Под редакцията на
проф. А. Вълканов и д-р П. Дренски

*

ПРЕДГОВОР

Настоящият кратък определител на животните в Бъл­гария е предназначен да запълни една отдавна чувствуваща се у нас празнота: да помогне на учителите по биология в средните ни училища и учителските институти, както и на студентите по биология да се справят с лекотапри определя­нето на най-важните и най-често срещащите се представители на нашата фауна. Той би бил от полза и за онези любители на родната природа, които желаят да надникнат в многооб­разието на животинския свят на нашата страна и да се за­познаят по-отблизо с него. Чрез всичко това ние мислим, че се прави един макар и скромен, но твърде навременен при­нос към нашата просвета и нашата наука.

В съставянето на определителя вложиха силите си едни от пай-добрите съвременни наши фаунисти. Те използуваха не само своя личен опит. но използуваха нашироко и научно­то наследство, което ни оставихаи което ни оставят нашите първи фаунисти: проф. ГеоргиНЛишков (1865—1943), проф. Порфирий Бахметиев (1860—1913), академик Иван Буреш (1885) и д-р Пенчо Дренски (1887). Към имената на посочените по-горе първи наши строители на родната ни фаунистика следва да добавим тези на още цяла плеада наши фаунисти, като: проф. С. Юринич (1855—1946), доц. Д. Йоакимов 1864—1952), проф. Ст. Консулов (1885—1959), Г. К- Христовия (1863—1926), В. Ко­вачев (1866—1926), Н- Недялков) 1852—1919), А. Маркович (1872—1939), Д. Илчев (1885—1925), П. Чорбаджиев (1882— 1946), П. Патев (1889—1950), АлДряновСки (1879), проф.П. Пет­ков (1890), проф. Г, Паспалев. (1895), К- Тулешков (1901) и др.

Немалък дял за опознаването на нашата фауна имат и някои чужденци, които през първите години след освобо­ждението нн и са извършили изследвания върху различ­ните групи животни. Такива са орнитолозите В. Н. Радаков и О. Райзер, ентомолозите В. Апфелбег. X. Ребел, Й. Ха-берхауер, Ф. Клапалек и А. Фрел; в по-ново време взеха участие в изучаването на нашата фауна хидробиологът Д. Арндт, малаколозите Я- Петрбог и Я- Урбански, ентомоло­зите Ф. Рамбоусек, Й. Маржан и К- Таборски.

Изброявайки най-известните български зоолози-фаунисти, не можем да отминем с мълчание един факт, който за­служава внимание. Много от тях са били учители и даже ня­кои от тях са преминали цялата си служебна кариера на този пост. На първо място тук следва да поменем нашия заслужил зоолог-фаунист Васил Ковачев — учител по естествена исто­рия при Русенската мъжка гимназия; той посвети живота си на изучаване нашата гръбначна фауна и по-специално рибите, земноводните, влечуште и бозайниците. До немно­го отдавна единствените справочници и определители по фау­ната на тези класове животни, обитаващи България, бяха трудовете и определителите, съставени от учителя В. Кова­чев. Друг заслужил наш зоолог е П. Патев; в битността си на учител при Пловдивската мъжка гимназия (1918—1922) той се зае с изучаването на едни от най-трудните за изслед­ване представители на сладководната без ръбначна фауна — мъхообразните животни, водните гъби и коренокожките, като се спря по-специално върху размножен >ето ма послед­ните и публикува няколко научни труда в таз/ област, които добиха световна известност. Учителят П. Патев запъти някои свои ученици от Пловдивската гимназия да заработят в съща­та насока, което даде резултат. Впоследствие П. Патев се отдаде на орнитологията и остави един образцов научен труд върху птиците на България. Много нещо от онова, което знаем за фауната и разпространението на насекомите в нашата стра­на, дължим пак на учители: Недялков, Маркович, Пигулев и др. Към това следва да добавим, че някои от поменатите по-горе наши най-изтъкнати зоолози-фаунисти(д р П.Дренски, проф. Ст. Консулов, П. Чорбаджиев, П. Патев, А. Дрянов­ски и др.) са започнали служебната си дейност като учители, на което поприще са подели фаунистичните си изследвания, като са дали своя ценен принос в тази насока.

И в други области на нашето естествознание — ботаника, геология, геохимия и пр. — българските учители дадоха сериозни научни приноси.

Заслужава да кажем тук няколко думи за двама наши учители — Васил Георгиев (Котел) и Димитър Златарски (с. Дългопол, Провадийско). Изпълнени с изключителна лю­бов към знанието, те посветиха свободното си време на проуч­вания върху природата на родния край и съставиха много богати колекции по неговата фауна и геология. Днес тези колекции, съдържащи извънредно редки екземпляри и експонати, са превърнати в природонаучни музеи, които се посещават от хиляди посетители.

Всичко гореизложено е доказателство за възможностите И способностите па българските учители. Влагайки цялата си душа в пряката си учителска дейност, те могат да заделят сили и време и за научно творчество. Ние обръщаме внимание на тези заслуги на българските учители относно проучването на родната ни природа и по-специално на нашата фауна, за да посочим пример на младото поколение учители и им вдъх­нем вяра в техните собствени сили.

Не по-малки са силите и възможностите на нашите студенти-биолози — бъдещи учители и научни работници. В тех­ните преки обязаиости влиза между другото и|запознаването по-отблизо с нашата фауна и нейните особености, а някои от тях могат, ако биха пожелали това, да се отдадат на из­следването на дадена група животни от нашата фауна. Такова едно свързване на младите наши сили със зоологията е твърде желателно и то осмисля и запълва много добре времето им докато са студенти и след това — на учителското поприще и другаде.

Фаунистичната изследователска работа е от полза в много отношения. Свързана с екскурзиране сред природата, тя доставя най-възвишена естетична наслада при съзерцанието на многообразието и красотата на животинския свят и под­нася на наблюдателя обилен материал за размисъл върху творческия гений на природата.

Макар и да е обикновено свързана и с колекциониране, фаунистиката не бива да бъде отождествявана с бездушното и безцелно колекционерство; тя приучва младия зоолог към системна работа и системно наблюдение. Много често точното определяне на представителите иа различни групи животни изисква обстойно разглеждане -на определени техни външни белези (насекоми, кърлежи, паяци и др ), изисква подробно проучване на вътрешната им организация (червеи, ракообраз­ни и др.) или даже проследяване на тяхното развитие (пър­ваци, някои насекоми и др.) и пр. и пр. Всички тези неизбеж­ни наблюдения обогатяват наблюдателя със солидни позна­ния по зоология, които могат да му послужат по-нататък като основа за по-задълбочени изследвания, и то в различни други области на тази биологична наука.

При подробните фаунистични изследвания, провеждани в различни страни и континенти, са разкривани неведнъж важни закономерности от областта на изменчивостта и еволю­цията на животинските видове. Тези постижения на фауни-стнте представляват днес един от най-сигурните и убедителни доказателства в полза на еволюционното учение. Във връзка с това можем да отбележим тук, че сам Дарвин е дошъл до епохалните изводи относно еволюцията на животинския мир благодарение на изследванията си върху фауната на Южна Америка и Галапагоските острови, които той е извършвал по време на пътешествието си с кораба Бигл.

От друга страна, резултатите от фаунистичните изследва-ния"имат голямо значение и за зоогеографската характеристи­ка на изследваната област — в нашия случай за зоогеограф­ската характеристика на България. От тази гледна точка фаунистичните изследвания се явяват необходима предпостав­ка за изграждането и развитието на една така важна биоло­гична дисциплина, каквато е зоогеографията.

Фаунистичните изследвания ни въоръжават и с познания относно полезните и вредни представители на животинското царство, които се срещат у нас, относно тяхното разпростра­нение в страната, времето на появата им и пр. и пр. И най-сетне не бива да се забравя, че каквито и изследвания да започнем в областта на зоологията — хистологични, анато­мични, ембриологични, експериментално-зоологични, гене--тични, екологични, физиологични и пр. — ние още в самото начало прибягваме до някои представители на нашата фауна, чиято видова принадлежност трябва да определим. Това об­стоятелство заедно с всичко гореизложено идва да ни покаже, че първа задача е да опознаем многообразието на животин­ския свят, който непосредствено ни обкръжава, т. е. да опоз­наем фауната на нашата страна. Ръководими тъкмо от тези . съвършено правилни схващания, нашите първи зоолози са се заели с фаунисти.чни изследвания; постигнатите от тях ре­зултати са. забележителни по своя обхват и по своята стой--ност и те представляват солидна основа, върху която днешни­те, и утрешни наши фаунисти градят и ще градят родната ни -фаунистика.

В реализирането на това дело трябва да вложат усилията си множество наши зоолози, тъй като работата, която пред­стои, е огромна: повечето от класовете и разредите на животин­ското царство, представени в нашата фауна, остават все още недокоснати от изследователя, а други такива пък са проуче­ни, но в съвсем недостатъчна степен.

Ние се ласкаем да мислим, че «Краткият определител» не само ще помогне при обучението на подрастващите поколе­ния, но и ще даде подтик на някои наши сънародници — учите-ли-биолрзи, студенти-биолози, любители на родната ни при­рода, в чиито гърди може да загори или пък вече е загорял пламъкът на знанието, да се отдадат на фаунистични изслед­вания и така — според силите и възможностите си — да допринесат своя дял за изграждането на родната ни фауни­стика.

Д-р ПЕНЧО ДРЕНСКИ

Проф. АЛЕКСАНДЪР ВЪЛКАНОВ