Г. И. Глейзер  (автор)

Мека корица, среден формат  |  263 стр.  |  277 гр. 

(неизползвана, отчислена от библиотека книга - без заглавна страница с незначителни забележки по книжното тяло и захабен външен вид)

*

АНОТАЦИЯ

Предлаганата книга е втората от тритомна поредица и съдържа беседи по история на математиката, които могат да се използуват в уроците по мате­матика и в разнообразните форми на извънкласна работа. В тях са предста­вени възникването и развитието на основни математически понятия и методи, изучавани в VII и VIII клас. Подходящо избраната форма на изложение, многобройните исторически задачи и богатият илюстративен материал правят книгата необходимо пособие за учителите по математика, интересно и интри­гуващо четиво за учениците и за всички, които се интересуват от историята на преподаваната в средното училище математика.

**

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Предлаганата книга е съставена въз основа на съществува­щата историко-математическа литература и тридесетгодиш­ния личен опит от работата на автора в средни и висши учили­ща. Целта на книгата е да окаже конкретна помощ на учителя по отношение на това, какви факти от историята на математи­ката използува при изучаването на програмния материал на учениците.

При съставянето на книгата авторът се е стремял тя да бъде достъпна и за самите ученици.

В раздела „История на математиката в уроците по мате­матика" по всяка тема от програмата има кратки беседи, които се препоръчват да се използуват в уроците по математика заед­но с изучаването на програмния материал. Средно на всеки 6 урока се пада по една беседа. Това разпределение се препоръчва въз основа на личния опит на автора в занятията с ученици, но то едва ли е единствено възможното.

Материалът в някои беседи може да се окаже повече, откол­кото е необходимо за използуването му в рамките на един урок. В такъв случай учителят сам може да подбере от предлагания материал онова, което според него е най-важно и най-интерес­но, или да разпредели материала за два-три урока.

Условният термин „беседа" трябва да се разбира като съоб­щение на някакъв факт от историята на математиката, който може да бъде поднесен на учениците като разказ на учителя, по­казване или разясняване на рисунка, кратка бележка, разбор на задача, съпроводен с историческа справка.

В раздела за извънкласните занятия се съдържа исторически материал по отделни избрани въпроси, който допълва сведенията от първия раздел. Този материал може да се използува от учениците за самостоятелно четене.

В края на книгата са поместени исторически задачи, които се препоръчват за решаване в кръжочни занимания или в преговорни уроци. Отговорите, упътванията и решенията на отделни задачи също са дадени в края на книгата.

математиката при изучаването на основите на предмета- в урочни и факултативни занятия преследва точно определени цели, а именно:

• повишаване на интереса на учениците към изучаването на математиката и задълбочаване разбирането на разглеждания материал;
• разширяване на умствения кръгозор на учениците и пови­шаване на тяхната обща култура чрез запознаването им с исто­рически факти, по-добро разбиране ролята на математиката в съвременното общество;
• запознаването с историческото развитие на математика­та съдействува за комунистическото възпитание на подраства­щото поколение.

Съвременната училищна програма по математика задължа­ва учителя да запознава учениците със сведения от историята на математиката и с биографиите на велики математици. Обаче в програмата няма конкретни препоръки какви сведения трябва да се съобщават на учениците, кога и как да се прави това. За­познаването на учениците с историята на математиката озна­чава обмислено и планомерно използуване в уроците на факти от историята на науката и тяхното умело преплитане със систем­ното изложение на материала от програмата. Само такъв под­ход може да способствува за постигането на посочените цели.

Координирайки изучаването на математиката с други пред­мети, в частност с историята на науката, подчертавайки роля­та и влиянието на практиката за развитието на математиката, посочвайки условията, а понякога и причините за зараждането и развитието на едни или други идеи и методи, спомагаме за разви­тието на диалектическо мислене и за формирането на марксистко-ленински мироглед у учениците, за тяхното умствено съзряване и съзнателно усвояване на учебния материал. Постигнатото по този начин по-дълбоко вникване в училищния курс по математика безусловно ще предизвика сред учениците по-голям интерес към предмета.

На пръв поглед изглежда трудно и разпределението на необ­ходимото време. Обаче въпросът за времето, както и въпросът, за формите на използуване на елементи от историята на математи­ката в уроците, е почти напълно подчинен на главния въпрос — връзката на изучаваната в училище математика с нейната исто­рия. Каквато и да е формата за съобщаване на сведения от историята (кратка беседа, обзор, лаконична справка решаване на задача, показване и разясняване на рисунка), използуването вре­ме (5—12 тт) не може да се счита за загубено, ако учителят съу­мее да поднесе историческия факт в тясна връзка с излагания в урока теоретичен материал.

Опитът от работата показва, че за запознаване с история­та на математиката трябва широко да се използуват преговор­ните уроци, което съдействува за тяхното оживяване. Главна методическа трудност представлява въпросът за практическото съчетаване на изучаването на определен раздел от програмата по математика с изложението на съответния исторически ма­териал. Тази трудност може да се преодолее само постепенно, в резултат на планомерна и добросъвестна работа.

Книгата съдържа минимума от това, което според нас тряб­ва да знае учителят, преподаващ математика, и определено малко повече от това, което може да усвои ученикът в средното учили­ще. Материалът от бележките е предназначен предимно за учи­теля.

Предлаганата работа е един от малкото опити да се даде в ръцете на учителя пособие, което да му помогне конкретно да съпровожда училищния курс по математика с обзор на истори­ческото развитие на науката.

Тази сложна научно-методическа задача може да тлучи пъл­но решение само при активното участие на широката учителска аудитория и затова молим всички, които се интересуват от даден въпрос, да отправят в издателството своите отзиви, прак­тически забележки и предложения.