Оригинално заглавие:
Einstein and the Generations of Science (1974)
*
На задната корица:
« Étrange siècle : dans sa première moitié, même les pygmées étaient des géants, les géants de sa seconde moitié n'étant que des pygmées, en comparaison. Mais tournons-nous vers Einstein puisqu'il est là.
Le livre s'ouvre brillamment sur lui. On le voit arriver à Zurich, étudiant modeste, peu assidu, relativement médiocre, sans dons évidents. Le prototype de F outsider jusqu'à la caricature. Le Zurich des années 1890 est un bouillon de culture vers lequel convergent - qui l'aurait pensé ? - les jeunes en quête de liberté, d'idées, de révolutions. Ils viennent de partout, d'Allemagne et de Russie, d'Autriche et de Roumanie, entraînés par le courant des philosophies scientifiques, alors révolutionnaires, et par le socialisme révolutionnaire, encore scientifique. Ils lisent et discutent, comme on savait le faire à l'époque dans le milieu étudiant, les écrits de Marx, Mach, Bogdanov, etc. [...]
Pour en revenir à Einstein, une chose est remarquable : il a peu fréquenté le milieu scientifique, la relativité est née dans une « académie » de fortune, formée par des amis dont aucun n'est physicien, rien que des ingénieurs et des philosophes amateurs. Voilà une théorie qui naît complètement hors de cette fameuse communauté scientifique chère à nos sociologues. Nous savions que ce sont quelques marginaux qui en eurent la primeur, discutèrent ses implications, et que le mémoire de 1905 est dédicacé à l'un d'eux. M. Feuer nous apprend par le détail, documents pertinents à l'appui, que la relativité surgit entretissée aux courants politiques, idéologiques, socialistes en un mot, représentés par ces dériveux. (L'élément juif est important et on regrette sa discrétion à ce propos.) De surcroît, il nous permet de comprendre pourquoi la relativité a été inventée par Einstein et non par Poincaré qui avait tous les moyens intellectuels, sociaux et matériels pour le faire. [...]
D'avoir traité la science comme un phénomène social total, au sens de Mauss, voilà un mérite devant lequel fondent beaucoup de réserves. J'ai lu ce livre avec une curiosité soutenue et un grand plaisir, de la première à la dernière page. S'agissant d'un tel sujet, c'est rare et c'est exceptionnel. »
Serge Moscovici
Enfant de la grande immigration qui est arrivée aux États-Unis avant la Première Guerre mondiale, Lewis S. Feuer a enseigné à Berkeley puis a été professeur de sociologie à l'Université de Toronto. Parmi ses travaux, on retrouve des livres sur Spinoza, Marx et l'impérialisme.
*
Sommaire
PRÉFACE par Serge Moseoviei 7
Introduction 13
LE TERRAIN SOCIOLOGIQUE OÙ S'EST ÉLABORÉE LA RELATIVITÉ
I. Zurich, berceau pacifique des révolutions . 18
II. Friedrich Adler et Albert Einstein 34
III. Ernst Mach et la genèse du point de vue relativiste 54
IV. Pourquoi la philosophie de Mach a séduit la génération d'Einstein 76
V. L'Académie Olympia, contre-communauté scientifique 85
VI. Contre-culture et lignes « isoémotionnelies » 95
VII. Des pulsions révolutionnaires sublimées en théorie physique 100
VIII. Einstein révolutionnaire : une génération de rebelles 109
IX. Contraste social et idéologique entre le cercle de Zurich et ceux de Cambridge et de Paris 117
X. Hermann Minkowski et la formalisation de la relativité 131
XI Einstein conservateur: l'esprit relativiste s'apaise 135
MOUVEMENTS DE GÉNÉRATIONS ET RÉ-VOLUTIONS SCIENTIFIQUES
I. L'idée de révolution scientifique 155
II. La fausse analogie entre révolution politique et révolution scientifique : il n'y a pas de situation révolutionnaire en science 174
III. Lors d'une révolution scientifique, les générations collaborent 197
IV. Les systèmes classiques, cas particuliers des systèmes révolutionnaires : il n'y a pas de négation qualitative lors d'une révolution scientifique 218
V. Le développement non immanent et épigénétique de la science 225
VI. Révolutions subjectives et évolution objective de la science, deux aspects complémentaires 236
LES CONFLITS ENTRE ÉCOLES SCIENTIFIQUES
I. Le concept d'isomorphème 263
II. La notion d'école est de nature affective 271
III. Le drame de Ludwig Boltzmann illustre les conséquences tragiques du fanatisme des générations 278
IV. La controverse entre Mach et Planck 286
V. Mouvements de génération et communauté scientifique 292
VI. Relativisme des générations et permanence de la science 297
VII. L'évolution des générations : de la contingence empirique à la nécessité rationnelle 306
VIII. Conclusion 313
APPENDICE : Les sources philosophiques de Niels Bohr 317
Index 373
---------
На задната корица:
„Странно столетие: през първата му половина дори пигмеите са били гиганти, за сравнение гигантите от втората му половина са били само пигмеи. Но нека се обърнем към Айнщайн, тъй като той е там.
Книгата започва брилянтно с него. Виждаме го да пристига в Цюрих, скромен студент, не много прилежен, сравнително посредствен, без очевидни дарби. Прототипът на F аутсайдер до степен на карикатура. Цюрих от 1890-те години беше огнище на култура, към което хората се сближаваха - кой би си помислил? - млади хора в търсене на свобода, идеи, революции. Те идват отвсякъде, от Германия и Русия, от Австрия и Румъния, увлечени от течението на научните философии, тогава революционни, и от революционния социализъм, все още научни. Те четат и обсъждат, както се правеше тогава в студентските среди, съчиненията на Маркс, Мах, Богданов и др. [...]
Връщайки се към Айнщайн, едно нещо е забележително: той имаше малък контакт с научната общност; теорията на относителността се роди в импровизирана „академия“, създадена от приятели, нито един от които не беше физик, а само инженери и аматьори философи. Това е теория, която се ражда напълно извън тази скъпа на нашите социолози известна научна общност. Знаехме, че няколко маргинализирани хора са чули за него, обсъдили са последиците от него и че мемоарът от 1905 г. е посветен на един от тях. Г-н Feuer ни учи подробно, със съответните подкрепящи документи, че относителността се появява преплетена с политически, идеологически, социалистически течения с една дума, представена от тези скитници. (Еврейският елемент е важен и ние съжаляваме за неговата дискретност по този въпрос.) Освен това, това ни позволява да разберем защо теорията на относителността е измислена от Айнщайн, а не от Поанкаре, който е имал всички интелектуални, социални и материални средства да го направи. [...]
Да се третира науката като цялостен социален феномен, в смисъла на Маус, е заслуга, пред която възникват много резерви. Прочетох тази книга с постоянно любопитство и голямо удоволствие, от първата до последната страница. Що се отнася до такава тема, това е рядкост и е изключително. »
Серж Московиси
Дете на великата имиграция, пристигнала в Съединените щати преди Първата световна война, Луис С. Фойер преподава в Бъркли и след това е професор по социология в университета в Торонто. Сред творбите му са книги за Спиноза, Маркс и империализма.
*
Съдържание
Резюме
ПРЕДГОВОР от Serge Moseoviei 7
Въведение 13
СОЦИОЛОГИЧЕСКОТО ПОЛЕ, КЪДЕТО Е РАЗВИТА ОТНОСИТЕЛНОСТТА
I. Цюрих, мирна люлка на революциите. 18
II. Фридрих Адлер и Алберт Айнщайн 34
III. Ернст Мах и генезисът на релативистката гледна точка 54
IV. Защо философията на Мах се хареса на поколението 76 на Айнщайн
V. Академия Олимпия, научна контраобщност 85
VI. Контракултура и „изоемоционални“ реплики 95
VII. Революционни импулси, сублимирани във физическа теория 100
VIII. Революционният Айнщайн: поколение бунтовници 109
IX. Социален и идеологически контраст между кръга на Цюрих и тези на Кеймбридж и Париж 117
X. Херман Минковски и формализацията на относителността 131
XI Консерваторът Айнщайн: релативисткият дух се успокоява 135
ДВИЖЕНИЯ НА ПОКОЛЕНИЯТА И НАУЧНИ РЕВОЛЮЦИИ
I. Идеята за научна революция 155
II. Фалшивата аналогия между политическата революция и научната революция: в науката няма революционна ситуация 174
III. По време на научна революция поколенията си сътрудничат 197
IV. Класически системи, специални случаи на революционни системи: няма качествено отрицание по време на научна революция 218
V. Неиманентното и епигенетично развитие на науката 225
VI. Субективни революции и обективна еволюция на науката, два допълващи се аспекта 236
КОНФЛИКТИ МЕЖДУ НАУЧНИТЕ ШКОЛИ
I. Понятието за изоморфема 263
II. Представата за училище е от емоционален характер 271
III. Драмата на Лудвиг Болцман илюстрира трагичните последици от фанатизма на поколенията 278
IV. Спорът между Мах и Планк 286
V. Поколенчески движения и научна общност 292
VI. Релативизъм на поколенията и трайност на науката 297
VII. Еволюцията на поколенията: от емпирична случайност към рационална необходимост 306
VIII. Заключение 313
ПРИЛОЖЕНИЕ: Философските извори на Нилс Бор 317
Индекс 373
