Оригинално заглавие:

Der schwarze Obelisk (1956)

*

"Не се сърдете, че тоя път ще говоря за отдавна минали времена. Над света пак е надвиснала бледата светлина на Апокалипсиса, миризмата на кръвта и прахът от последната разруха още не са отлетели, а лаборатории и фабрики отново работят под пълна пара, за да запазят мира чрез изобретяването на оръжия, с които цялото земно кълбо може да бъде хвърлено във въздуха...

Мирът на земята! Никога не се е говорило повече и никога не се е правило по-малко за него, отколкото в наше време; никога не е имало повече мними пророци, повече лъжи и повече смърт, никога не е имало повече разрушения и повече сълзи, отколкото в нашия, двадесетия век — векът на напредъка, техниката и цивилизацията, векът на масовата култура и масовите убийства...

Затова не се сърдете, че сега се връщам към онези легендарни години, когато надеждата все още се вееше като знаме над нас и ние вярвахме в такива съмнителни неща като човечност, справедливост, търпимост, а също и в това, че една световна война трябваше да бъде достатъчно назидание за едно поколение..."

Ерих Мария Ремарк

*

Младият Лудвиг Бодмер, ветеран от войната, живее в малък провинциален град и работи във фирма, търгуваща с надгробни паметници. Любител музикант, той свири на орган в параклиса на местната клиника за душевно болни. Това е време, когато в победена Германия цари хаос и смут, страната е обхваната от невиждана хиперинфлация, поникват идеите на националсоциализма. Лудвиг и връстниците му от тъй нареченото "изгубено поколение" се уповават единствено на вярното приятелство и спасителната ирония. Когато се влюбва в една от пациентките на клиниката - младата и красива Женевиев, - той се надява, че е намерил сродна душа. Но скоро идва моментът, когато Лудвиг трябва да направи своя избор...

"Черният обелиск" е един от най-ярките и зрели романи на Ремарк. В него присъстват някои мотиви от по-ранните му творби, но тук авторът е по-дистанциран, мъдър и ироничен." /Ханс Уагнър/