Финансово програмиране изучава преливането и взаимодействието на информационните потоци между различните макроикономически сектори и баланси. Крайна цел е формирането на т.нар. макроикономическа рамка, вътре в която се очаква и се програмира икономическото развитие в близката перспектива. Опитите за проектиране и програмиране на непосредственото бъдеще оправдават средствата, нещо повече - те са и необходими, не защото претендират да отгатнат някакви бъдещи пропорции и величини, а защото съдействат за организиране на икономическото мислене и за оценка на възможните последствия от конкретни управленски въздействия. Програмирането на икономическата перспектива и явното поемане на конкретни макроикономически ангажименти от страна на управленския елит подпомага икономическите агенти и съдейства за нарастване на икономическата и инвестиционна активност в страната.

Монографичното издание "Финансово програмиране" е предназначено за магистърски програми по финанси и банково дело, както и свързани с тях специалности. В нея може да се намери почти всичко, което има отношение към макроикономиката и макроикономическото управление на страната в годините на преход към пазарна икономика, и по-късно. Предлага се изключително богата информационна база (включително и международни сравнения), подходящо обработена и анализирана.

Монографията предоставя материал за размисли, анализ и по-нататъшни изследвания на всички, които се интересуват от проблемите на българската икономика и прехода към пазарна икономика. Интерес ще представлява също и прочитът на икономическите реалности в страната след установяването на демократичните принципи за управление от края на 80-те години.

 

Финансово програмиране е предназначена преди всичко за магистрите в специализираните магистърски програми по банково дело и финанси. С конкретния си аналитичен и информационен материал тя ще бъде полезна и интересна за всеки, който се интересува от съвременните икономически проблеми на България.

 

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Бил е директор на Института (1992-1995 г.), и ръководител на секция „Макроикономически анализи и прогнози". Два мандата е член на УС на БНБ (1997-2006 г.). През периода 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Бил е ръководител на Научната комисия по икономически науки на ВАК (2000-2003 г.) и член на Президиума на ВАК (2003-2006 г.). Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 110 научни статии у нас и в чужбина, участвал е с научни доклади в над 120 научни конференции у нас и в чужбина, През 2006 г. е награден с орден „Стара планина" втора степен за „изключително големи заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ". Редовен представител на България в дългогодишния международен научен проект за моделиране и проектиране на икономическото развитие по страни и региони под егидата на ООН и под научното ръководство на лауреата на Нобелова премия за икономически науки Л. Клайн.