ПРЕДГОВОР

В продължение на вече едно десетилетие ние се опитваме да използуваме практически и да осмислим теоретично неволевата памет и пасивното внимание при изучаването на чужди езици. В първата публикувана от нас работа по този проблем (Д. Заимов, С. Попова и Й. Стоименов, 1967) ние препоръчваме съчетаното използуване на пасивното внимание (случайната памет) и на волевата памет. По-късно (Д. Заимов, С. Попова и Й. Стоименов, 1971) бе препоръчано не само използуването на случайната памет, но също и на неволевата памет при активно занимание 1.

Чрез това ръководство авторите му правят опит за създаване на метод, при който цялостно, системно и последователно да могат да бъдат използувани пасивното и активното внимание, неволевата и волевата памет.
При написването на ръководството е проявен стремеж за влагане в него на често употребявани думи и изрази и за избягване на редки обрати.

Озвучените уроци са съобразени с основното изискване на метода — да се озвучават с многократни повторения отделни думи, изрази, изречения, чието разбиране и осмисляне не налага продължително задържане на вниманието, т. е. да е дадена възможността за тяхното превръщане в енграми от случайната памет. За тази цел е спазван също принципът на прогресивно усложняване на поднасяния материал — от думата, през израза, към изречението.
Изреченията в озвучените уроци са по начало прости. Даване на съставни изречения е допускано само когато това е било абсолютно необходимо за изработване на съответни граматични образци.

В озвучените уроци от най-често многото възможни значения на думите е давано само това, което се определя от контекста.
При превода на медицинските термини са давани техните български съответствия (там където има такива), но също и побългарените форми на самия термин. Така напр. думата Jschémie" е преведена като „обезкръвяване", но също и като „исхемия". В това отношение ние не сме привърженици на крайното „очистване" на нашия медицински език от чужди думи.

Напротив, смятаме, че ако лекарят употребява „исхемия" и „обезкръвяване", „равнишр" и „ниво" и т. н., това обогатява езиковата му култура и му дава възможност да си служи с фрази, в които се избягват повторения на една и съща в звуково отношение дума, тогава, когато яснотата на фразата налага думата да се повтори смислово.

Ние не надценяваме обхвата на материала, който поднасяме на читателя и слушателя на нашия учебник. Френският език — както останалите езици на големите нации на нашата съвременност — е практически една „безкрайност" в сравнение с малките възможности на краткия човешки живот. В това Отношение няколко цифри биха пояснили красноречиво казаното. На заглавната страница на Petit Larousse е посочено, че в него са дадени около 70 000 думи. Ако допуснем, че всяка от тези думи, съобразно контекста, има поне две значения (в действителност те са много повече), то Petit Larousse съдържа кръгло 140 000 думи. Да приемем, че човек, изучаващфренски език, усвоява ежедневно, без да препусне нито един ден, по 5 думи или на година кръгло 1800 думи. В такъв случаи за научаването на тези 140 000 думи ще му бъдат необходими около 80 години!

Ние привеждаме тези цифри не за да обезсърчим изучаващите френски език, а за да им дадем възможност да видят ясно обема на задачата. Освен това нашият опит ни е убедил, че непознаването на тези факти, съчетано с несъответното рекламиране на методи, с които един език може да се научи за 2-3 месеца, създава у обучаващите се — при неуспешния опит и те да постигнат това — преживявания за малостойност.

Като изучаваме чужд език, добре е да знаем, че при неговото ползуване до края на живота си ще срещаме непознати думи, ще объркваме употребата на предлозите или рода на думите, както това впрочем са правили за родния си език и големи френски писатели, като Балзак, Теофил Готие, Гюстае Флобер, Алфонс Доде, Мопасан и много други .

Няма съмнение прочее, че изучаването на един чужд език може да бъде само един продължителен процес. Тогава остава да се потърсят начини обучението да се направи по-лесно и по-приятно. Когато това се постигне обаче, изучаването на езика може да се превърне в истинско удоволствие, особено от преживяването на разкриващия се все по-широко просвет към простора на една друга култура.

Нашите усилия да използуваме при чуждоезиковото обучение неволевата памет — като създадем в дома на обучаващия се една езикова микросреда— целят именно, това.
Всъщност има още един момент, който е в състояние да вдъхне оптимизъм на медицинските работници при изучаването на чужд език. Това е обстоятелството, че специализираният език на медицината включва значително по-малък брой ду ми от посочените по-горе цифри. Като се прибави към това и обстоятелството, че по-голямата част от медицинската терминология използува думи от гръцки и латински произход, които се изучават в отделните медицински дисциплини, задачата още повече се облекчава.
Така от изучаване на френския език задачата се редуцира до завоюване на скромен, но солиден, собствен терен в този език — нещо, което е действително постижимо.

За улесняване на нашите медицински работници при постигането на тази цел ние им предлагаме това ръководство.
Уроците са съставени от нас по материали от цитираните лйтературни източници и са адаптирани към съответната граматика,, дадена обзорно — поради малкия обем на учебника — предимиов таблици, за ползуване от учащия се самостоятелно и особено при съвместната му работа с преподавателя.

От двамата автори С. Попова е дългогодишна преподавателка по френски език към Катедрата по чужди езици на Медицинска академия — София. Тя има водещо участие при написване на ръководството като чуждоезикова педагожка, със значителен опит по преподаването на френски език на студенти по медицина и на лекари.

Другият автор К Заимов е психиатър и невропсйхолог, които години наред се занимава с изучаване на проблемите на паметта. Той е съавтор на ръководството по отношение на използуваната медицинска терминология и на подбора на материала от медицинско гледище. Освен това неговото съавторско участие е водещо по отношение на предлагания метод на обучение, с използуване на резервите на неволевата памет.

АВТОРИТЕ

1 По-пълна терминологична и литературна справка по този въпрос е дадена в приложението към това ръководство «Върху разновидностите на неволевата памет я възможностите за тяхното използуване в педагогическата практика».

*

УКАЗАНИЯ ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА УЧЕБНИКА

1. Учебникът е предназначен за ползуване от изучаващи френски език, които са преминали елементарен курс върху езика.
2. Уроците да се изучават по един на седмица.
3. При изучаване на всеки урок най-напред да се прослушва озвуче-ната му част от плочата средно 20 пъти.
4. Това прослушване да става без съсредоточаване на активното внимание към звучащия текст: той да се оставя да звучи «покрай» слушащия. Това се постига най-лесно, ако текстът се оставя да звучи, докато се върши някаква механична работа (сутрешен тоалет, домакинствуване). Ако си по-служим с едно сравнение — прослушването на плочите по този начин трябва да става, както несъсредоточено се слуша по радиото една песен, докато се върши нещо друго.
5. След прослушването на озвучения урок по този начин около 15 пъти обучаващият се ще установи, че текстът на плочата му е добре познат, като съсредоточаването на вниманието към него почти не среща трудности. В този краен преход на прослушването на урока вече се препоръчва волево насочване на вниманието към текста, но без усилие. Ако това се оказва трудно за някои части от текста, съзнаваното осмисляне на тези части се оставя за «следващия път».
6. В края на седмицата се провежда активно занимание от преподавател по френски език. В края на това занимание преподавателят запознава обучаващите се с основните езикови елементи, които ще слушат в записа през следващата седмица.
7. Докато слушат записа на следващия урок, обучаващите се преписват поне два пъти миналия урок, без да се напрягат да запомнят правописа на думите, но като следят смисъла на текста и търсят в речник непознатите думи.
8. През същата седмица те правят упражненията към урока в писмена форма.