Всички Категории
Каталог
КНИГИ
Каталог
КНИГИ

Български език за институтите за начални учители

  • Издателство: Народна просвета

Български език за институтите за начални учители

  • Издателство: Народна просвета

Еньо Николов  |  Никола Костов  |  Любомир Андрейчин  (автори)

Издателство:   Народна просвета
Език: Български
Раздел: Езикови учебници

 

Твърда корица, 160 х 225 х 25 мм   |   419 стр.   |   615 гр.

(неизползвана книга в отлично състояние - посвещение от съпругата на един от авторите)

Описание
Характеристики
Условия за пазаруване
Описание +

СЪДЪРЖАНИЕ
 
Увод
Значение на езика в живота на хората (3). Езикова култура (3). Българският книжовен език като национален език и като форма на националната култура (4). Езикови норми (4). Богатството и красотата на българския език. Оценка на видни общественици и писатели за българския език (5). Значение на науката за родния език 7). Задачи и строеж на курса по съвременен български език (7). Методи на науката а съвременния български език (8).
 
ФОНЕТИКА
 
§ 1. Предмет, задачи, дялове и значение на фонетиката (9). § 2. Дума, звук и буква (9).
Образуване на звуковете. Говорен апарат
§ 3. Говорен апарат (10). § 4. Образуване на езиковите звукове (11). § 5. Основно деление на езиковите звукове. Гласни и съгласни (11).
Гласни
§ 6. Гласни в български език (12). § 7. Широки и тесни гласни (12). § 8. Пред-ноезични и задноезични гласни (13). § 9. Закръглени и незакръглени гласни (15).
Съгласни
§ 10. Съгласни звукове в български език (15.) § 11. Преградни и проходни съгласни (16). § 12. Преградно-проходни съгласни (17). § 13. Звучни и беззвучни съгласни (17). § 14. Сонорни съгласни (18). § 15. Съгласните по място на учленение (19). § 16. Меки и твърди съгласни (22). § 17. Предаване на меките съгласни в писмена реч (24). § 18. Звуковете като фонеми и фонемен състав на българския книжовен език (24).
 
СВЪРЗВАНЕ НА ЗВУКОВЕТЕ. СРИЧКА
 
§19. Свързване на звуковете в думите (26). § 20. Сричка (27).
 
УДАРЕНИЕ
 
§ 21. Същност на ударение (28). § 22. Ударение в думата и ударение в изречението (28). § 23. Особености на словното ударение в българския език (29). § 24. Смислоразличителна роля на ударението (29). § 25. Думи без ударение. Проклитики и енклитики (29). § 26. Второстепенно ударение (30).
 
Звукови промени
§ 27. Звукови промени (32). § 28. Звукови закони и норми (33). § 29. Преглас я—е (променливо я) (33). §. 30 Произход, разпространение и характер на прегласа я—е (34) § 31. Думи и форми"с променливо я (35). § 32. Редукция на неударени гласни (36). § 33. Съчетания ьр, ьл между две съгласни (37). § 34. Вметнато ъ (38). § 35. Непостоянни гласни ъ и е (39). § 36. Образуване на дифтонги. Йотувани гласни (39). § 37. Изговор на меки съгласни (41). § 38. Уподобяване на звучни и беззвучни съгласни (41). § 39. Звучни съгласни в края на думите (42). § 40. Междусловна фонетика (43). § 41. Изговор на двойни съгласни (44). § 42. Изпущане на съгласни (45). § 43. Източни и западни елементи в съвременното книжовно произношение (46). § 44. Някои типични отклонения от. нормите на книжовния изговор (47). § 45. Други видове отклонения от книжовния изговор (48). § 46. Грешки при писане, които се дължат на влияние от изговора (50). § 47 Изговор и писане на чужди имена (50).
 
Писмо, графика и правопис
§ 48. Писмо   (51). '§ 49. Азбука (52). § 50. Писмо и произношение   (53). §. 51  Правописни правила и принципи (54). § 52. Развой на правописния   въпрос у нас (55)§ 53. Фонетична транскрипция (56). § 54. Пренасяне   на   части от  думата (57). § 55Съкращаване на думите (58). § 56. Изговор на съкратени думи (58).
 
ЛЕКСИКОЛОГИЯ
 
§ 57. Предмет на лексикологията (59). § 58. Задачи и дялове на лексикологията (60). § 59. Значение на лексикологията (60). § 60. Форма и значение   на думата (61).
 
ДУМАТА КАТО РЕЧНИКОВА ЕДИНИЦА
 
Формален строеж (състав) на думата
§ 61. Корен на думата (62). § 62. Наставка (62). § 63. Представка (63). § 64. Окончание (64). § 65. Основа (64). § 66. Граматична наставка (65). § 67. Сложни думи (66). § 68. Сложни съкратени думи (66). § 69. Редуване на звуковете (исторически звукови закони) в корена и основата (68) § 70. Редуване на съгласни (68). § 71. Редуване на кореновата гласна (69).
 
Правопис на съставните елементи на думите
§ 72. Правопис на корена (70). § 73. Правопис на представката (70). § 74. Правопис на сложните думи (71).
Лексикално значение на думата
§ 75. Лексикално значение и понятие (71). § 76. Отношение между форма и лексикално значение на думата (73). § 77. Вътрешна форма на думата (75).
 
Развитие на думата
§ 78. Звуково и смислово развитие на думата (75). § 79. Изменения в значението на думата (76). § 80. Разширяване на употребата и значението на думите (76). § 81. Преносна употреба въз основа на сходство (77). § 82. Преносна употреба въз основа на постоянна връзка (77). § 83. Преносна употреба въз основа на противоположност (78). § 84. Стесняване на употребата и значението на думите (78). § 85. Изменение на значението на думата поради изменение на самото понятие (79). § 86. Лексикализирани и нелексикализирани нови значения на думите (79). § 87. Отмиране на стари значения в думите (80). § 88. Отношение на смисловото развитие на думата към нейната външна и вътрешна форма (80). § 89. Многозначност на думите и система на значенията им (81).
 
РЕЧНИКОВ СЪСТАВ Класификация на думите в речниковия състав
 
§ 90. Класификация на думите според ролята им в речниковия състав. Основна лексика (82). § 91. Специална лексика (82). § 92. Речниково-граматична класификация на думите. Части на речта (83).
 
Словообразуване
§ 93. Словообразуване (84).
Образуване на съществителни имена
§ 94. Съществителните имена по състав (85) § 95. Наставки, с които се образуват лични нарицателни съществителни от женски род (86). § 96. Наставки, с които се образуват лични нарицателни съществителни от женски род (88). § 97. Наставка за образуване на лични съществителни собствени имена (88). § 98. Наставки за образуване на съществителни имена на предмети (89). § 99. Наставки за образуване на отвлечени съществителни имена (за признаци) (90). § 100. Наставки за образуване на съществителни, които означават действие (90). § 101. Наставки за образуване на съществителни имена за места (91). § 102. Наставки за образуване на събирателни съществителни (92). § 103. Наставки за образуване на умалително-гальовни съществителни (92). § 104. Наставки за образуване на уголемителни имена (93.) § 105. Образуване на сложни съществителни имена (93). § 106. Съществителни имена с представки (94).
 
Образуване на прилагателни имена
§ 107. Прилагателните имена по състав (95). § 108. Наставки за образуване нз качествени прилагателни (96). § 109. Наставки за образуване на относителни прилагателни (97). § 110. Наставки за образуване на притежателни прилагателни (97). § 111. Наставки от чужд произход (98). § 112. Прилагателни с представки (98). § 113. Сложни прилагателни (99). § 114. Преминаване на причастия в категорията на прилагателните (100). § 115. Преминаване на прилагателни в категорията на съществителните (101).
 
Образуване на глаголи
§ 116. Първични и производни глаголи (102). § 117. Наставки за образуване на глаголи от имена (102). § 118. Наставки за образуване на глаголи от други глаголи (103). § 119. Глаголни представки (103). § 120. Значение и правопис на някои представки (104).
 
Образуване на наречия
§ 121. Наречия от съществителни имена (105). § 122. Наречия от прилагателни имена (105). § 123. Наречия от числителни (105). § 124. Наречия от глаголи (105). §125. Сложни наречия (106).
Формално-семантични словни групи в речниковия състав
§ 126. Сродни думи (107). § 127. Еднородни думи (107). § 128. Синоними (107). § 129. Антоними (111). § 130. Пароними (111). § 131. Омоними (111).
 
Състав на българския речник откъм произход на думите
§ 132. Славянското словно богатство и неговото развитие вчнашия речник (113). § 133. Чужди заемки в нашия речник (114). § 131. Средновековни гръцки, латински и други заемки (116). § 135. Черковнославянски и руски думи (118). § 136. Международна културна лексика (терминология) (120). § 137. Смислови заемки от чужди езици (калки) (122).
 
Развитие на речниковия състав
§ 138. Попълване на речника с нови думи (122). § 139. Изменения в значението на думите (123). § 140. Отпадане на остарели думи (123). § 141. Чистота на речниковия състав (124). § 142. Чистота на книжовния език от ненужни диалектизми (127). § 143. Чистота на книжовния език от жаргонни думи (128), § 144. Чистота на книжовния език от паразитни думи (128). § 145. Неологизми (128). § 146. Използуване на диалектна лексика за обогатяване на книжовния език (130). § 147. Архаизми (131).
 
Стилистично разчленение па речнкковия състав
§ 148. Стилистични отсенки в значението на думите (131). § 149. Стилистично неутрални и стилистично специализирани думи (132). § 150. Основни стилове на националния книжовен език (132). § 151. Речникови особености на разговорния стил (133). § 152. Речникови особености на научния стил (134). § 153. Речникови особености на художествения стил (136). § 154. Речникови особености на публицистичния стил (137). § 155. Речникови особености на административния стил (137).
 
ФРАЗЕОЛОГИЯ
 
§ 156. Предмет и задачи на фразеологията (138). § 157. Видове" словосъчетания (139). § 158. Източници на българската фразеология (141). § 159. Стилистични особености и роля на фразеологичните съчетания (142).
 
ЛЕКСИКОГРАФИЯ
§ 160. Събиране на думите в речници (143). § 161.   Лексикография (143).
 
Едноезични речници
162. Тълковни речници (144). § 163. Речници на чужди думи (148). § 164. Синонимни речници (149). § 165. Правописни и правоговорни речници (149).
Преводни речници § 166. Двуезични речници (149). § 167. Многоезични преводни "речници (151).
Исторически речници § 168. Исторически речници (151). § 169. Етимологически речници (151).
 
ГРАМАТИКА
 
§ 170. Определение на граматиката (152). § 171. Граматически строеж (система) на езика (152). § 172. Граматиката като наука (153). § 173. Предмет на граматиката. Граматика и логика (154). § 174. Дялове на граматиката (154). § 175. Видове граматики в зависимост от метода (154). § 176. Развой и съвременно състояние на българската граматическа наука (155). § 177. Значение на граматиката (156).
 
МОРФОЛОГИЯ
Основни понятия
 
§ 178; Предмет и задачи на морфологията (157). § 179. Характерни особености на българската морфологична система (157). § 180. Граматични форми на думата. Словоизменсние (158).
 
ЧАСТИ НА РЕЧТА
§ 181. Основна форма на думата (159). § 182. Самостойни и служебни думи (159). § 183. Части на речта (160). § 184. Изменяеми и неизменяеми думи (161).
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ Значение и особености на съществителното име
§ 185. Значение на съществителното име като част на речта (162). § 186. Морфологични особености и синтактична служба на съществителното (163).
Видове съществителни имена
§ 187. Съществителни нарицателни и съществителни собствени (163). § 188. Съществителни имена с веществено и отвлечено значение (164). § 189. Съществителни имена за одушевени и неодушевени предмети (168). § 190. Събирателни съществителни (164). § 191. Основна форма (165).
 
Род на съществителните имена
§ 192. Род н форма иа съществителните имена (165). § 193. Род при съществителните имена за одушевени предмети (166). § 194. Колебание в граматичния род на съществителните (166).
Изменение на съществителното
Число на съществителните имена
§ 195. Число на съществителните (168). § 196. Форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род (169). § 197. Форми за множествено число на многосричните съществителни от мъжки род (170). § 198. Форми за множествено число на съществителните от женски род (171). § 199. Форми за множествено число на съществителните от среден род (172). § 200. Бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род (173). § 201. Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число (174).
Членуване на съществителните имена
§ 202. Същност на определителния член в български език (174). § 203. Членуване на съществителните от мъжки род в единствено число (175). § 204. Членуване на съществителните от женски род в единствено число (176). § 205. Членуване на съществителните от среден род в единствено число (181). § 206. Членуване на съществителните от трите рода в множествено число (177). § 207. Употреба на членувани и нечленувани форми (177).
Остатъци от падежни форми
§ 208. Аналитичен строеж на съвременния български език (179). § 20Р.2Остатъци от форми за винителен и дателен падеж (179). § 210. Звателна форма (180).
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
Значение и особености на прилагателното име
§ 211. Значение на прилагателното име (181). §1212. Морфологични"'особености и синтактична служба на прилагателното (182).
Видсве прилагателни имена
§ 213. Прилагателни качествени (182). § 214. Прилагателни относителни (183). § 215. Прилагателни притежателни (184). § 216. Граматически особености на прилагателните качествени (184). § 217. Преминаване на прилагателни относителни в прилагателни качествени (185).
Изменение на прилагателното
§ 218. Основна форма (186).
Род и число
§ 219. Категориите род и число при прилагателните имена (186). § 220. Форми за род и число на прилагателните (187). § 221. Остатъци от склонение на прилагателните (188).
Степенуване
§ 222. Значение на степените за сравнение (188). § 223. Форми на степените за сравнение (189). § 224. Прилагателни качествени, които не се степенуват (189).
Членуване
§ 225. Членуване на прилагателното име (490). § 226. Членувани форми на прилагателните (191). § 227. Членуване на словосъчетания от прилагателно и съществително (192).
 
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ
Значение на числителните имена
§ 228. Значение на числителното име (192).
Видове числителни имена
§ 229. Числителни бройни имена (193). § 230. Числителни бройни за лица от мъжки род (194). § 231. Числителни редни имена (195). § 232. Числителни имена, които означават дроби (195). § 233. Други думи с числително значение (195).
Граматически значения и форми на числителните
§ 234. Род и число на числителните имена (197). § 235. Членуване на числителните (198). § 236. Числителното име в изречението (199).
МЕСТОИМЕНИЕ
§ 237. Местоимение (199). § 238. Видове местоимения (200). § 239. Граматически особености на местоименията (200).
Лични местоимения
§ 240. Лични местоимения (200). § 241. Кратки падежни форми на личните местоимения (201).
Притежателни местоимения
§ 242. Притежателни местоимения (202). § 243. Кратки форми на притежателните местоимения (203). § 244. Членуване на притежателните местоимения (204).
Възвратни местоимения
§ 245. Възвратно лично местоимение (204). § 246. Възвратно притежателно местоимение (205).
Показателни местоимения
§ 247. Показателни местоимения (205). § 248. Падежни форми при показателните местоимения (206).
Въпросителни местоимения
§ 249. Въпросителни местоимения (207). § 250. Падежни форми при въпросителните местоимения (207).
Неопределителни, отрицателни и обобщителни местоимения
§ 251. Неопределителни местоимения (207). § 252. Други неопределителни местоимения (208). § 253. Отрицателни местоимения (208). § 254. Обобщителни. местоимения (209). § 255. Граматични форми на местоименията някой, никой и всеки (всякой) (209),
Относителни местоимения
. § 256. Относителни местоимения (210). § 257. Граматически форми и употреба на относителните местоимения който и чийто (210).
ГЛАГОЛ
§ 258. Значение на глагола (211).
Видове глаголи по значение и по форма
§ 259. Глаголи, означаващи действие, и глаголи, означаващи състояние (211). § 260. Лични и безлични глаголи (211). § 261. Преходни и непреходни глаголи (212). § 262. Обикновени и възвратни глаголи (212). § 263. Глаголни спрежения и разреди (212).
 
Система и спрежение на глагола
§ 264. Система и спрежение на българския глагол (213). § 265. Прости и сложни лаголни форми (213). § 266. Правопис на частицата не при глаголите (214).
Залог на глагола
§ 267. Действителен залог (214). § 268. Страдателен залог (214). § 269. Възвратно-реден залог (215).
Вид на глагола
§ 270. Несвършен вид на глагола (216). § 271.   Свършен вид на   глагола (216). 272. Определяне на глаголите от свършен вид (217). § 273. Отношение на глаголния ид към продължителността и мовторителността на действието (217).
Образуване на глаголните видове
§ 274. Вид на основните глаголи (218).
]. Образуване на глаголи от   свършен вид от глаголи от несвършен вид
§ 275. Глаголи от свършен вид с представки (218). § 276. Глаголи от свършен вид с наставка на (219).
II. Образуване на глаголи от несвършен вид от глаголи от свършен вид
§ 277. Глаголи от несвършен вид с наставки (219). § 278. Звукови промени в корена при образуване на несвършени глаголи (220). § 279. Правоговор (220). § 280. Обща схема за образуване на видовете (221).
Време
§ 281. Система на българските глаголни времена (221).
Сегашно време
а) Форма
§ 282. Основа и окончание. Деление на спрежения (222). § 283. Основна форма на глагола (222). § 284. Спрежение на глаголите в сегашно време (223). § 285. Ударение (223). § 286. ' Правоговор и правопис (224). § 237. Спрежение на спомагателния лагол съм в сегашно време (225).
б) Значение и употреба
§ 288. Основно значение (225). § 289. Повторително значение (225). § 290. Сегашно време вместо минало и бъдеще (225). § 291. Сегашно време при глаголите от свършен вид (226). § 292. Сегашно време в подчинени изречения (226).
Минало свършено време
а! Форма
§ 293. Основа и окончание. Деление на глаголите на разреди (227). § 294. Ударение (230). § 295. Правоговор и правопис (230). § 296. Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свършено време (231). § 297. Минало действително причастие (231).
б) Значение и употреба § 298. Основно значение (231). § 299. Особена употреба (232).
Минало несвършено време
а) Форма
§ 300. Основа и окончание (232). § 301. Глаголи с еднакви форми за минало свършено и минало несвършено време (234). § 302. Правоговор и правопис (235). §303. Спрежение на спомагателния глагол съм в минало несвършено време (235). § 304. Минало действително несвършено причастие (235).
 
б) Значение и употреба
§ 305. Основно значение (236). § 306. Минало несвършено повторително време (236). § 307. Минало несвършено време на глаголи от свършен вид (236). § 308. Минало несвършено време след някои глаголи (237).
4. Минало неопределено време
а) Ф о р м а
§ 309. Образуване на минало неопределено време (237).;
б) Значение и употреба
§ 310. Основно значение (237). § 311. Изпущане на спомагателния глагол е, са при констатация (238). § 312. Употреба на минало неопределено време в различни случаи (238). § 313. Разграничение между минало неопределено и минало свършено време (239).
5. Минало предварително време
а) Форма
§™314."Образуване на минало предварително време (239).
б) Значение и употреба § 315. Значение и употреба (240).
6. Бъдеще време
а) Форма
§ 316. Образуване на бъдеще време (240). § 317. Бъдеще време на спомагателния глагол съм (241).
б) Значение и употреба § 318. Значение и употреба (242). § 319. Бъдеще време с инфинитив (242).
7. Бъдеще предварително време
а) Ф о р м а
§ 320.7Образуване на бъдеще предварително време (242).
б) Значение и употреба § 321. Значение и употреба (243).
8. Бъдеще време в миналото
а) Форма
§ 322. Образуване на бъдеще време в миналото (243).
б) Значение и употреба
323. Основно значение (244). § 324. Бъдеще време в миналото в условни изречения (244). § 325. Бъдеще време в миналото за неосъществени действия (244).
9. Бъдеще предварително време в миналото
§ 326. Образуване и употреба на бъдеще предварително време в миналото (244).
Спрежение на глаголите от страдателен залог
§ 327. Възвратно-страдателно спрежение (245). § 328. Причастно-страдателно спрежение (246). § 329. Употреба на различните форми за страдателен залог (247).
 
НАКЛОНЕНИЕ
§ 330. Наклонение (248).
1. Изявително наклонение § 331. Изявително наклонение (248).
2. Преизказно наклонение
§ 332.;Преизказно'(наклоненне|(248).}§ 333. Образуване на преизказните времена (249). Сегашно преизказно време
§ 334. Образуване и употреба на сегашно преизказно време (249). Минало свършено преизказно време
§ 335. Образуване и употреба на минало свършено преизказно време (250). Минало несвършено преизказно време
§ 336. Образуване и употреба на минало   несвършено   преизказно време (251). Минало неопределено преизказно време
§ 337. Образуване и употреба на минало неопределено  преизказно време (252). Минало предварително преизказно време
§ 338. Образуване и употреба на минало предварително преизказно време (253). Бъдеще преизказно време
§ 339. Образуване и употреба на бъдеще преизказно време (254). Бъдеще в миналото преизказно време
§ 340. Образуване и употреба на бъдеще в миналото преизказно време (255). Бъдеще предварително   преизказно време
§ 341. Образуване и употреба на бъдеще предварително преизказно време (256). Форми за по-силно преизказване
§ 342. Образуване и употреба* (257). Общи положения при употребата  на преизказни времена в разговорната реч
§'343. Основни закономерности (257).
Употреба на   преизказни и изяви тел ни   времена за предаване на исторически събития
§ 344. Употреба на преизказни времена (258).
§ 345. Употреба на преизказни временав особени случаи (258).
Употреба на преизказни време на в народното творчество §,346. Преизказни времена в народните   приказки   (259). § 347.   Преизказни и изявителни времена в народните песни (259).
 
Употреба на изявителни и преизказни времена в художествени творения
§ 348. Изявителни времена в разкази, повести и романи (259). § 349. Преизказни времена в легенди (260). § 350. Изявителни и преизказни времена при разказване въз основа на лични наблюдения (250). § 351. Изявителни и преизказни времена в пряката реч на героите(260).
 
Употреба на изявителни и  преизказни времена   в някои видове съчинепия
§ 352. Изявителни7и преизказни времена в свободни съчинения (261). § 353. Сегашно историческо време" при предаване на съдържанието на литературни творения (261).
§ 354. Употреба на изявителни и преизказни времена при'"възпроизвеждане на разкази (261). § 355. Изявителни и преизказни времена припревеждане от чужди езици (262).
3. Повелително наклонение
а) Форма
§ 356. Образуване на повелително наклонение"(262). § 357. Отрицание при повелителното наклонение (263). § 358. Засилване на повелителното наклонение (253). §359. Описателни форми за повелително наклонение (263).
б) Значение и употреба
§ 360. Значение на повелителното наклонение (264). § 361.]Свършен и несвършен вид при повелително наклонение (264).
4. Условно наклонение
а) Форма
§ 362. Обикновени форми за условно наклонение (265). § 363. Други форми за условно наклонение (265).
б) Значение и употреба
§ 364. Значение на условно наклонение с бих (266). § 365. Значение на другите форми за условно наклонение (266), § 366. Назначение и употреба на отделните форми (267). § 367. Употреба на условно наклонение в книжовния език (267). § 368. Разлика между условно наклонение и бъдеще време в миналото (267). § 369. Употреба на глаголните времена и наклонения в условни изречения (258).
 
ПРИЧАСТИЕ
§ 370. Значение и особености на причастията (268).
1. Сегашно*действително причастие
§ 371. Образуване и особености на сегашно действително причастие (259). §372. Произход на сегашно действително причастие (259). § 373. Употреба на сегашно действително причастие (270).
2. Минало свършено   действително причастие § 374. Образуване и особености на минало свършено действително причастие (270). § 375. Употреба на минало  свършено действително   причастие (271). § 376. Старинни форми от друго минало свършено действително причастие (271).
3. Минало несвършено действително причастие
 
§ 377. Образуване и особености на минало несвършено действително причастие (271). § 378. Употреба на минало несвършено действително причастие (272). § 379. Правоговор (272).
4. Минало страдателно причастие
§ 380. Образуване и особености на минало страдателно причастие (273). § 381, Значение и употреба на минало страдателно причастие (273).
 
ДЕЕПРИЧАСТИЕ
§ 383. Служба, образуване и особености на деепричастието (274). § 384. Употреба на деепричастието (275). § 385. Минало деепричастие (275).
 
ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ
§ 386. Образуване и произход на отглаголните съществителни (275). § 387. Значение на отглаголните съществителни"(275). § 388. Употреба на отглаголните съществителни (276).
 
ИНФИНИТИВ
§ 389. Форма и употреба на инфинитива (276). § 390. Произход на инфинитивз. 276). Преглед на българския глагол (277).
 
НАРЕЧИЕ
§ 391. Служба и особености на!наречията (281). § 392. Значение" и деление на наречията (282). § 393. МестоименниПнаречия (282).
 
ПРЕДЛОГ
§ 394. Служба и особености на предлозите (283). § 395. Значение на предлозите. (283). § 396. Предлозите като проклитични думи (284). § 397. Произход на предлозите (284). § 398. Предлози и представки(284). §,399. Правоговор и правопис на предлозите (285).
 
СЪЮЗ
§ 400ГСлужба~и особености на "съюзите (286). § 401. Произход на съюзите (286). § 402. Съчинителнисъюзи (287). § 40"3. Подчинителни съюзи (287).
 
ЧАСТИЦА
§ 4047Служба~играматтни особености~на частиците (290> § 405. Произход на частиците (290). § 406. Частици за образуване на някои думи и граматични форми (290) § 407. ЧастищИзаобразуване на някои думи и граматични форми (291).
 
МЕЖДУМЕТИЕ
§ 408. Служба""и особености"на"междуметията (291). § 4()9.Цроизход на междуметията"(292).* § 410. Образуване на други думи от междуметията (292).
 
СИНТАКСИС
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИЗРЕЧЕНИЕТО
 
Изречение
§ 411. Предмет на синтаксиса (293). § 412. Понятие за изречение (293). § 413 Интонация (293).
 
Видове изречения
§ 414. Просто и сложно изречение (294). § 415. Видове изречения по цел "на изказването (295). § 416. Глаголни и безглаголни изречения (296). § 417. Препинателни знаци в края на изречението (298).
 
ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Състав на простото изречение
 
§ 418. Части на простото изречение (299). § 419. Главни части на изречението ЗСО). § 420. Второстепенни части на изречението (300).
Видове прости изречения § 421. Кратки и разширени изречения (300). 422. Непълно изречение (300). Главни части на изречението Подлог
§ 423. Подлогът като част на изречението (301). § 424. Изразяване на подлога с различни части на речта (302). § 425. Изразяване на подлога с цяло словосъчетание (302). § 426. Правопис на подлога (303).
 
Сказуемо
§ 427. Сказуемото като част на изречението (303). § 428. Изразяване на сказуемото (303). § 429. Съставно сказуемо (304).
 
Съгласуване на сказуемото с подлога
§ 430. Съгласуване по лице (305). § 431. Съгласуване по число (305). § 432 Особени случаи за съгласуване по число (305). § 433. Съгласуване по род (306).
 
Второстепенни части на изречението
 
Допълнение
§ 434. Допълнение (306). § 435. Изразяване на допълнението Г(307). § 436. Пряко допълнение (307). § 437. Непряко допълнение (307). § 438. Непряко допълнение в дателен падеж (308). § 439. Две допълнения (308). § 440. Допълнения при отглаголни форми и прилагателни (309). § 441. Правопис на допълнението (309).
 
Обстоятелствено пояснение
§ 442. Обстоятелствено пояснение (310). § 443. Видове обстоятелствени пояснения (311). § 444. Изразяване на обстоятелственото пояснение (312). § 445. Обстоятелствени пояснения при други думи (313).
 
Определение
§ 446. Определението като част на изречението (314). § 447. Изразяване на определението (314). § 448. Съгласувано определение (313). § 449. Несъгласувано определение (315). § 450. Значение на определението (316). § 451. Правогозор и правопис (317).
 
Сказуемно определение
§ 452. Сказуемното определение като част на изречението (318). § 453. Сказуемно определение при други глаголи (319). § 454. Видове сказуемни определения (319). § 455. Съгласуваност на сказуемнзто определение (320). § 456. Членуване (320).
 
Приложение
§ 457. Приложението като част на изречението (320). § 458. Изразяване и значение на приложението (319). § 459. Място и правопис на приложението (321). § 460. Членуване на приложението (322).
Разширени части на изреченигто § 461. Разширени части на изречението (323).
 
Еднородни части на изречението
§ 462. Еднородни части (324). § 453. Връзка между еднородните части на изречението (325). § 464. Препинателни знаци (326). § 465. Съгласуване на сказуемото "с еднородни части подлози (325). § 466. Еднородни определения (327). § 467. Особености на еднородните определения (327). § 468. Нееднородни определения (328). § 469. Обобщаващи думи в изречения с еднородни части (328). § 470. Препинателни' знаци при обобщаващи думи (329).
 
Обособени части на изречението
§ 471. Обособени части (329). § 472. Обособени определения (330). § 473. Обособени приложения (330). § 474. Препинателни знаци при обособено приложение (331). § 475. Обособени обстоятелствени пояснения (331).
Вметнати думи и изрази
§ 476. Вметнати думи (332). § 477. Значение на вметнатите думи (333). § 478Вметнати думи по форма (333). § 479. Правоговор и правопис (334).
 
Словоред на простото изречение
§ 480. Ред на главните части (334). § 481. Място на допълненията (335). § 482. Място на обстоятелствените пояснения (335). § 483. Място на определенията (336)§ 484. Инверсия (336).
СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ Видове сложни изречения
§ 485. Сложно съчинено изречение (337). § 486. Сложно съставно изречение (338)§ 487. Начини на свързване (338).
 
Сложно съчинено изречение
§ 488. Видове сложни съчинени изречения (338). § 489. Съединителни съчинени изречения (339). § 490. Съотносителни (разделителни) съчинени изречения (340). § 491. Противоположни съчинени изречения (340). §492. Разнородни съчинени изречения (341).
Препинателни знаци в сложните съчинени изречения § 493. Изречение със съюз (342). § 494. Изречения без съюз (343).
 
Сложно съставно изречение
§ 495. Главно и подчинено изречение (344). § 496. Особености на подчиненото изречение (344). § 497. Видове подчинени изречения (344).
 
Подчинено   допълнително изречение
§ 498. Допълнително изречение (345). § 499. Видове подчинени допълнителни изречения (345). § 500. Място и словоред на допълнителното изречение (346). §501. Препинателни знаци при подчинените допълнителни изречения (346).
Подчинено обстоятелствено изречение
§ 502. Обстоятелствено изречение (347). § 503. Видове подчинени обстоятелствени изречения (347). § 504. Място на подчиненото обстоятелствено изречение (350). § 505. Препинателни знаци (351).
Подчинено определително изречение
§ 506. Определително изречение (351). § 507. Връзка на определителното изрение с главното (352). § 508. Съгласуване на относителното местоимение (353). § 509. Място на определителното изречение (354). § 510. Ред на думите в определителното изречение (354). § 511. Препинателни знаци при подчинените определителни изречения (355).
 
Подчинено подложил изречение
§ 512. Подложно изречение (355). § 513. Връзка, място и правопис на подложното изречение (356).
 
Подчинено сказуемно определително изречение
§ 514. Сказуемно-определително изречение (356). § 515. Място, правопис и употреба на сказуемно-определителните изречения (357).
 
Сложни съставни изречения с повече подчинени
§ 516. Съподчинени изречения (358). § 517. Последователно подчинени изречения (359). § 518. Препинателни знаци (360).
 
Замяна междуподчинени изречения и обособени части на изречението
§ 519. Замяна на синтактични форми (361). § 520. Замяна на обособени определения с подчинени определителни изречения и обратно (361). § 521. Замяна на обособени приложения с подчинени определителни изречения и обратно (362). § 522. Замяна на обособени обстоятелствени пояснения с подчинени обстоятелствени изречения и обратно (363). § 523. Значение на замяната между обособени части и подчинени изречения (363).
 
Сложно смесено изречение
§ 524. Сложно смесено изречение (364). § 525. Връзка и структура на смесените изречения (364). § 526. Препинателни знаци при сложни смесени изречения (365).
 
Словоред, интонация и паузи в сложното изречение
§ 527. Словоред на сложното съчинено изречение (366). § 528. Словоред на сложното съставно изречение (368). § 529. Словоред на подчиненото изречение (368). § 530. Интонация на сложното   изречение (369). § 531.   Паузи в сложното   изречение (369).
 
ПРЯКА И НЕПРЯКА РЕЧ
§ 532. Пряка реч (370). § 533. Думи за връзка (370). § 534. Препинателни знаци при пряка реч (371). § 535. Препинателни знаци при цитати (372). § 536. Непряка реч (373). § 537. Препинателни знаци при непряка реч (374). § 538.  Полупряка   реч (374).
 
ПУНКТУАЦИЯ
§ 539. Смислови основи на пунктуацията (375). § 540. Връзката между пунктуация и синтаксис (375). § 541. Пунктуация и интонация (376). § 542. Значение на препинателните знаци (376). § 543. Препинателни знаци в края на изречението (376). § 544. Употреба на запетая (377). § 545. Точка и запетая (380). § 546. Двоеточие (382). § 547. Тире (331). § 548. Кавички (382). § 549. Скоби (383). '§ 550. Съчетание на различни знаци (383).
 
 
ОБЩИ ВЪПРОСИ
 
Същност и значение на езика
§ 551. Езикът каго средство за общуване и оръдие на мисленето (384). § 552. Език и мислене (331). § 553. Езикът като обществено явление (384). § 554. Значение на езика и на езиковата наука в живота на обществото (385). § 555. Историята на езика, свързана с историята на народа (335). § 556. Постепенност на езиковото развитие (386). § 557. Самостойност в развоя на различните страни на езика (387). § 558. Национална самобитност в развоя и строежа на езика (387).
 
Класификация и разпространение на езиците
§ 559. Численост и родствени връзки на езиците (388). § 560. Индоевропейски езици (388). § 561. Други езикови семейства (389). § 562. Генеалогическа и морфологи-ческа класификация на езиците. Сравнително-исторически метод (389). § 563. Живи и мъртви езици. Влияние върху езиците. Международни езици (390). § 564. Българският език като член на славянската езикова група (390).
 
Развитие на българския език
§ 565. Обща характеристика на старобългарския език от Кирило-Методиевата епоха (391). § 566. Старобългарски азбуки и развитие на българското писмо (394). § 567. Среднобългарски период (396).
 
Възникване и разво

Характеристики +
В наличност
Да
Език
Български
Автор (А-Я)
Любомир Андрейчин, Еньо Николов, Никола Костов
Издателство (А-Я)
Народна просвета
Град
София
Година
1972
Страници
419
Състояние
неизползвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
книга в отлично състояние - посвещение от съпругата на един от авторите
Националност
българска
Корица
твърда
Формат
среден
Размери (мм)
160 х 225 х 25
Тегло (грама)
615
Условия за пазаруване +

Моля, след направена поръчка, очаквайте обаждане по телефона за потвърждение!

 

  • 5.00 лв. - минимална стойност на покупка в сайта (не важи за покупка с лично предаване)
  • 5.00 лв. - доставка до офис на Еконт или Спиди, над 60 лв. - безплатна доставка.
  • 6.50 лв. - доставка до адрес с Еконт или Спиди, независимо от теглото и стойността на пратката.
  • 0 лв. - лично предаване за клиенти от София (виж по-долу)
  • 10% - отстъпка при покупка на стойност над 20 лв. , видима в процеса на пазаруване.

 

За клиенти с поне три покупки (закупили продуктите си с регистрация), може да се определи постоянна персонална отстъпка с код за отстъпка за бъдещо пазаруване, независимо от стойността на покупката.

За пазаруващите само с "Бърза поръчка", не се предлага код за постоянна отстъпка.

 

Поръчки направени до 17.00 ч. в делничен ден - за София и страната, обикновено се изпращат в същия ден и се доставят на следващия, или според графика на куриерската фирма. При пристигането на пратката в офиса на Еконт клиентите, направили поръчка с регистрация, получават имейл и SMS, а с "Бърза поръчка" - само SMS. 

След преглед на пратката в присъствието на куриера, се заплаща наложен платеж. Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

Ако доставеното не отговаря на описаното състояние при поръчката, то клиента се освобождава от заплащане на пратката в двете посоки, след разговор по телефона с подателя.

Ако клиента след преглед прецени, че доставеното не му е необходимо, то той следва да го върне на подателя, като заплати пощенските разходи в двете посоки.

 

За София - лично предаване

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

Предимствата на този начин за получаване: възможност за внимателно разглеждане на книгите, получаване в същия ден и спестяване на пощенските разходи.

 

За чужбина (for abroad) 

Foreign orders will be accepted after 01.07.2024.

Български пощи

 

Bulgarian Post / Български пощи /Neighboring countries - Greece, Republic of North Macedonia, Roumanie, Serbie, Turquie)

Bulgarian Post / Български пощи - All other European countries

Bulgarian Post / Български пощи - Outside European countries

 

ЦЕНИ ЗА ТЕГЛО НА ПРАТКИ С ПРЕДИМСТВО И ПРЕПОРЪКА - ЦЕНА (лева) 

PRICES FOR WEIGHT OF SHIPMENTS WITH ADVANTAGE AND RECOMMENDATION - PRICE (BGN)

EUR/BGN - 0.51 (1 EUR = 1.95583 BGN)

 

 

Тегло (грама)

Weight (gram)

Съседни държави

Neighboring countries

Европа

All other European countries

Извън Европа

Outside European countries
 

151 - 250

11.40

13.10

15.10

251 - 350

12.60

14.60

16.90

351 - 500

14.60

17.60

20.60

501 - 1000

14.50

24.60

29.60

1001 - 2000

20.10

37.60

41.60

2001 - 3000

36.60

46.60

51.60

3001 - 4000

43.60

55.60

63.60

4001 - 5000

51.60

61.60

74.60

 

Продукти от същата категория

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!