Българско-испански речник (над 30000 думи, 1997 г.)

Diccionario Búlgaro-Español

Тодор НЕЙКОВ  |  Емилия Ценкова  (автори)

Твърда корица, голям формат  |  499 стр.  |  615 гр.

(неизползвана книга - отлично книжно тяло, здрава корица, захабен външен вид)

*

ПРЕДГОВОР

Предложеният българско-испански речник съдържа над 30 хиляди думи и е предназначен предимно за изуча­ващите испански език българи, на първо място български студенти, чиято първа или втора специалност е испан­ският език, а също и за изучаващите испански език в различни езикови курсове. Той може да служи и па български специалисти в страните, говорещи испански —инженери и техници, агрономи, лекари, дипломати, търговски работници и др.

Речникът може да се използва и от чужденци, изучаващи български език. Поради сравнително по-ограничения му обем не са включени:

• почти изцяло турцизмите;
• до голяма степен диалектните и остарелите думи;
• голям брой по-рядко употребявани думи;
• звукоподражателните думи без покритие в испанския език, отглаголните съществителни, които и в двата езика се образуват по определени правила, и производните наречия, чието образуване в испанския език е подчинено на специфични закони;
• идиоматичните изрази, поговорките и пословиците без покритие, които са чужди на испанския и на лати­ноамериканския бит и не са пряко свързани със съвременния испански език.

В рамките на направения подбор влизат и някои специализирани термини от различни области:

• обществено-политически живот;
• икономика, търговия, финанси и банково дело;
• наука и техника, строителство, научно сътрудничество, културен обмен и пр.;
• спорт.

Взема се под внимание, доколкото е възможно, голямото разпространение на испанския език и настъпилите в развитието на този език изменения в различните страни, говорещи испански. Имат се предвид и по-важните латиноамериканизми. -

* * *

Всички заглавни думи са подредени по азбучен ред в отделни статии. В тях не се включват правописните варианти на думата, а също така и словообразувателните дублети, които се дават в една статия, ако те не нарушават азбучния ред. Тези дублети са дадени с приетото в книжовния език ударение, за да се улеснят чужденците при ползването на речника.

Омонимите са обособени в отделни статии.

Речниковата статия е разработена основно при глагола или при съществителното, ако няма глагол, като при прилагателното, наречието и пр. думите се изброяват без допълнителни обяснения.

Когато заглавната дума е съществително, непосредствено след нея се посочва родът с м, ж или ср.

Съществителните имена, които имат форма само за множествено число, се дават с бележка мн.

Където е необходимо, се дават пояснения в скоби. Следва съответното съществително на испански, а след него се означава родът с т (мъжки род) или с/(женски род) или с т/, ако то се явява в двата рода или трЦ или/рД ако се употребява само в множествено число. В испанския език няма среден род.

Идиоматичните изрази, както и пословиците и поговорките, включени в статиите, са предадени със съответните изрази, пословици и поговорки. Дадени са в края на статията след знака О.

Глаголите на български език са дадени в 1 л., ед. ч., ссг. вр., изяв. накл., а на испански — в инфинитив. Безличните глаголи са в 3 л., ед. ч.

Българските глаголи са дадени само в несвършен вид, а тези, които нямат несвършен вид — в свършен вид.

Възвратната фррма на глагола е включена в същата статия освен в случаите, когато тя има друго значение.

Глаголите с префикс в българския' език нямат точен еквивалент на испански и са предадени описателно. Включени са глаголи само с един префикс.

В испанската част на всяка статия за глагол след еквивалента се поставя VI (преходен), >ч (непреходен)' и V 1треп (безличен), а преди това:

А) ако е неправилен с известна закономерност — поставя се знакът *, а след него цифрите от 1 до 5 вкл., според петте категории;

Б) ако е напълно неправилен — поставя се знакът** без цифра.

В края на речника има специална таблица на неправилните испански глаголи, където срещу тези условни знаци ще се намерят необходимите обяснения.

За улеснение испанският глагол се посочва в повечето случаи с предлога, който изисква.

При прилагателните след заглавната дума, поставена винаги в м. р., ед. ч., се прибавя съкращението прил, а на испански се дава прилагателното в м. р. с окончание и за ж. р.; ако е дадено само в м. р., това означава, че формата е еднаква и за двата рода.

При наречията се поставя след заглавната дума съкращението нрч. 11е се дават всички наречия, производни от прилагателни, а само най-употребяваните или тези, които на български или на испански са с по-особено значение.

При местоименията,междуметията,предлозите и съюзите след заглавната дума се поставят съкращенията мест, межд, предл и съюз.

ОТ АВТОРИТЕ