Оригинално заглавие:

Faraon, Bolesław Prus

*

 Из "Болеслав Прус и неговият роман Фараон" от проф. д-р Емил Георгиев

......

Романът "Фараон" е написан в средата на 90-те години на XIX в., отпечатан е най-напред на части във варшавското периодич­но издание «Илюстрован седмичник» — в 1895—1896 г., и излиза като отделна книга в 1897 г. Плод е на интереса към древния Египет, който се разгръща с многото нови открития през втората половина на XIX в., но и на интереса към жанра на историческия роман. Исто­рическият роман възниква от увлечението по Средновековието в епохата на романтизма най-напред под перото на английския писа­тел Уолтър Скот, за да продължи развитието си и в епохата на реа­лизма, като възкресява с образите и картините си историческата правда. Болеслав Прус принадлежи на епохата на реализма и въз­създаването на историческата правда е за него една необходимост, която се постига със задълбочено изучаване на историята. Изследо­вателите на творчеството на Прус разкриха трудовете по египтоло-гия, които е чел и проучил писателят. Той се е запознавал с Египет главно чрез трудовете на френския египтолог Гастон Масперо, но е чел още и трудовете на американския египтолог Джон Уйлям Дрей-пер, на полския историк и пътешественик Игнаци Жагел и др. По негово време историческият роман е имал вече здрави традиции. Прус се доближава до реалистичния исторически роман със сюжет от древността чрез прочутия роман «Саламбо» от Гюстав Флобер. Сред майсторите на историческия роман се нарежда и големият пол­ски писател Хенрик Сенкевич. Успехът на Сенкевич, който издава през 80-те години на века своята трилогия — романите «С огън и меч», «Потоп» и «Пан Володиовски», в 1900 г. романа «Кръстонос­ци», а в 1895 г. «Камо грядеши», несъмнено е допринесъл Прус да се залови за написването на исторически роман. Между предшествени­ците му в областта на «египтоложката» проза трябва да посочим спо­менатия вече Гастон Масперо, който освен на научни изследвания е автор и на белетристични произведения за Египет, и Георг Еберс, изтъкнат автор на «професорския» жанр на историческия роман с египетски сюжет.

Болеслав Прус спира вниманието си върху един твърде отдале­чен от нашето време свят — древния Египет. С какво тоя свят е привлякъл неговото внимание? Най-напред древният Египет е инте­ресен с това, че създава една твърде ранна цивилизация, която пред­ставя етап в развитието на човечеството. Тая цивилизация е висока и самобитна, възниква като оазис в пространството на времето и в пустините; оставя паметници, които имат свой стил и се нареждат между чудесата на света. Нейната поява все още чака обяснение, делата на нейните създатели крият тайни на човешкото битие изоб­що, на възникването, разцвета и залеза на обществения строй, организиран от тях, представят ключ за разбирането на възниква­нето, разцвета и залеза на историческите формации.

С някои от поменатите по-горе съчинения и произведения рома­нът «Фараон» разкрива по-големи сходства. Но, мисля, по-иитересен е въпросът, до каква степен Прус е останал верен на истори­ческата правда. Прус е проучил внимателно историческите извори, но сред заетите от тях факти той се движи като романописец, те му служат като опорни точки при изграждането на романното действие, на картините и образите. И не става дума толкова за тълкуване на фактите, колкото за свободното им използуване, при което творче­ското въображение ги увлича със себе си, вдъхва им нов живот, приспособява ги към социални тенденции и историко-философски концепции.

Историческият роман получава повече или по-малко силни на­веи от съвременността на писателя. Съвременниците на Прус са ги видели особено ярко изразени в неговия «Фараон». Изказвано е мнение дори, че писателят е написал романа си, за да разкрие със­тоянието на своята родина чрез една алегорична _кформа. И сам той не е отрекъл това мнение. Запитан наистина ли «Фараон» е алего­рия, отнасяща се за Полша, той отговорил с усмивка: «Ако вие знае­те това сами, защо питате?»

Историческите романи, които наброяват много страници, рису­ват обикновено големи исторически събития, като във връзка с тях сплитат и разплитат съдбите на героите. Реалистичният роман въвежда като новост за жанра мащабни класови конфликти. Тези конфликти разтърсват обществото, разкриват гибелта на класите от миналото, откриват хоризонти към ново обществено устройство. Болеслав Прус излиза под знамето на позитивизма, но той е реа­лист, който не се задоволява с обрисовката на историческите кон­фликти, а се стреми да покаже причините за тяхното възникване и посоката на историческото движение, което те определят.

Романът, който разглеждаме, носи наслова «Фараон», защото действието му се съсредоточава около личността на престолонаслед­ника, станал по-късно Рамзес XIII. Главният герой преминава по една сюжетна магистрала, която се врязва дълбоко или открива ши­рока гледка в живота, състоянието и релефа на древния Египет. Прус не е марксист, но той обхваща вярно и пълно изявите на двете основни класи в египетското общество — на трудовата народна маса, състояща се от селяни и роби, и на робовладелската аристо­крация, съставена от жреческата каста и висшата военно-чиновни-ческа олигархия начело с фараона

Действието на романа се развива в XI в. пр. н. е. по време на владичеството на последния фараон от XX владетелска (династия на Египет. Прус избира времето на смяна на династията, като свързва тая смяна с драматична борба за държавната власт, когато се раз­криват най-пълно противоречията в едно общество. Последният фа­раон на XX династия е Рамзес XII, но Прус въвежда като главно действуващо лице още един фараон — Рамзес XIII, син на Рамзес XII. Този образ му дава възможност свободно да разгърне фабулата на романа, без да я съгласува текстуално с историческите факти от царуването на последния фараон от XX династия. Рамзес XIII въплъщава основния замисъл на романа — борбата на един благо­роден представител на древноегипетското робовладелско общество с тиранията, алчността и ненаситността на могъщата жреческа каста и неговата гибел в тая борба.

Действията на героя се подхранват от бедственото положение на трудовия народ, от жестоката експлоатация, на която той е под­ложен, от крещящата социална несправедливост, в която той живее. Наистина условията на съществование по долното течение на р. Нил са такива, че животът се заплаща с тежък труд. Тези условия са дали власт на жреците и на представителите на висшата администра­ция, които разкриват законите на природата и съгласуват с тях жи­вота, като го организират. (Съгласно представите на позитивистите обществото и държавата са живи «организми».) Но получили власт над трудовата маса, те я използуват, за да бъдат господари на бла­гата, да се ползуват от тях неограничено и да съхраняват своето положение на владетелска класа. Отношението им към трудовата маса се диктува от алчността, превръща се в аморалност — за уве-ковечаване на господарските права се култивира една религия, която има за задача да ги санкционира.

Благородният Рамзес се вълнува дълбоко от всичко това. Бед­ствието на народа извиква съчувствието му, жестоката несправед­ливост го разгневява, мракобесието на религията го отвръща от нея, Той чувствува в себе си сили да обнови живота, да премахне бед­ствието на народа, да отстрани несправедливостта, да ликвидира жестокостта. Той иска да подчини жреческата каста на своята власт, да отнеме богатствата, които тя е натрупала, и да ги използува за укрепването на държавата. Но обновяването на живота не може да бъде дело на едно лице, а Рамзес остава сам със своя замисъл за ре­форма. Жреческата каста разполага с огромни сили, с богат опит да се справя с враговете си; с вековна традиция, която я упълно­мощава с власт над народа. Водена от първожреца Херхор, тя без особени усилия отстранява от пътя си младия фараон, след като на­празно се старае (за да не се предизвикат сътресения с отстранява­нето му) да го поведе по «правия» път.

Държавната власт минава в ръцете на Херхор, който поставя началото на нова династия. Херхор ще задуши стремежите на народа за промяна, подхранвани от Рамзес.Но след смъртта на своя против­ник той ще проведе някои от реформите, заради които противникът му е погинал. Епилогът на романа подчертава, че в края на краи­щата прогресивните обществени идеи побеждават. Дори онези, които са се борили срещу тях,биват принудени и да ги проведат. С тоя епи­лог Болеслав Прус реализира своите социологически концепции. Неговият позитивизъм го кара да реши наболелия въпрос за рефор­ми не чрез революционно изменение на действителността, а чрез еволюция.

По-горе бе отбелязано, че романът е получил навеи от съвремен­ността на писателя. При обрисовката на жреческата каста това се чувствува най-силно. Тая каста е носител на много черти на съвре­менния на автора католицизъм, който се домогва до политическо господство и иска да възпре прогреса чрез лицемерие, коварство и интриги.

Очертаният от нас конфликт в романа между главния герой и жреческата каста сочи Болеслав Прус като социално мислещ писа­тел. Но този конфликт, макар да преминава през целия роман, не само той изпълва неговите страници, нито пък доминира в тях. Еги­пет и неговите жители, фараонът, неговите близки, жреческата каста и народът са представени с онова многообразие и пълнозвучие, което животът изобщо предлага.

Отношенията между отделните социални групи се допълват и с долята, която играят в Египет финикийците, евреите, асирийците и др. Финикийците са представени като богаташи-лихвари. Боле­слав Прус се старае да покаже безкрайната алчност на лихварския капитал, неговите методи за ограбване на жертвите и неговото уча­стие в политическия живот. Разбира се, при изобразяването му писа­телят е изхождал от съвременността в Полша по онова време, която се характеризира с безогледно натрупване на капитал вътре в стра­ната и с нахлуването на чуждите капитали.

Романа населяват многобройни и разнолики представители на древноегипетското общество. Като най-ярки между тях се открояват образите на фараона Рамзес и на първожреца Херхор.

Рамзес с един твърде сложен образ. Най-напред трябва да от­бележим, че той е физически и духовно красив и тая красота го издига над всички други лица в романа, прави го негов главен герой и създава оная героика, която изобщо е характерна за историче­ския роман. Авторът му е придал общочовешки черти, но той не забравя, че героят му е от преди три хилядолетия преди въвежда­нето му в литературата. Човешкото, което прераства в хуманност, трябва да доминира както над египетската му стилизация, така и над класовите му черти. И то не само доминира, но влиза в конфликт с тях. В тоя конфликт Рамзес се разкрива като трагичен герой. Тра­гизмът се засилва от самотността му. «Навеите» на авторовото съв­ремие се концентрират в неосъществимостта на идеите му за преобра­зуване на действителността. Както в египетската древност, така и в Прусовото феодално-капиталистическо съвремие идеите за правда, равенство и свобода са една илюзия, която благородният млад фараон трябва да изстрада заедно със своя създател.

Херхор въплъщава «добродетелите» на своята каста. Той се е издигнал като неин ръководител с ума и твърдостта си, но същевре­менно и с привързаността си към нейните традиции. Над всичко той поставя нейните интереси. Тези интереси определят у него понятия­та добро и зло, отношението към хората и към събитията. За да вла­дее, кастата трябва да бъде жестока, безогледна, коварна. Такъв в най-голяма степен е и Херхор, такъв според него трябва да бъде и «идеалният» владетел на Египет.

Сред приближените на Рамзес с типични за египетската аристо­крация черти се отделя Тутмозис. Създаден е като контраст на Рам­зес: чуждо му е неговото благородство, нагажда се към обстоятел­ствата, лишен е от всякаква героика. Той е царедворец, който на­мира смисъла на съществованието си и радостите си в удовлетворя­ването на нуждите и прищевките на своя господар. Представител е на оная аристократическа младеж, която живее в безгрижие, гледа на живота като на непрекъснато пиршество, следва модата, лишена е бт всякакви  обществени идеали.

Интересен е образът на Пентуер. Той произхожда от простолю­дието, но се издига до поста съветник на фараона. Познал страда­нието на народа, той му съчувствува и доближил се до младия фа­раон, се опитва да му помогне. Но достатъчно е неговото съчувствие към народа и неговите опити да му окаже помощ да попаднат в поле­зрението на жреците и Херхор, за да се отдръпне той от реформатор­ските идеи на Рамзес.

Женските образи в романа са по-малко и са свързани с прежи­вяванията на главния герой.

Обикновено историческите романи разгръщат широко любов­ните интриги. Романът на Болеслав Прус не поддържа по-про­дължително напрежението на действието с любовна интрига. На­истина Рамзес обиква в началото на романа еврейката Сара. Сара притежава прекрасни човешки черти, но условията на живот па Рамзес са такива, че любовта му към нея угасва. Скромна, благг род­на и любеща, Сара е обречена, когато бива включена в голямата дра-"а на главния герой на романа, на Рамзес. Още в древността Прус вижда и изобразява народностните и религиозните противоречия, които в негово време също са били значителни. Епизодът с любовта на Рамзес към Сара разкрива типичен за съвремието на Прус момент.

На високонравствената Сара е противопоставена жрицата Кама. Тя е една красива кукла, потопена в сферата на суетата, лъжата и разврата, които изпълват храмовете и дворците на аристокрацията.

Действието на романа си Прус разгръща и в разкошни дворци и храмове, и в бедни хижи и землянки. Прус е наблюдавал дълга архитектурното майсторство на египтяните и го е представил с ця­лата му пищност и своеобразие. Монументалната египетска архитек­тура и контрастиращата с нея землянка са поставени в хармония с високо извисената обществена йерархия от безправния роб до пре­върнатия в божество фараон.

Значителен успех е постигнал Прус във възсъздаването на египетската природа. Тук заемат първо място река Нил и безкрай­ните пясъчни пустини. Благодатната вода на Нил дава живот на гъсто населената негова долина, затова създателят на романа «Фа­раон» трябва да показва отношението на всички обществени слоеве към свещената река. Пясъчните пустини са населени със «злите духове», които се намесват в живота на египетския народ, и Прус рисува живо заплахата от тяхна страна.

Прус проявява своето майсторство и в създаването на една раз­гърната батална сцена по време на войната между египтяни и либийци. Имаща за арена пустинята, тя получава оттук своя особен коло­рит в баталното повествование изобщо.

Жанрът на «Фараон» е историческият роман, но той получава ярки черти и от авантюристичния роман. Борбата на Рамзес с жре­ците се разгръща върху един широк фон на политическа дейност и около Рамзес се събират представители на различни интереси, които действуват подмолно, като се свързват по тайни пътища и със за­интересовани представители на по-близки и по-далечни страни. Жреците, врагове на Рамзес, противостоят скрито на неговите за­мисли, съзаклятничат срещу него, шпионират го, опират се на лица, които трябва да го злепоставят сред народа или дори да го убият. И в египетската религия има много тайнственост, създавана изкусно от служителите на боговете, за да държат простолюдието в мрежите на вярата, Вследствие на всичко това в романа са въведени сцени, изпълнени с тайнственост, с необикновени срещи, с причудливи образи, дора е въведен двойник на главния герой.

И накрая желая изрично да изтъкна своеобразието на Прусовия роман, което граничи с новаторство. Полският автор е обхванал широко един отдалечен от нас, твърде малко познат нам свят, като е проецирал в него много важни въпроси на държавния живот, на законите на политическата борба, на обществения прогрес.

Всичко казано определя високо място на романа между истори­ческите романи както на полската, така и на световната литература.