Франсоа Шаму (автор)
Твърда корица с обложка, голям формат | 415 стр. | 1081 гр.
(неизползвана книга в почти отлично състояние - леко захабена обложка, наличност повече от 1 екземпляр)
*
От вътрешната страна на обложката:
В своя труд Франсоа Шаму, известен френски археолог и историк-елинист, философ и литератор, предлага на читателя една широка панорама на античната гръцка история и култура от началото на архаиката до края на класическия период. В рамките на това изследване, след като прави общ преглед на историческото развитие, авторът разглежда няколко основни теми, които според него отразяват най-характерните черти на древната гръцка цивилизация: гражданинът и градът-държава, войната, религията, възникването на литературните жанрове, ролята и положението на художника в обществото. Изхождайки от текстовете и паметниците и като използува резултатите от най-новите изследвания, Шаму стига до някои интересни обобщения, които представляват значителен принос в проучването на древната гръцка култура. Същевременно той прави по-близки и по-леснодостъпни за съвременния читател източниците на нашата европейска култура.
Книгата съдържа 229 черно-бели илюстрации, 34 карти и чертежи, именен и предметен показалец-речник, успоредна хронологическа таблица на политическите събития и културното развитие и библиография.
**
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор към българското издание 11
Предговор към френското издание 17
УВОД . 21
Предмет и метод на книгата 21
Природата на Гърция 23
1. Карта на Гърция и островите в Егейско море 25
ПЪРВА ГЛАВА
МИКЕНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ 27
Микенцитеса били гърци 27
Линеар Б и микенските плочки 28
2. Карта на Близкия изток в края на II хилядолетие ... 29
Зараждане и разцвет на микенската цивилизация 31
Шлиман. Гробници и дворци в Микена. Тиринт и Пилос ... 35
3. План на съкровищницата на Атрей в Микена ...... 37
Микенската керамика 39
4. План на двореца в Пилос 39
Микенското общество 41
Изчезване на микенските държави. Дорийско "нашествие .... 43
ВТОРА ГЛАВА
ГЕОМЕТРИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ; ИЛИ ОМИРОВА ЕПОХА 45
Колонизиране на Йония 45
Разпределение на гръцките диалекти 46
5. Карта на гръцките диалекти през VIII в. пр. н. ера .... 47
Геометричната керамика. Първенството на Атина 51
Възприемане на алфабетичната писменост. Омио и гръцката цивилизация през VIII в 54
Селска Гърция по времето на Хезиод 57
ТРЕТА ГЛАВА
АРХАИЧНАТА ЕПОХА (ОТ VIII ДО VI в) . , 59
Социалната криза и колонизацията. Примерът сТера: основаване на Кирена. Фалант и основаването на Тарент. Хероси-основатели на градове 60
6. Карта на гръцките колонии 62—63
Колонизацията на север от Егейско море. Халкидическият полуостров и Тракия. Пропонтида и Евксинският Понт. Милетчани и мегарци в Черно море 66
Колонизацията в Италия и Сицилия. Колониите по Адриатика . . 67
Колонизацията в крайния Запад. Испания, Прованс, Корсика . . 69
Колонизацията в Африка: Кирена. Гърците в Египет. Гърците в Кипър 70
Архаичната цивилизация в същинска Гърция и в Йония; гръцките градове-държави 71
Социалното развитие. Поземленият проблем. Благородниците и народът. Законодатели и техните реформи. Тиранията и тираните 72
Спарта. Образуване на спартанската държава. Завоевания. Междуособните войни в Гърция. Лелантийска война. Развитие на търговията; процъфтяване на Коринт. Изнамиране на монетата. Архаична Атина: Солон, Пизистратидите 78
Йония. Връзки с Лидия на Мермнадите. Ориенталската култура и гръцката архаика. Заплахата от Азия 85
7. Карта на Персийската империя преди Гръко-персийските войни 87
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА (ОТ ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ ДО ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ, 490—336 г.) 89
Първа Гръко-персийска война: Маратон. Историческо значение на атинската победа 89
8. План на битката при Маратон 91
Втора Гръко-персийска война. Войската на Ксеркс. Битките при Термопилите и Артемизион. Саламин. Платея. Освобождаване на Йония 92
9. Карта на Гръко-персийските войни 93
10. План на битката при Саламин 95
Пентеконтаетията. Първи Делоски съюз. Кимон. Политиката на Перикъл. Атинската империя. Причини за конфликта със Спарта 97
11. Карта на Гърция в навечерието на Пелопонеската война . . 99
Пелопонеската война. Архидамова война. Случаят със Сфактерия. Победите и смъртта на Бразидас. Никиев мир. Неговата недълготрайност. Походът в Сицилия. Войната от Декелея. Политически и военни затруднения на Атина. Егоспотами. Превземане на Атина от Лизандър 102
12. План на обсадата на Сиракуза 105
Спарта и Атина след 404 г. Тридесетте. Възстановяване на демокрацията в Атина. Походът на Десетте хиляди. Коринтска война. Западни гърци: Дионисий Стари 109
13. Карта на Сиракуза по времето на Дионисий I 115
Конфликти в същинска Гърция. Втори Делоски съюз. Епаминонд и хегемония на Тива. Битката при Мантинея 116
14. Карта на Гърция през 362 г. пр. н. ера 117
Затруднения на западните гърци: Дионисий Млади, Тимолеон. Възход на македонското царство. Филип II. Неговите завоевания. Трета Свещена война. Падане на Олинт и Филократов мир. Нови начинания на Филип. Четвърта Свещена война. Битката при Херонея. Коринтски съюз. Смъртта на Филип 119
15. Карта на македонската експанзия при Филип II 121
16. План на битката при Херонея 125
ПЕТА ГЛАВА
ПОЛЕМОС 127
Значение на войната в гръцкия свят 127
Сухопътна войска; хоплити. Въоръжение на тежкия пехотинец . . 128
Лековъоръжени части. Въоръжение. Роля на пелтастите през IV в. 131
Конница. Архаични колесници. Гръцкият конник и неговата екипировка. Аристократичен характер на гръцката конница 133
Организация на военните сили. Атина. Атинската ефебия . . . 135
Тактика и стратегия. Роля на предсказателите. Спартанската доктрина за сблъскването на фалангите. Тактически нововъведения на Епаминонд. Неефикасност на традиционните методи на водене на война. Отбрана на селищата: крепостни стени. Малки укрепления и наблюдателни кули. Обичаен ход на военните действия през класическата епоха 137
Войната по море. Омировите кораби. Пентеконтората. Триерата: размери, екипаж, Триерархията в Атина. Хангари за кораби. Скевотеката в Пирея. Атинските триери. Морска тактика: диекплус и периплус. Дебаркиране 142
17. План на Атина и Пирея 151
Правото по време на война. Безпощадният му характер. Поява на морални скрупули, смекчаващи суровостта му. Идеята за справедлива война. Войнишкият дълг и стремежът към мир 155
Социални последици от състоянието на война. Наемничество. Неговото историческо значение 158
ШЕСТА ГЛАВА
ОБРЕДИ И БОГОВЕ 163
Извори за проучване на гръцката религия: литературни текстове я митологическа традиция. Павзаний. Археологически паметници и надписи 163
Религия и социална общност. Първичното религиозно чувство. Общуване със свещеното. Антропоморфизъм. Роля на поетите, художниците и скулпторите 166
Обредна чистота. Молитва. Дар 171
Жертвоприношение. „Уранически" и „хтонически" ритуал. Големите «религиозни церемонии —израз на гражданското чувство. Процесии.
Свещената драма и култът на Дио ние 182
Игри. Роля в гръцката религия. Олимпийски игри: организация, изключителното им значение. Питийски игри. Истмийски и Немейски игри. Прослава на победителите: примерът с Теоген от Тасос . . 195
Култ на мъртвите. Погребален ритуал и вярвания у Омир и през геометричната епоха. Хероизиране на мъртвите. Есхатологични митове: орфизъм. Елевзински мистерии 201
Прорицалища и гадания. Случайни знамения. Устни предсказания. Сибили и прорицатели. Светилища с прорицалища. Додона. Делфи: история, процедура на допитването, светилище. Богове-лечители: Асклепий 207
18. План на светилището в Делфи 215
Политеизъм. Многостранност и многообразие на боговете. Умножаване на по-малките божества. Широко разпространение на херосите. Обожествяване на алегориите. Възприемане на чужди богове. Демони 219
Критично отношение към традиционната религия. Скептицизъм и безверие: Ксенофан, Анаксагор. Процесът на Сократ 223
СЕДМА ГЛАВА
ГРАЖДАНИНЪТ В ДЪРЖАВАТА-ГРАД 227
Определение на държавата-град. Територия. Селско стопанство: земеделие и мини. Градът: места и градостроителни планове. Къщата 227
19. План на град Милет 231
20. Планове на къщи в Олинт 233
Труд. Робство. Числено разпределение на населението 234
Притежаване, признаване и даване право на гражданство. Възпитание и образование на гражданина. Проблемът за „гръцката" любов 238
Права и задължения на гражданина. Междинни религиозни и граждански общества. Филата. Различните политически системи: аристократическа, олигархическа, демократическа. Държавна уредба на Атина и на Спарта 246
Законът. Регламентация на стопанския живот: монети, метрология.
Търговия и размяна 258
Отвъд рамките на държавата-град: съюзи и амфиктионии. Неуспех на тези опити да се преодолее политическата разпокъсаност на гръцкия свят. Елинството е преди всичко съзнание за общност на културата 262
ОСМА ГЛАВА
МИСЛИТЕЛИ И ПОЕТИ р 265
Богатство на гръцката литература. Писмена литература за четене на глас. Гръцката книга 265
Епос. Циклически поеми. Хезиодовата традиция. Химни . . . 267
Лирика. Богатство и разнообразие на архаичната лирика. От Архилох до Симонид. Пиндар 269
Драма. Атическата трагедия през V в. Старата комедия .... 275
Зараждане на прозата. Йонийска история: Херодот. Атическа история: Тукидид, Ксенофонт 277
Научна н философска мисъл. Йонийска школа. Софиститеи Сократ. Платон и Академията 280
Красноречие. Първите атически ретори. Изократ и Демостен . . . 283
ДЕВЕТА ГЛАВА
ИЗКУСТВО ПО МЯРКАТА НА ЧОВЕКА 285
За гърците произведението на изкуството има конкретен смисъл и предназначение.Пример с „Меланхоличната Атина" и „Маратонският ефеб" 285
Мястото на хората на изкуството в гръцкото общество. Предимство на занаята. Чувство за колективен труд. Техническото съвършенство 287
Примери от атическата керамика и хризелефантинната скулптура. Понятието „школа" 293
Изкуството в служба на антропоморфичната религия. Идеализация на човешкия образ. Пестеливост и строгост на изразните средства. Личността на човека на изкуството. Подписи на художници. Пътуващи художници. Единство на гърците 297
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 301
ХРОНОЛОГИЧЕСКИ ТАБЛИЦИ 305
УКАЗАТЕЛ-РЕЧНИК НА ПОНЯТИЯ И ИМЕНА 317
21. План на Акропола в Атина 320
22. План на Ерехтейона . . 321
23. План на атинската А гора през V в. пр. н. ера 327
24. План на Телестериона в Елевзина 338
25. План на Толоса в Епидавър 339
26. План на мегарона в Тиринт, Пилос и Микена 353
27. Гръцкото монетосечене 355
28. План на светилището на Зевс в Олимпия през класическата епоха 359
29. План на театъра в Епидавър 376
30. План на театъра и на светилището на Дионис Елевтеревс в Атина . . 377
31. Разположение на гребците в триерата 379
32. Рисунка на херма {музеят в Кирена) 384
33. План на Партенона 386
34. Вътрешен изглед на Хефестейона, реконструкция 386
БИБЛИОГРАФИЯ 397
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
