.

Особена трудност представляваше техническата терминология, тъй като тя е все още твърде неустановена в българския език. Голяма помощ тук беше Руско-българският технически речник на Пенко Герганов и др., който ни послужи като основен спра­вочник.

Понятието английски език е твърде широко. То покрива езика на две големи нации и на голям брой по-малки държави, всеки със свои специфични особености. Като ос­нова на речника са взети, както обикновено става, езикът, правописът и произношени­ето на самата Англия. Обаче по отношение на словара и фразеологията са застъпени не по-малко широко и особеностите на езика на САЩ, като отклоненията от британс­ката норма са отбелязани със знака ам. Специфичните англицизми следователно не са отбелязани като такива. Трябва обаче да се изтъкне, че всъщност поради влиянието преди всичко на киното, а също и на литературата деленето, което по-рано се правеше много по-строго, започва да губи смисъла си и по-голямата част от американизмите, макар и да се чувствуват още като такива, се употребяват широко и в Англия. Много от тях са престанали изобщо да се чувствуват като американизми и следователно не са посочени изрично в речника, макар и да произхождат първоначално от САЩ. Дър­жи се сметка и за по-важните отклонения в правописно отношение между двете форми на езика. Различия в произношението обаче не са посочени, като дори и американиз­мите са сведени към английските норми на произношение в интереса на последовател­ността. Но и в Англия, особено при думи, които не се употребяват често в говоримия език, съществуват най-различни варианти на произношението — мястото на ударени­ето не е винаги установено при такива думи, нито пък формата на гласните, „дълга" или „кратка". Общо взето, тук не са отбелязани всички възможни форми, а само тази, която по мнението на съставителите — понякога може би доста субективно — се рад­ва на най-широко разпространение. Различията между източниците в това отношение са понякога доста големи, но сме давали алтернативни произношения само при някои по-употребими думи. Като основа за фонетичните транскрипции е послужил правоиз-говорният речник на Daniel Jones. Може би този избор не беше съвсем сполучлив, за­щото напоследък се изтъква доста силно, че неговата трактовка на неударените гласни е вече малко старомодна. Въпреки това обаче речникът му се смята за най-меродавен.

Обърнато е доста голямо внимание на фразеологичните съчетания на английски език. включително и употребата на предлозите, която обикновено представлява една от най-големите трудности за чужденеца. Речникът е всъщност първият опит у нас за дал по-пълен и основен речник на английски език. Въпреки това предишните опити в това поле, работени, трябва да се признае, при много по-трудни условия и без помощ­та на много от помагалата, които сега стоят на разположение, са улеснили твърде много работата на колектива и той им е твърде много задължен. Но като пръв опит на едно по-високо стъпало и този речник съдържа без друго много неща, които се нуж­даят от поправка или подобрение. Авторите ще бъдат много признателни за всяко вну­шение, което би могло да се използва при евентуално ново издание.

М. МИНКОВ