Оригинално заглавие:

The Day of the Jackal, (1971)

*

На задната корица:

"Чакала не бе нито глупав, нито бавно схва­щащ. Четеше жадно и педантично наблюда­ваше бъдещите си действия. Притежаваше способността да запази в паметта си огром­но количество информация, просто в случай, че му потрябва някой ден. Но макар написаното от самия Дьо Гол и близките му да рисуваше все по-пълния пор­трет на един горд и надменен френски пре­зидент, то все още не даваше отговор на глав­ния въпрос, който го мъчеше, откак на 15 юни прие задачата да осъществи атентата. Към края на първата седмица от юли Чакала все още не знаеше къде, кога и как да проведе „удара ". Като последна стъпка отиде в чи­талнята на Британския музей и след като попълни заемната бележка с поредното фал­шиво име, потъна в четене на стари течения на френския всекидневник „Льо Фигаро ". "

*

От вътрешната страна на обложката:

Убийци, легионери, френски националисти, висши политици, аристократични и не толкова благородни красавици, гейове, много екшън, хладнокръвни криминални, политически и полицейски убийства са завъртени и смесени много увлекателно в „Денят на Чакала". Фредсрик Форсайт - самият той завършен професионалист във военните изкуства - ни разказва в типичния англо саксонски хладнокръ­вен и леко дистанциран начин как френски националисти се опитват да убият Шарл дьо Гол. Наемният убиец   Чакала - безкрайно професио­нално се доближава все по-плътно да жертвата си президента на Франция. Срещу него работят едни от най-мощните разузнавания и полицейски машини на западния свят. 11о те не са толкова ефикасни, колкото убиеца. Той е високоинтели­гентен, хладнокръвен и професионален. Всеки отделен и дори най-малък детайл е отработен внимателно - предварително разузнаване; психологически профил на жертвата; седмици работа в Британската библиотека; траектории на изстрела; фалшиви и истински паспорти, конст­руиране на специална спайиерска пушка, па тро­ни, маршрути, полети, преминавания на фаници-те, предварителни убийства ... Хилядната разуз­навателна и полицейска машина е почти безпо­мощна прел професионализма на този невероя тен хищник.

Книгата е много четивна интригата не е запле­тена, действията са навързани логически едно за друго, с тилът е жив, текстът е е много глаголи, диалози и абзаци. Измореният от трудния си делник читател ще прекара няколко приятни часа в прегръдката на тази привлекателна книга.

Фредерик Форсайт е роден на 25 август 1938 г. в гр. Ашфорд, Кент (Великобритания). Извест­но време учи в университета Гранада в Испа­ния. На 19 години става един от най-младите пилоти в Кралските военновъздушни сили. Там служи до 1958 г. След това с тава репортер -отначало работи за малки вестници, впослед­ствие - в Ройтерс, а през 1965 г.   и за Би Би Си. От юли до септември 1967 г. отразява войната между Биафра и Нигерия. През 1969 г. написва книга за тази война - „Историята на Биафра ". Първата му по-обемна книга е „Денят на Чакала ". Тя става международен бестселър. През 1972 г. Форсайт пише книга та „Досието ОДЕССА ". В нея се разказва за репортер, опитващ се ла разкрие нацистка мрежа в съвременна Германия. Следващата му книга е „Кучетата на войната " (1974 г.). В нея описва как група топ мениджъри наемат отряд командоси, за да извършат преврат в африканска държава. И в останалите му книги -„Дяволската алтернатива " (1979 г.),,, Чет­въртият протокол " (1984 т.), „Юмрукът на господа " (1994 г.)... ис тории те са все за международен шпионаж, терорис тични актове, атомно оръжие, световни войни и т.н. Писате­лят изследва с научна прецизност всеки факт, който ще опише в книгите си. Очевидно годи­ните на разследваща журналистика са оставили отпечатък върху начина, по който работи. Например в книгата си „Измамникът " описва как британски агент поставя подслушвателно устройство в трупа на член на ИРА. Впослед­ствие под натиска на журналистите британско­то прави телство признава, че това е станало тю начина, описан в книгата.