Български език за институтите за начални учители

Продукти
КНИГИ
+
9,95 лв.
  • Издателство: Народна просвета
КУПИ с регистрация ИЛИ с БЪРЗА поръчка
Моля, изберете:
Продуктът е успешно добавен в количката

Еньо Николов  |  Никола Костов  |  Любомир Андрейчин  (автори)

 

Издателство:   Народна просвета
Език: български език
Раздел: Езикови учебници

 

Твърда корица, среден формат  |  419 стр.  |  615 гр.

(неизползвана книга в отлично състояние - посвещение от съпругата на един от авторите)

 

*

 

СЪДЪРЖАНИЕ
 
Увод
Значение на езика в живота на хората (3). Езикова култура (3). Българският книжовен език като национален език и като форма на националната култура (4). Езикови норми (4). Богатството и красотата на българския език. Оценка на видни общественици и писатели за българския език (5). Значение на науката за родния език 7). Задачи и строеж на курса по съвременен български език (7). Методи на науката а съвременния български език (8).
 
 
ФОНЕТИКА
 
§ 1. Предмет, задачи, дялове и значение на фонетиката (9). § 2. Дума, звук и буква (9).
Образуване на звуковете. Говорен апарат
§ 3. Говорен апарат (10). § 4. Образуване на езиковите звукове (11). § 5. Основно деление на езиковите звукове. Гласни и съгласни (11).
Гласни
§ 6. Гласни в български език (12). § 7. Широки и тесни гласни (12). § 8. Пред-ноезични и задноезични гласни (13). § 9. Закръглени и незакръглени гласни (15).
Съгласни
§ 10. Съгласни звукове в български език (15.) § 11. Преградни и проходни съгласни (16). § 12. Преградно-проходни съгласни (17). § 13. Звучни и беззвучни съгласни (17). § 14. Сонорни съгласни (18). § 15. Съгласните по място на учленение (19). § 16. Меки и твърди съгласни (22). § 17. Предаване на меките съгласни в писмена реч (24). § 18. Звуковете като фонеми и фонемен състав на българския книжовен език (24).
 
СВЪРЗВАНЕ НА ЗВУКОВЕТЕ. СРИЧКА
 
§19. Свързване на звуковете в думите (26). § 20. Сричка (27).
 
УДАРЕНИЕ
 
§ 21. Същност на ударение (28). § 22. Ударение в думата и ударение в изречението (28). § 23. Особености на словното ударение в българския език (29). § 24. Смислоразличителна роля на ударението (29). § 25. Думи без ударение. Проклитики и енклитики (29). § 26. Второстепенно ударение (30).
 
Звукови промени
§ 27. Звукови промени (32). § 28. Звукови закони и норми (33). § 29. Преглас я—е (променливо я) (33). §. 30 Произход, разпространение и характер на прегласа я—е (34) § 31. Думи и форми"с променливо я (35). § 32. Редукция на неударени гласни (36). § 33. Съчетания ьр, ьл между две съгласни (37). § 34. Вметнато ъ (38). § 35. Непостоянни гласни ъ и е (39). § 36. Образуване на дифтонги. Йотувани гласни (39). § 37. Изговор на меки съгласни (41). § 38. Уподобяване на звучни и беззвучни съгласни (41). § 39. Звучни съгласни в края на думите (42). § 40. Междусловна фонетика (43). § 41. Изговор на двойни съгласни (44). § 42. Изпущане на съгласни (45). § 43. Източни и западни елементи в съвременното книжовно произношение (46). § 44. Някои типични отклонения от. нормите на книжовния изговор (47). § 45. Други видове отклонения от книжовния изговор (48). § 46. Грешки при писане, които се дължат на влияние от изговора (50). § 47 Изговор и писане на чужди имена (50).
 
Писмо, графика и правопис
§ 48. Писмо   (51). '§ 49. Азбука (52). § 50. Писмо и произношение   (53). §. 51  Правописни правила и принципи (54). § 52. Развой на правописния   въпрос у нас (55)§ 53. Фонетична транскрипция (56). § 54. Пренасяне   на   части от  думата (57). § 55Съкращаване на думите (58). § 56. Изговор на съкратени думи (58).
 
ЛЕКСИКОЛОГИЯ
 
§ 57. Предмет на лексикологията (59). § 58. Задачи и дялове на лексикологията (60). § 59. Значение на лексикологията (60). § 60. Форма и значение   на думата (61).
 
ДУМАТА КАТО РЕЧНИКОВА ЕДИНИЦА
 
Формален строеж (състав) на думата
§ 61. Корен на думата (62). § 62. Наставка (62). § 63. Представка (63). § 64. Окончание (64). § 65. Основа (64). § 66. Граматична наставка (65). § 67. Сложни думи (66). § 68. Сложни съкратени думи (66). § 69. Редуване на звуковете (исторически звукови закони) в корена и основата (68) § 70. Редуване на съгласни (68). § 71. Редуване на кореновата гласна (69).
 
Правопис на съставните елементи на думите
§ 72. Правопис на корена (70). § 73. Правопис на представката (70). § 74. Правопис на сложните думи (71).
Лексикално значение на думата
§ 75. Лексикално значение и понятие (71). § 76. Отношение между форма и лексикално значение на думата (73). § 77. Вътрешна форма на думата (75).
 
Развитие на думата
§ 78. Звуково и смислово развитие на думата (75). § 79. Изменения в значението на думата (76). § 80. Разширяване на употребата и значението на думите (76). § 81. Преносна употреба въз основа на сходство (77). § 82. Преносна употреба въз основа на постоянна връзка (77). § 83. Преносна употреба въз основа на противоположност (78). § 84. Стесняване на употребата и значението на думите (78). § 85. Изменение на значението на думата поради изменение на самото понятие (79). § 86. Лексикализирани и нелексикализирани нови значения на думите (79). § 87. Отмиране на стари значения в думите (80). § 88. Отношение на смисловото развитие на думата към нейната външна и вътрешна форма (80). § 89. Многозначност на думите и система на значенията им (81).
 
РЕЧНИКОВ СЪСТАВ Класификация на думите в речниковия състав
 
§ 90. Класификация на думите според ролята им в речниковия състав. Основна лексика (82). § 91. Специална лексика (82). § 92. Речниково-граматична класификация на думите. Части на речта (83).
 
Словообразуване
§ 93. Словообразуване (84).
Образуване на съществителни имена
§ 94. Съществителните имена по състав (85) § 95. Наставки, с които се образуват лични нарицателни съществителни от женски род (86). § 96. Наставки, с които се образуват лични нарицателни съществителни от женски род (88). § 97. Наставка за образуване на лични съществителни собствени имена (88). § 98. Наставки за образуване на съществителни имена на предмети (89). § 99. Наставки за образуване на отвлечени съществителни имена (за признаци) (90). § 100. Наставки за образуване на съществителни, които означават действие (90). § 101. Наставки за образуване на съществителни имена за места (91). § 102. Наставки за образуване на събирателни съществителни (92). § 103. Наставки за образуване на умалително-гальовни съществителни (92). § 104. Наставки за образуване на уголемителни имена (93.) § 105. Образуване на сложни съществителни имена (93). § 106. Съществителни имена с представки (94).
 
Образуване на прилагателни имена
§ 107. Прилагателните имена по състав (95). § 108. Наставки за образуване нз качествени прилагателни (96). § 109. Наставки за образуване на относителни прилагателни (97). § 110. Наставки за образуване на притежателни прилагателни (97). § 111. Наставки от чужд произход (98). § 112. Прилагателни с представки (98). § 113. Сложни прилагателни (99). § 114. Преминаване на причастия в категорията на прилагателните (100). § 115. Преминаване на прилагателни в категорията на съществителните (101).
 
Образуване на глаголи
§ 116. Първични и производни глаголи (102). § 117. Наставки за образуване на глаголи от имена (102). § 118. Наставки за образуване на глаголи от други глаголи (103). § 119. Глаголни представки (103). § 120. Значение и правопис на някои представки (104).
 
Образуване на наречия
§ 121. Наречия от съществителни имена (105). § 122. Наречия от прилагателни имена (105). § 123. Наречия от числителни (105). § 124. Наречия от глаголи (105). §125. Сложни наречия (106).
Формално-семантични словни групи в речниковия състав
§ 126. Сродни думи (107). § 127. Еднородни думи (107). § 128. Синоними (107). § 129. Антоними (111). § 130. Пароними (111). § 131. Омоними (111).
 
Състав на българския речник откъм произход на думите
§ 132. Славянското словно богатство и неговото развитие вчнашия речник (113). § 133. Чужди заемки в нашия речник (114). § 131. Средновековни гръцки, латински и други заемки (116). § 135. Черковнославянски и руски думи (118). § 136. Международна културна лексика (терминология) (120). § 137. Смислови заемки от чужди езици (калки) (122).
 
Развитие на речниковия състав
§ 138. Попълване на речника с нови думи (122). § 139. Изменения в значението на думите (123). § 140. Отпадане на остарели думи (123). § 141. Чистота на речниковия състав (124). § 142. Чистота на книжовния език от ненужни диалектизми (127). § 143. Чистота на книжовния език от жаргонни думи (128), § 144. Чистота на книжовния език от паразитни думи (128). § 145. Неологизми (128). § 146. Използуване на диалектна лексика за обогатяване на книжовния език (130). § 147. Архаизми (131).
 
Стилистично разчленение па речнкковия състав
§ 148. Стилистични отсенки в значението на думите (131). § 149. Стилистично неутрални и стилистично специализирани думи (132). § 150. Основни стилове на националния книжовен език (132). § 151. Речникови особености на разговорния стил (133). § 152. Речникови особености на научния стил (134). § 153. Речникови особености на художествения стил (136). § 154. Речникови особености на публицистичния стил (137). § 155. Речникови особености на административния стил (137).
 
ФРАЗЕОЛОГИЯ
 
§ 156. Предмет и задачи на фразеологията (138). § 157. Видове" словосъчетания (139). § 158. Източници на българската фразеология (141). § 159. Стилистични особености и роля на фразеологичните съчетания (142).
 
ЛЕКСИКОГРАФИЯ
§ 160. Събиране на думите в речници (143). § 161.   Лексикография (143).
 
Едноезични речници
162. Тълковни речници (144). § 163. Речници на чужди думи (148). § 164. Синонимни речници (149). § 165. Правописни и правоговорни речници (149).
Преводни речници § 166. Двуезични речници (149). § 167. Многоезични преводни "речници (151).
Исторически речници § 168. Исторически речници (151). § 169. Етимологически речници (151).
 
ГРАМАТИКА
 
§ 170. Определение на граматиката (152). § 171. Граматически строеж (система) на езика (152). § 172. Граматиката като наука (153). § 173. Предмет на граматиката. Граматика и логика (154). § 174. Дялове на граматиката (154). § 175. Видове граматики в зависимост от метода (154). § 176. Развой и съвременно състояние на българската граматическа наука (155). § 177. Значение на граматиката (156).
 
МОРФОЛОГИЯ
Основни понятия
 
§ 178; Предмет и задачи на морфологията (157). § 179. Характерни особености на българската морфологична система (157). § 180. Граматични форми на думата. Словоизменсние (158).
 
ЧАСТИ НА РЕЧТА
§ 181. Основна форма на думата (159). § 182. Самостойни и служебни думи (159). § 183. Части на речта (160). § 184. Изменяеми и неизменяеми думи (161).
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ Значение и особености на съществителното име
§ 185. Значение на съществителното име като част на речта (162). § 186. Морфологични особености и синтактична служба на съществителното (163).
Видове съществителни имена
§ 187. Съществителни нарицателни и съществителни собствени (163). § 188. Съществителни имена с веществено и отвлечено значение (164). § 189. Съществителни имена за одушевени и неодушевени предмети (168). § 190. Събирателни съществителни (164). § 191. Основна форма (165).
 
Род на съществителните имена
§ 192. Род н форма иа съществителните имена (165). § 193. Род при съществителните имена за одушевени предмети (166). § 194. Колебание в граматичния род на съществителните (166).
Изменение на съществителното
Число на съществителните имена
§ 195. Число на съществителните (168). § 196. Форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род (169). § 197. Форми за множествено число на многосричните съществителни от мъжки род (170). § 198. Форми за множествено число на съществителните от женски род (171). § 199. Форми за множествено число на съществителните от среден род (172). § 200. Бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род (173). § 201. Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число (174).
Членуване на съществителните имена
§ 202. Същност на определителния член в български език (174). § 203. Членуване на съществителните от мъжки род в единствено число (175). § 204. Членуване на съществителните от женски род в единствено число (176). § 205. Членуване на съществителните от среден род в единствено число (181). § 206. Членуване на съществителните от трите рода в множествено число (177). § 207. Употреба на членувани и нечленувани форми (177).
Остатъци от падежни форми
§ 208. Аналитичен строеж на съвременния български език (179). § 20Р.2Остатъци от форми за винителен и дателен падеж (179). § 210. Звателна форма (180).
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
Значение и особености на прилагателното име
§ 211. Значение на прилагателното име (181). §1212. Морфологични"'особености и синтактична служба на прилагателното (182).
Видсве прилагателни имена
§ 213. Прилагателни качествени (182). § 214. Прилагателни относителни (183). § 215. Прилагателни притежателни (184). § 216. Граматически особености на прилагателните качествени (184). § 217. Преминаване на прилагателни относителни в прилагателни качествени (185).
Изменение на прилагателното
§ 218. Основна форма (186).
Род и число
§ 219. Категориите род и число при прилагателните имена (186). § 220. Форми за род и число на прилагателните (187). § 221. Остатъци от склонение на прилагателните (188).
Степенуване
§ 222. Значение на степените за сравнение (188). § 223. Форми на степените за сравнение (189). § 224. Прилагателни качествени, които не се степенуват (189).
Членуване
§ 225. Членуване на прилагателното име (490). § 226. Членувани форми на прилагателните (191). § 227. Членуване на словосъчетания от прилагателно и съществително (192).
 
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ
Значение на числителните имена
§ 228. Значение на числителното име (192).
Видове числителни имена
§ 229. Числителни бройни имена (193). § 230. Числителни бройни за лица от мъжки род (194). § 231. Числителни редни имена (195). § 232. Числителни имена, които означават дроби (195). § 233. Други думи с числително значение (195).
Граматически значения и форми на числителните
§ 234. Род и число на числителните имена (197). § 235. Членуване на числителните (198). § 236. Числителното име в изречението (199).
МЕСТОИМЕНИЕ
§ 237. Местоимение (199). § 238. Видове местоимения (200). § 239. Граматически особености на местоименията (200).
Лични местоимения
§ 240. Лични местоимения (200). § 241. Кратки падежни форми на личните местоимения (201).
Притежателни местоимения
§ 242. Притежателни местоимения (202). § 243. Кратки форми на притежателните местоимения (203). § 244. Членуване на притежателните местоимения (204).
Възвратни местоимения
§ 245. Възвратно лично местоимение (204). § 246. Възвратно притежателно местоимение (205).
Показателни местоимения
§ 247. Показателни местоимения (205). § 248. Падежни форми при показателните местоимения (206).
Въпросителни местоимения
§ 249. Въпросителни местоимения (207). § 250. Падежни форми при въпросителните местоимения (207).
Неопределителни, отрицателни и обобщителни местоимения
§ 251. Неопределителни местоимения (207). § 252. Други неопределителни местоимения (208). § 253. Отрицателни местоимения (208). § 254. Обобщителни. местоимения (209). § 255. Граматични форми на местоименията някой, никой и всеки (всякой) (209),
Относителни местоимения
. § 256. Относителни местоимения (210). § 257. Граматически форми и употреба на относителните местоимения който и чийто (210).
ГЛАГОЛ
§ 258. Значение на глагола (211).
Видове глаголи по значение и по форма
§ 259. Глаголи, означаващи действие, и глаголи, означаващи състояние (211). § 260. Лични и безлични глаголи (211). § 261. Преходни и непреходни глаголи (212). § 262. Обикновени и възвратни глаголи (212). § 263. Глаголни спрежения и разреди (212).
 
Система и спрежение на глагола
§ 264. Система и спрежение на българския глагол (213). § 265. Прости и сложни лаголни форми (213). § 266. Правопис на частицата не при глаголите (214).
Залог на глагола
§ 267. Действителен залог (214). § 268. Страдателен залог (214). § 269. Възвратно-реден залог (215).
Вид на глагола
§ 270. Несвършен вид на глагола (216). § 271.   Свършен вид на   глагола (216). 272. Определяне на глаголите от свършен вид (217). § 273. Отношение на глаголния ид към продължителността и мовторителността на действието (217).
Образуване на глаголните видове
§ 274. Вид на основните глаголи (218).
]. Образуване на глаголи от   свършен вид от глаголи от несвършен вид
§ 275. Глаголи от свършен вид с представки (218). § 276. Глаголи от свършен вид с наставка на (219).
II. Образуване на глаголи от несвършен вид от глаголи от свършен вид
§ 277. Глаголи от несвършен вид с наставки (219). § 278. Звукови промени в корена при образуване на несвършени глаголи (220). § 279. Правоговор (220). § 280. Обща схема за образуване на видовете (221).
Време
§ 281. Система на българските глаголни времена (221).
Сегашно време
а) Форма
§ 282. Основа и окончание. Деление на спрежения (222). § 283. Основна форма на глагола (222). § 284. Спрежение на глаголите в сегашно време (223). § 285. Ударение (223). § 286. ' Правоговор и правопис (224). § 237. Спрежение на спомагателния лагол съм в сегашно време (225).
б) Значение и употреба
§ 288. Основно значение (225). § 289. Повторително значение (225). § 290. Сегашно време вместо минало и бъдеще (225). § 291. Сегашно време при глаголите от свършен вид (226). § 292. Сегашно време в подчинени изречения (226).
Минало свършено време
а! Форма
§ 293. Основа и окончание. Деление на глаголите на разреди (227). § 294. Ударение (230). § 295. Правоговор и правопис (230). § 296. Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свършено време (231). § 297. Минало действително причастие (231).
б) Значение и употреба § 298. Основно значение (231). § 299. Особена употреба (232).
Минало несвършено време
а) Форма
§ 300. Основа и окончание (232). § 301. Глаголи с еднакви форми за минало свършено и минало несвършено време (234). § 302. Правоговор и правопис (235). §303. Спрежение на спомагателния глагол съм в минало несвършено време (235). § 304. Минало действително несвършено причастие (235).
 
б) Значение и употреба
§ 305. Основно значение (236). § 306. Минало несвършено повторително време (236). § 307. Минало несвършено време на глаголи от свършен вид (236). § 308. Минало несвършено време след някои глаголи (237).
4. Минало неопределено време
а) Ф о р м а
§ 309. Образуване на минало неопределено време (237).;
б) Значение и употреба
§ 310. Основно значение (237). § 311. Изпущане на спомагателния глагол е, са при констатация (238). § 312. Употреба на минало неопределено време в различни случаи (238). § 313. Разграничение между минало неопределено и минало свършено време (239).
5. Минало предварително време
а) Форма
§™314."Образуване на минало предварително време (239).
б) Значение и употреба § 315. Значение и употреба (240).
6. Бъдеще време
а) Форма
§ 316. Образуване на бъдеще време (240). § 317. Бъдеще време на спомагателния глагол съм (241).
б) Значение и употреба § 318. Значение и употреба (242). § 319. Бъдеще време с инфинитив (242).
7. Бъдеще предварително време
а) Ф о р м а
§ 320.7Образуване на бъдеще предварително време (242).
б) Значение и употреба § 321. Значение и употреба (243).
8. Бъдеще време в миналото
а) Форма
§ 322. Образуване на бъдеще време в миналото (243).
б) Значение и употреба
323. Основно значение (244). § 324. Бъдеще време в миналото в условни изречения (244). § 325. Бъдеще време в миналото за неосъществени действия (244).
9. Бъдеще предварително време в миналото
§ 326. Образуване и употреба на бъдеще предварително време в миналото (244).
Спрежение на глаголите от страдателен залог
§ 327. Възвратно-страдателно спрежение (245). § 328. Причастно-страдателно спрежение (246). § 329. Употреба на различните форми за страдателен залог (247).
 
НАКЛОНЕНИЕ
§ 330. Наклонение (248).
1. Изявително наклонение § 331. Изявително наклонение (248).
2. Преизказно наклонение
§ 332.;Преизказно'(наклоненне|(248).}§ 333. Образуване на преизказните времена (249). Сегашно преизказно време
§ 334. Образуване и употреба на сегашно преизказно време (249). Минало свършено преизказно време
§ 335. Образуване и употреба на минало свършено преизказно време (250). Минало несвършено преизказно време
§ 336. Образуване и употреба на минало   несвършено   преизказно време (251). Минало неопределено преизказно време
§ 337. Образуване и употреба на минало неопределено  преизказно време (252). Минало предварително преизказно време
§ 338. Образуване и употреба на минало предварително преизказно време (253). Бъдеще преизказно време
§ 339. Образуване и употреба на бъдеще преизказно време (254). Бъдеще в миналото преизказно време
§ 340. Образуване и употреба на бъдеще в миналото преизказно време (255). Бъдеще предварително   преизказно време
§ 341. Образуване и употреба на бъдеще предварително преизказно време (256). Форми за по-силно преизказване
§ 342. Образуване и употреба* (257). Общи положения при употребата  на преизказни времена в разговорната реч
§'343. Основни закономерности (257).
Употреба на   преизказни и изяви тел ни   времена за предаване на исторически събития
§ 344. Употреба на преизказни времена (258).
§ 345. Употреба на преизказни временав особени случаи (258).
Употреба на преизказни време на в народното творчество §,346. Преизказни времена в народните   приказки   (259). § 347.   Преизказни и изявителни времена в народните песни (259).
 
Употреба на изявителни и преизказни времена в художествени творения
§ 348. Изявителни времена в разкази, повести и романи (259). § 349. Преизказни времена в легенди (260). § 350. Изявителни и преизказни времена при разказване въз основа на лични наблюдения (250). § 351. Изявителни и преизказни времена в пряката реч на героите(260).
 
Употреба на изявителни и  преизказни времена   в някои видове съчинепия
§ 352. Изявителни7и преизказни времена в свободни съчинения (261). § 353. Сегашно историческо време" при предаване на съдържанието на литературни творения (261).
§ 354. Употреба на изявителни и преизказни времена при'"възпроизвеждане на разкази (261). § 355. Изявителни и преизказни времена припревеждане от чужди езици (262).
3. Повелително наклонение
а) Форма
§ 356. Образуване на повелително наклонение"(262). § 357. Отрицание при повелителното наклонение (263). § 358. Засилване на повелителното наклонение (253). §359. Описателни форми за повелително наклонение (263).
б) Значение и употреба
§ 360. Значение на повелителното наклонение (264). § 361.]Свършен и несвършен вид при повелително наклонение (264).
4. Условно наклонение
а) Форма
§ 362. Обикновени форми за условно наклонение (265). § 363. Други форми за условно наклонение (265).
б) Значение и употреба
§ 364. Значение на условно наклонение с бих (266). § 365. Значение на другите форми за условно наклонение (266), § 366. Назначение и употреба на отделните форми (267). § 367. Употреба на условно наклонение в книжовния език (267). § 368. Разлика между условно наклонение и бъдеще време в миналото (267). § 369. Употреба на глаголните времена и наклонения в условни изречения (258).
 
ПРИЧАСТИЕ
§ 370. Значение и особености на причастията (268).
1. Сегашно*действително причастие
§ 371. Образуване и особености на сегашно действително причастие (259). §372. Произход на сегашно действително причастие (259). § 373. Употреба на сегашно действително причастие (270).
2. Минало свършено   действително причастие § 374. Образуване и особености на минало свършено действително причастие (270). § 375. Употреба на минало  свършено действително   причастие (271). § 376. Старинни форми от друго минало свършено действително причастие (271).
3. Минало несвършено действително причастие
 
§ 377. Образуване и особености на минало несвършено действително причастие (271). § 378. Употреба на минало несвършено действително причастие (272). § 379. Правоговор (272).
4. Минало страдателно причастие
§ 380. Образуване и особености на минало страдателно причастие (273). § 381, Значение и употреба на минало страдателно причастие (273).
 
ДЕЕПРИЧАСТИЕ
§ 383. Служба, образуване и особености на деепричастието (274). § 384. Употреба на деепричастието (275). § 385. Минало деепричастие (275).
 
ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ
§ 386. Образуване и произход на отглаголните съществителни (275). § 387. Значение на отглаголните съществителни"(275). § 388. Употреба на отглаголните съществителни (276).
 
ИНФИНИТИВ
§ 389. Форма и употреба на инфинитива (276). § 390. Произход на инфинитивз. 276). Преглед на българския глагол (277).
 
НАРЕЧИЕ
§ 391. Служба и особености на!наречията (281). § 392. Значение" и деление на наречията (282). § 393. МестоименниПнаречия (282).
 
ПРЕДЛОГ
§ 394. Служба и особености на предлозите (283). § 395. Значение на предлозите. (283). § 396. Предлозите като проклитични думи (284). § 397. Произход на предлозите (284). § 398. Предлози и представки(284). §,399. Правоговор и правопис на предлозите (285).
 
СЪЮЗ
§ 400ГСлужба~и особености на "съюзите (286). § 401. Произход на съюзите (286). § 402. Съчинителнисъюзи (287). § 40"3. Подчинителни съюзи (287).
 
ЧАСТИЦА
§ 4047Служба~играматтни особености~на частиците (290> § 405. Произход на частиците (290). § 406. Частици за образуване на някои думи и граматични форми (290) § 407. ЧастищИзаобразуване на някои думи и граматични форми (291).
 
МЕЖДУМЕТИЕ
§ 408. Служба""и особености"на"междуметията (291). § 4()9.Цроизход на междуметията"(292).* § 410. Образуване на други думи от междуметията (292).
 
СИНТАКСИС
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИЗРЕЧЕНИЕТО
 
Изречение
§ 411. Предмет на синтаксиса (293). § 412. Понятие за изречение (293). § 413 Интонация (293).
 
Видове изречения
§ 414. Просто и сложно изречение (294). § 415. Видове изречения по цел "на изказването (295). § 416. Глаголни и безглаголни изречения (296). § 417. Препинателни знаци в края на изречението (298).
 
ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Състав на простото изречение
 
§ 418. Части на простото изречение (299). § 419. Главни части на изречението ЗСО). § 420. Второстепенни части на изречението (300).
Видове прости изречения § 421. Кратки и разширени изречения (300). 422. Непълно изречение (300). Главни части на изречението Подлог
§ 423. Подлогът като част на изречението (301). § 424. Изразяване на подлога с различни части на речта (302). § 425. Изразяване на подлога с цяло словосъчетание (302). § 426. Правопис на подлога (303).
 
Сказуемо
§ 427. Сказуемото като част на изречението (303). § 428. Изразяване на сказуемото (303). § 429. Съставно сказуемо (304).
 
Съгласуване на сказуемото с подлога
§ 430. Съгласуване по лице (305). § 431. Съгласуване по число (305). § 432 Особени случаи за съгласуване по число (305). § 433. Съгласуване по род (306).
 
Второстепенни части на изречението
 
Допълнение
§ 434. Допълнение (306). § 435. Изразяване на допълнението Г(307). § 436. Пряко допълнение (307). § 437. Непряко допълнение (307). § 438. Непряко допълнение в дателен падеж (308). § 439. Две допълнения (308). § 440. Допълнения при отглаголни форми и прилагателни (309). § 441. Правопис на допълнението (309).
 
Обстоятелствено пояснение
§ 442. Обстоятелствено пояснение (310). § 443. Видове обстоятелствени пояснения (311). § 444. Изразяване на обстоятелственото пояснение (312). § 445. Обстоятелствени пояснения при други думи (313).
 
Определение
§ 446. Определението като част на изречението (314). § 447. Изразяване на определението (314). § 448. Съгласувано определение (313). § 449. Несъгласувано определение (315). § 450. Значение на определението (316). § 451. Правогозор и правопис (317).
 
Сказуемно определение
§ 452. Сказуемното определение като част на изречението (318). § 453. Сказуемно определение при други глаголи (319). § 454. Видове сказуемни определения (319). § 455. Съгласуваност на сказуемнзто определение (320). § 456. Членуване (320).
 
Приложение
§ 457. Приложението като част на изречението (320). § 458. Изразяване и значение на приложението (319). § 459. Място и правопис на приложението (321). § 460. Членуване на приложението (322).
Разширени части на изреченигто § 461. Разширени части на изречението (323).
 
Еднородни части на изречението
§ 462. Еднородни части (324). § 453. Връзка между еднородните части на изречението (325). § 464. Препинателни знаци (326). § 465. Съгласуване на сказуемото "с еднородни части подлози (325). § 466. Еднородни определения (327). § 467. Особености на еднородните определения (327). § 468. Нееднородни определения (328). § 469. Обобщаващи думи в изречения с еднородни части (328). § 470. Препинателни' знаци при обобщаващи думи (329).
 
Обособени части на изречението
§ 471. Обособени части (329). § 472. Обособени определения (330). § 473. Обособени приложения (330). § 474. Препинателни знаци при обособено приложение (331). § 475. Обособени обстоятелствени пояснения (331).
Вметнати думи и изрази
§ 476. Вметнати думи (332). § 477. Значение на вметнатите думи (333). § 478Вметнати думи по форма (333). § 479. Правоговор и правопис (334).
 
Словоред на простото изречение
§ 480. Ред на главните части (334). § 481. Място на допълненията (335). § 482. Място на обстоятелствените пояснения (335). § 483. Място на определенията (336)§ 484. Инверсия (336).
СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ Видове сложни изречения
§ 485. Сложно съчинено изречение (337). § 486. Сложно съставно изречение (338)§ 487. Начини на свързване (338).
 
Сложно съчинено изречение
§ 488. Видове сложни съчинени изречения (338). § 489. Съединителни съчинени изречения (339). § 490. Съотносителни (разделителни) съчинени изречения (340). § 491. Противоположни съчинени изречения (340). §492. Разнородни съчинени изречения (341).
Препинателни знаци в сложните съчинени изречения § 493. Изречение със съюз (342). § 494. Изречения без съюз (343).
 
Сложно съставно изречение
§ 495. Главно и подчинено изречение (344). § 496. Особености на подчиненото изречение (344). § 497. Видове подчинени изречения (344).
 
Подчинено   допълнително изречение
§ 498. Допълнително изречение (345). § 499. Видове подчинени допълнителни изречения (345). § 500. Място и словоред на допълнителното изречение (346). §501. Препинателни знаци при подчинените допълнителни изречения (346).
Подчинено обстоятелствено изречение
§ 502. Обстоятелствено изречение (347). § 503. Видове подчинени обстоятелствени изречения (347). § 504. Място на подчиненото обстоятелствено изречение (350). § 505. Препинателни знаци (351).
Подчинено определително изречение
§ 506. Определително изречение (351). § 507. Връзка на определителното изрение с главното (352). § 508. Съгласуване на относителното местоимение (353). § 509. Място на определителното изречение (354). § 510. Ред на думите в определителното изречение (354). § 511. Препинателни знаци при подчинените определителни изречения (355).
 
Подчинено подложил изречение
§ 512. Подложно изречение (355). § 513. Връзка, място и правопис на подложното изречение (356).
 
Подчинено сказуемно определително изречение
§ 514. Сказуемно-определително изречение (356). § 515. Място, правопис и употреба на сказуемно-определителните изречения (357).
 
Сложни съставни изречения с повече подчинени
§ 516. Съподчинени изречения (358). § 517. Последователно подчинени изречения (359). § 518. Препинателни знаци (360).
 
Замяна междуподчинени изречения и обособени части на изречението
§ 519. Замяна на синтактични форми (361). § 520. Замяна на обособени определения с подчинени определителни изречения и обратно (361). § 521. Замяна на обособени приложения с подчинени определителни изречения и обратно (362). § 522. Замяна на обособени обстоятелствени пояснения с подчинени обстоятелствени изречения и обратно (363). § 523. Значение на замяната между обособени части и подчинени изречения (363).
 
Сложно смесено изречение
§ 524. Сложно смесено изречение (364). § 525. Връзка и структура на смесените изречения (364). § 526. Препинателни знаци при сложни смесени изречения (365).
 
Словоред, интонация и паузи в сложното изречение
§ 527. Словоред на сложното съчинено изречение (366). § 528. Словоред на сложното съставно изречение (368). § 529. Словоред на подчиненото изречение (368). § 530. Интонация на сложното   изречение (369). § 531.   Паузи в сложното   изречение (369).
 
ПРЯКА И НЕПРЯКА РЕЧ
§ 532. Пряка реч (370). § 533. Думи за връзка (370). § 534. Препинателни знаци при пряка реч (371). § 535. Препинателни знаци при цитати (372). § 536. Непряка реч (373). § 537. Препинателни знаци при непряка реч (374). § 538.  Полупряка   реч (374).
 
ПУНКТУАЦИЯ
§ 539. Смислови основи на пунктуацията (375). § 540. Връзката между пунктуация и синтаксис (375). § 541. Пунктуация и интонация (376). § 542. Значение на препинателните знаци (376). § 543. Препинателни знаци в края на изречението (376). § 544. Употреба на запетая (377). § 545. Точка и запетая (380). § 546. Двоеточие (382). § 547. Тире (331). § 548. Кавички (382). § 549. Скоби (383). '§ 550. Съчетание на различни знаци (383).
 
 
ОБЩИ ВЪПРОСИ
 
Същност и значение на езика
§ 551. Езикът каго средство за общуване и оръдие на мисленето (384). § 552. Език и мислене (331). § 553. Езикът като обществено явление (384). § 554. Значение на езика и на езиковата наука в живота на обществото (385). § 555. Историята на езика, свързана с историята на народа (335). § 556. Постепенност на езиковото развитие (386). § 557. Самостойност в развоя на различните страни на езика (387). § 558. Национална самобитност в развоя и строежа на езика (387).
 
Класификация и разпространение на езиците
§ 559. Численост и родствени връзки на езиците (388). § 560. Индоевропейски езици (388). § 561. Други езикови семейства (389). § 562. Генеалогическа и морфологи-ческа класификация на езиците. Сравнително-исторически метод (389). § 563. Живи и мъртви езици. Влияние върху езиците. Международни езици (390). § 564. Българският език като член на славянската езикова група (390).
 
Развитие на българския език
§ 565. Обща характеристика на старобългарския език от Кирило-Методиевата епоха (391). § 566. Старобългарски азбуки и развитие на българското писмо (394). § 567. Среднобългарски период (396).
 
Възникване и разво
Характеристики
В наличност:
Да
Език
български
Автор
Любомир Андрейчин, Еньо Николов, Никола Костов
Издателство
Народна просвета
Град
София
Година
1972
Страници
419
Състояние
неизползвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
книга в отлично състояние - посвещение от съпругата на един от авторите
Националност
българска
Корица
твърда
Формат
среден
Ширина (мм)
160
Височина (мм)
225
Дебелина (мм)
25
Тегло (гр.)
615
Отстъпки, доставка, плащане

При покупка на стойност:

  • Над 20 лв., отстъпка от 10%, видима в процеса на пазаруване.
  • До 60 лв. - доставка до офис на Еконт *- 4.50 лв., над 60 лв. - безплатна доставка
  • До 120 лв. - доставка до адрес с Еконт * - 6 лв., над 120 лв. - безплатна доставка

* стандартна цена за м. ноември, 2022 г.:

до офис (до 1 кг) - 6,00 лв + 0,18 лв SMS + 0.22 лв малък плик + 0,10 лв. джоб (0,30 лв среден /0,44 лв. голям), общо 6,50 лв

до адрес (до 1 кг) : 7,56 лв + 0,18 лв SMS + 0.22 лв малък плик + 0,10 лв. джоб (0,30 лв среден/0,44 лв. голям), общо 8,06 лв

 

За редовни клиенти, закупили книгите си с регистрация, се определя персонална отстъпка с код за отстъпка, за пазаруване независимо от стойността на покупката.

За пазаруващите само с "Бърза поръчка", не се предлага код за отстъпка, поради невъзможността да бъде вписан такъв.

 

 

Поръчки направени до 17.00 ч. в делничен ден - за София и страната, обикновено се изпращат в същия ден и се доставят на следващия, или според графика на куриерската фирма. При пристигането на пратката в офиса на Еконт клиентите, направили поръчка с регистрация, получават имейл и SMS, а с "Бърза поръчка" - само SMS. 

 

След преглед на пратката в присъствието на куриера, се заплаща наложен платеж. Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

Ако книгата или книгите не отговарят на описаното състояние при поръчката, то той се освобождава от заплащане на пратката в двете посоки, след разговор по телефона с подателя.

Ако клиента след преглед прецени, че книгата или книгите не са му необходими, то той следва да ги върне на подателя, като заплати пощенските разходи в двете посоки.

 

 

За София - лично предаване

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

Предимствата на този начин за получаване: възможност за внимателно разглеждане на книгите, получаване в същия ден и спестяване на пощенските разходи.

 

 

За чужбина (for abroad) 

 

Български пощи

 

След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.

 

 

Непотвърдена от клиента поръчка по телефона не се обработва!

 

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!