Физиците продължават да се шегуват

Сборник със забавни епизоди и хуморески из областта на физиката и живота на физиците

В. Турчин  | Н. Работнов  | Ю. Конобеев  |  В. Павлинчук  (съставители)

Мека корица, среден формат  |  296 стр.  |  275 гр.

(неизползвана книга в почти отлично състояние - леко захабен външен вид)

*

АНОТАЦИЯ

Това е сборник със забавни епизоди и хуморески из областта на физиката и живота на физиците, написани от известни чуждестран­ни учени, предимно физици,или записани по техните думи.По характер отделните хуморески са весели и забавни, но същевременно са и дълбоко научни. Чрез тях сериозната наука физика се представя в нова и може би неочаквана светлина. Тъй като сухите формули и дефиниции са избягнати, книгата ще достави удоволствие на все­ки, който обича шегите.

**

СЪДЪРЖАНИЕ

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР 7
ПРЕДГОВОР 11
ИЗ ПРЕДГОВОРА КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 14
ПОЧТИ СЕРИОЗНО 19
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ 59
АДМИНИСТРАТИВНА ФИЗИКА 113
PERSONALIA 165
ШЕГУВАТ СЕ НЕ САМО ФИЗИЦИТЕ 194
ДОПЪЛНЕНИЯ 231

***

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
От българския преводач

Тази книга, драги читателю, е трето подобрено, допълнено и изменено издание на „Физиците се шегуват" и второ запазено издание на „Физиците продължават да се шегуват". Така се илюстрира действието на редица не широко известни методологични принципи на физиката.

Принципът за запазването е налице, защото между трите издания има все пак нещо общо, неизменно, а именно: физиците продължават да се смеят.

Най-важният методологичен принцип — принципът на симетрията, също е удовлетворен. Защото симетрията е единството от изменение и запазване. Смехът е хармонията на живота. Той е инвариантен спрямо най-широка група житейски преобразувания.

Не са забравени и други принципи. Принципът на съответствието не е пренебрегнат, защото трите издания са свързани чрез приемственост — в третото остана нещо от първото. А принципът на допълнителността остана на предишното ниво. В това издание той не получи възможност да разшири своята сфера на действие.
От предишните допълнения най-вече трябва да се обърне внимание на рецептата за конструиране на домашни машини за разбиване на атоми. Капиталовложения не са необходими. Само подръчни материали — галош, няколко стари ключа и др. От излизането на второто издание досега никой не изпрати съобщение, че е сглобил такава машина и че тя е проработила. Но ако тя проработи, съобщете веднага на адрес — София, БАН. Не е ясно защо досега всички опити са били безуспешни. Може би защото авторът на проекта е неизвестен.Проектът е превод от ксерокопие, което бе направено от ксерокопието, което висеше на стената в лабораторията по ядрена спектроскопия в Принстън. А откъде е дошло прин-стънското копие, това никой не можа да каже. На този въпрос завеждащ лабораторията само смутено сви рамене: „У нас какво ли не се печата ..." И така авторът и издателят на оригинала останаха неизвестни, за което може само да се съжалява.

В това издание имената Айнщайн, Бор, Паули и др. останаха без изменение като фундаменталните физични константи, които изразяват принципа на запазването. Но Комптон например стана Комптън. Това е недвусмислено указание.че не е лишено от основание подозрението, че даже фундаменталните константи не са неизменни ...
От преводаческия колектив, който преди години под-готови „Физиците се шегуват", почти нищо не остана. Вторият принцип на термодинамиката е неумолим всеобщ закон на природата — всичко изстива. Този закон е унищожил милиарди звезди, разорил е много империи и царства, изстудил е още повече кресла и е погубил чув-става, по-бурни от чувствата на Ромео.

Един си направил вила. С него вече шега не бива.
Друг станал старши. Кога ще го хванеш да чете превода?
Трети след дълга и блестяща ергенска кариера угасна като метеор. Оженил се. Някой ми донесе много здраве от него.
Изглежда, че между развитието на обществото и развитието на отношенията между хората има дълбока аналогия. Едно време хората живеели бавно и спокойно. Нямали планове, заседанията били рядкост и телевизорът съществувал само във въображението на писа-телите-фантасти, а на тях никой никога не вярва. Живеели си хората за собствено удоволствие. Ходели си на гости. Имали свободно време да ухажват собствените си жени, а даже обръщали внимание и на чуждите, което нерядко водело до дуели. От гледище на нашата техническа цивилизация дуелът е нещо странно, смешно и просто невероятно. В наши дни то е съвсем немислимо. Представете си, явяват се мустакати секунданти при някого, а той вади тефтера и заявява, че до края на следващия месец всичко е заето от заседания. Много съжалява, но няма възможност. Нека да потърсят друг партньор.

И така, - общо взето, през периода след излизането на първото издание на нашия сборник досега съществени промени на физическото поприще у нас няма. Всекн загрижено строи светлото бъдеще.

Оттогава изминаха петнадесетина години. Три петилетки!
А физиците продължават да се смеят. Защо?

Защото „смехът е кислород на живота. Той е културна придобивка: робът не се смее, дивакът — също . . . Сме-
г е велико творческо начало." Така е казвал Асен Зла-таров.На него някои физици не могат да простят, че е бил химик.
Защото „смехът прави равни всинца ни", въпреки че и той „не пречи да страдаш" (Кола Брьонон).
Защото според една древна китайска пословица наука, с която се шегуват, стои по-високо от наука, от която се страхуват. Казват, че Ръдърфорд често се смеел, но никога не се присмивал над чужда несполука.

Цветан Бончев продължава да обещава, но още не е здал следващия брой на „Вестника на гениите", който излиза на 100 години веднъж. Защото събира материали >а хората, които е насъбрал около себе си. Ако има други случаи, съобщавайте на адрес — СУ, Физически факултет.

Иначе на физическия фронт продължава да се воюва. Още Цицерон твърдеше, че времето отстранява предразсъдъците и установява законите на природата. Полика-ров продължава да настоява на своята корекция: „Времето отстранява предразсъдъците и . . . установява дру-Докога? Наистина това би било смешно, ако не беше истина, но да завършим по Амаду — училището на живота няма безсмешни дни! Човек не може с всички да се смее, но трябва да опита! Смехът да бъде добър! Защото той е хармонията на живота.

Атанас Стригачев