BIENVENUE A DJIBOUTI !
L'idée de partir à Djibouti, vigie de la mer Rouge et porte d'entrée de la Corne de l'Afrique, naît rarement en feuilletant une brochure d'agence de voyages. De toute façon, la destination ne figure en général pas au sommaire... On s'y rend d'abord parce que le nom fait rêver. Djibouti, comme Aden, Massaoua, Hodeïda, Suakin ou Zeila, fait partie de ces ports mythiques que l'on découvre et apprend à désirer en lisant les écrivains voyageurs. Monfreid, Kessel, Rimbaud, Londres, Kapuscinski, Pratt et quelques autres ont sillonné les eaux et la terre de cette région à la recherche d'images, de sensations, de fortune ou encore d'eux-mêmes. Leur passion est communicative. On veut la connaître nous aussi.
Mais pour commencer à voir et éventuellement à aimer Djibouti, il faut, en arrivant, mettre entre parenthèse souvenirs littéraires et nostalgies militaires, se laisser surprendre et tenter de comprendre qui est qui dans cette mosaïque de peuples, dans ce pays nomade dont on loue la stabilité, plaque tournante des désirs et des espoirs dans une région où la géopolitique est hautement chaotique. La roche et le silence, des vents phénoménaux, la brousse et la mer. Une terre déchirée, un rêve de géologue où le cheminement des failles et l'affaissement des rifts se lisent à livre ouvert, des jardins sous-marins, une banquise de sel, des marchés multicolores, des déserts monochromes, des paysages de science-fiction. Des chars à voile sur une plage sans fin et sans mer. Une ville portuaire qui regarde vers la terre. Une passion pour une plante euphorisante ou... abrutissante. Des animaux sauvages pas si farouches.
Des échoppes et restaurants tenus par des gens de toutes nationalités. Un peuple beau et fier, nomade dans l'âme ou en pratique. L'Afrique, l'Arabie, un peu d'Europe et d'Inde. Voilà ce qui vous attend.
L'équipe de rédaction
--------
ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЖИБУТИ!
Идеята да отидете до Джибути, гледка към Червено море и врата към Африканския рог, рядко възниква от прелистване на брошура на туристическа агенция. Във всеки случай дестинацията по принцип не е включена в резюмето... Отиваме първо там, защото името ни кара да мечтаем. Джибути, подобно на Аден, Масава, Ходеида, Суакин или Зейла, е едно от онези митични пристанища, които откриваме и се научаваме да желаем, като четем пътеписци. Monfreid, Kessel, Rimbaud, Londres, Kapuscinski, Pratt и няколко други кръстосват водите и земята на този регион в търсене на образи, усещания, богатство или дори себе си. Тяхната страст е заразителна. Ние също искаме да я познаваме.
Но за да започне да вижда и евентуално да обикне Джибути, трябва при пристигането си да остави настрана литературните спомени и военната носталгия, да се остави да бъде изненадан и да се опита да разбере кой кой е в тази мозайка от народи, в тази номадска страна, чиято стабилност, център на желания и надежди в регион, където геополитиката е силно хаотична. Скала и тишина, феноменални ветрове, храст и море. Разкъсана земя, мечта на геолог, където пътят на разломите и слягането на разломите могат да се четат като отворена книга, подводни градини, леден блок от сол, многоцветни пазари, монохромни пустини, научнофантастични пейзажи. Пясъчни яхти на безкраен плаж без море. Пристанищен град, гледащ към сушата. Страст към еуфорично или... зашеметяващо растение. Не толкова свирепи диви животни.
Магазини и ресторанти, управлявани от хора от всички националности. Красив и горд народ, номадски по душа или на практика. Африка, Арабия, малко Европа и Индия. Ето какво ви очаква.
Редакционният екип
