УВОД

Проблемът за постоянно увеличаване на производителността на труда в селското стопанство налага ускорено да се работи за създаване на прогресивни промишлени технологии. Това поставя пред науката по лозарство задачите за умело съчетаване на изис­кванията на лозовото растение към условията на средата с по­лучаването на възможно най-високи и качествени добиви. Със стъблените формировки лозата се доближава до естествения си начин на живот, а когато стъблото е по-високо, се създават на то­зи етап по-големи възможности за химична борба с плевелите. Необходимостта от намаляване на трудовите и материалните раз­ходи, в т. ч. и на горивата, налага търсенето на резерви и в систе­мата за поддържане на почвената повърхност.

В литературата е отделено значително място на химичната борба с плевелите. Още в края на XIX и в началото на XX в. сел­скостопанските специалисти са забелязали, че употребяваните тогава химични вещества — торове и средства за борба с болес­тите и неприятелите по растенията, проявяват и хербицидно действие. Това са били преди всичко контактно действуващите химикали — меден сулфат, меден нитрат, железен сулфат и др. През 40-те години на XX в. се произведе системен действуващ, селективен по отношение на житните култури хербицид, производен на феноксиоцетната киселина —2,4Д— и 2М-4Х за борба срещу едногодишните двусемеделни и някои многогодиш­ни широколистни плевели. По-късно в практиката навлязоха поч­вените хербициди, които унищожават пониците на едногодиш­ните и на редица многогодишни плевели с плитко разположена коренова система. Откритие на почвените хербициди е симази-нът (от групата на триазиновите съединения), въведен като хер­бицид през 1856 г. от фирмата „Циба-Гайги".

Употребата на системно действуващи хербициди с избирател­но действие към житните мнсгогодишни коренищни и кореново-издънковите плеЕели дава възможност за по-комплексно извеж­дане на борбата с плевелите в насажденията. През 1953 г. започ­на да се използува хербицидът далапон, а през 1971 г. — глифо-затът. Някои обстоятелства забавиха употребата на хербициди­те в лозовите насаждения.

Ефектът от действието на хербицидите ще се проследи в ня­колко аспекта — влияние на хербицидите върху плевелната рас­тителност [83, 36, 88], върху растежа и плододаването на лозата и нейното дълголетие [135, 105, 77, 75, 71]. Не по-малък интерес представляват влиянието на хербицидите върху микроорганизмената дейност на почвата и тяхната динамика на разлагане и придвижване [111, 161]. Ог съществено значение са и състояние­то на хранителните елементи в почвата и тяхното абсорбиране от корените на растенията след третиране с хербициди [64, 165]. От последните няколко аспекта за оценката на ефекта от херби­цидите, както и от архитектониката на кореновата система се обуславят наличието и големината на натрупаните остатъчни ко­личества в лозата и нейните продукти — гроздето, соковете, ви­ното и дестилатите от него [38].

Засега преобладава становището, че за животните с постоян­на температура и за човека хербицидите не са безвредни. На­последък обаче има съобщения, че организмът бързо се освобож­дава от някои хербициди. Опитите показват, че далапонът, при­бавен към храната или при паша, не влияе отрицателно върху млечността на кравите и върху живота на много животни с пос­тоянна температура (овце, свине) [130, 128, 146].

Хербицидите като високомолекулни съединения затрудняват дейността на организма [72]. Те се натрупват в мозъка, бъбреците, черния дроб и други органи на човешкия организъм. Има обаче хербициди, които не се разграждат от бактериите на храносмила­телната система [133]. Това налага да се вземат предпазни мерки при работа с тях независимо от по-малката им токсичност в срав­нение с някои други пестициди, използувани в земеделието [144, 158]. Оснозна задача на науката и производството е чрез херби­циди почвата да се поддържа чиста от плевели, за да се произ­веждат продукти с по-малко или без остатъчни количества.

*