Българско-английски речник (40,000 заглавни думи, 1961 г.)

Bulgarian-English Dictionary

Речникът съдържа повече от 40,000 заглавни думи.

Ил. Ляков  |  Здр. Станков  |  Гочо Чакалов  (съставители)

Твърда корица, голям формат  |  984 стр.  |  1488 гр.

(неизползвана книга - здраво и чисто книжно тяло с незначителни забележки)

*

АНОТАЦИЯ

Българската част на настоящия речник е изготвена въз ос­нова на „Български тълковен речник", издание на изд. „Наука и изкуство", 1955 г. и на „Речник на съвременния български кни­жовен език", издание на Българската академия на науките през , 1955—1959 г., като са направени известни съкращения в областта на диалектните и остарелите думи. От друга страна, в речника са включени много специални термини от различни области на науката и др., необходими на студенти, специалисти, преводачи, преподаватели и научни работници в тяхната работа. Дадени са също така голям брой трайни фразеологични съчета­ния и специфични изрази както на български, така и на ан­глийски език, които представляват голяма трудност при пре­веждане или при овладяването на даден език.

Заглавните думи в българската част на речника, както и всич­ки английски покрития и примери са дадени с ударения. Посо­чена е също така и фонетична транскрипция на много английски думи, чието произношение би затруднило читателя.

**

ПРЕДГОВОР

По своята структура и характер предлаганият речник е предназначен за българи, които изучават английски език или се занимават с преводи от български на английски. За разлика от чужденеца, който в подобен речник би търсил значението на дадена българска дума, бъл­гарският читател се нуждае от изчерпателно изброяване на английските синоними и на анало­гични думи, за да направи своя подбор. При съставянето на речника се е изхождало от необ­ходимостта да се дадат по възможност повече фразеологични съчетания и идиоматични изрази на английски език, свързани с употребата на поясняваната българска дума.

Трябва да се има предвид, че дадените в скоби курсивни пояснения за оттенъците в значенията на думите не могат да бъдат пълни и да предпазят читателя от грешки. Всяка дума, българска или чужда, често получава специфично значение и употреба. В такъв случай дадено английско покритие не може да се очаква да бъде винаги най-точното и най-подхо-дящзто. Основен принцип при използуването на помагало като този речник е да се приемат само думи, чието значение е много добре известно (освен когато се касае до прости по сми­съл думи с едно английско покритие). Ето защо всяка непозната или недостатъчно добре позната английска дума трябва да[се взема като подходящо покритие едва след като читате­лят си изясни нейното значение с помощта на английски,  англо-български и други речници.

Настоящият речник предава значенията на българските думи на английски език по уста­новения в почти всички речници начин. Различните значения на думите са посочени с поредни арабски цифри. Покритията, кои го отгозарят на дадено значение, но имат различни оттенъци, са отделени с точка .и запетая, а синонимните покрития — със запетая.

Даден израз често се среща в два или повече варианта, които се различават само с една или две думи. За да се избягнат ненужни повторения в подобни случаи, алтернативните форми са поставени в скоои или са отделени с полегати[черти, като останалата част от израза е обща. Например „изпълнявам дълга си" може да бъде дадено като „do/fulfil/execute one's duty", докато при „провеждам събрание" ще се използуват скоби „hold (organize, carry out) a meeting", тъй като тук една от алтернативите е съставена от две думи, при които деленето с полегати чертици не би дало необходимата прегледност. Ако при алтернативните отклонения» състоящи се от една дума, се използуваха съгвдГскоби, тогава при израз като „get (clear) out of here" не би било достатъчно ясно дали думата „clear"[ce дава като глагол и алтернатива на „get", или е наречие, което може да бъде вмъкнато допълнително във фразата за~подсил-ване на нейното значение.

За да не се увеличава ненужно обемът на речника, при редактирането на ръкописа бяха премахнати всички илюстративни примери, при които поясняваната дума се явява в ней­ното обикновено значение, непроменяно от съчетаването й с останалите думи в примера. Из­ключения от това нравило има малко и те се срещат главно при устойчиви фразеологични съчетания, при които ползуващият речника би изпитал известна неувереност за превеждането им по най-обикновения начин, какъвто "е например случаят с „министър без портфейл" и по­критието му .minister without portfolio".

Началните български думи, както и всички английски думи (включително и тези в приме­рите и в курсивните пояснения) се дават с приетото в литературния език ударение. Някои английски думи носят две ударения, което показва, че думата може да бъде произнесена по два начина или че се произнася с две равностойни ударения. Към втората група се отна­сят сложни думи и думи с представки като re-, over-, un- и др. Съществува и трета кате­гория — думи от френски произход, като communiqué, cliché и др., при които едно от ударенията се отнася до произношението на думата, а другото е правописното френско ударение. За повечето от тези думи поради несвойственото им за английски език произноше­ние се дава и фонетична транскрипция, което предпазва читателя от възможно объркване.

Трябва също така да се отбележи, че при гласни звукове, които се изразяват писмено с повече от една гласна, ударението е поставено върху дървата от тях, макар че тя не ви­наги отговаря на произнасяната гласна (напр. stéaling, séizing, wounded, manóuevre и пр.), за разлика от думи като creáte, reárm, triumphant и др. — с ударение на втората гласна, при които предходната гласна се произнася отделно, сама за себе си.

Българските глаголи се дават в 1 л. ед. число сегашно време несвършен и свършен вид (когато притежават и двата), а на английски се превеждат с инфинитивната форма. Из­ключение правят безличните и друг и някои глаголи, срещащи се само в 3 лице, както и глаголи, които изразяват действия или състояния на животни и при които формата за 1 лице ед. число е неуместна по смисъл, макар и граматически възможна (ягня се, отелвам се и пр.). В 1 лице множествено число се дават глаголите, които по смисъл не могат да имат един­ствено число, като например налягаме, натрупваме се и пр.

Прилагателните са дадени във формите за трите рода — мъжки, женски и среден последователно, без множествено число, с изключение на по-особени форми. За прилагателни, които се употребяват в един от родовете, е дадена само употребяваната форма (напр. стелна, спрасна и пр.).

В речника не са посочени наречията, които се образуват от съответните прилагателни чрез наставката -1у и имат аналогични на тях значения.

Характерът на предлагания речник, предназначен, както вече споменахме, да служи, предимно на българския читател, е отразен най-ярко при тълкуването на отглаголните съще­ствителни и на съществителните, образувани от прилагателни. Те се дават като отделни на­чални думи в речника само тогава, когато техните английски съответки се образуват не само по обикновения начин с наставката -ing, съответно -ness, а когато имат и форми, окончаващи на -ion, -ment и пр. или съответно на -ity, -ment и т. н.

Формите на причастията също така не се дават отделно дори и при неправилните английски глаголи, а трябва да бъдат извеждани от английските покрития на съответния гла­гол. Посочени са само онези причастия, които имат широка употреба като прилагателни; за да не се усложнява структурата на речника с подробни граматични указания, те са означени по формален признак само като прилагателни.

Предложната употреба на английските глаголи е указана в скоби с обикновен или кур-сивен шрифт. В първия случай предлозите обикновено са част от покритието на българската дума и се дават като алтернативна употреба (напр. за „подувам се" може да се каже както „swell", така и .swell up" или .swell out"), докато във втория случай те не са част от покритието (както напр. при „мисля" — think (of, about) и се дават с цел да се улесни българ­ският читател при правенето на преводи.