Анотация
Христоматията съдържа разработки по въпроси от всекидневното езиково общуване. Подбрани са материали из периодични издания, на първо място от списание Български език. Предназначена е за студентите по българска филология, но може да бъде в помощ и на останалите филологически специалности. Систематизирано са представени публикации из областта на правоговора и правописа, на морфологията и синтаксиса, на лексикологията и словообразуването.
Книгата ще бъде помагало за учители и преподаватели от всички степени и направления, за издателски и просветни работници, за журналисти и културни дейци, както и за всички хора с положително отношение към езиковата култура.
*
ПРЕДГОВОР
Христоматията съдържа публикации върху по-конкретни явления от всекидневното езиково общуване. Те са подбирани из периодични издания, предимно от „Български език" — това списание вече три десетилетия следва утвърдената от Л. Андрейчин ориентация и към въпроси на езиковата култура. Систематизирани са кратки приноси из областта на правописа и правоговора, на морфологията и синтаксиса, на лексикологията и словообразуването. Естествено в повечето случаи авторите осветляват отделните явления по необходимост от няколко гледища (фонетично, морфологично и пр.), оттам и неизбежната относителност в подредбата на статиите.
Изданието е предназначено за студентите първокурсници, който в специалността българска филология изучават езикова култура. Предлаганите разработки осигуряват по-непосредни впечатления върху актуални въпроси от всекидневната езикова практика и върху начините, по които се те решават. Така че освен представа и поука за методите на научно-популярното или на научното лингвистично изложение книгата ще дава възможност и за конкретни справки.
В това, че едно явление може да спре вниманието на няколко автори и те да предлагат различни решения, няма нищо необичайно. Такива статии са прибавени, за да се покаже защитата на повече мнения, а с учебна цел са оставени дори остарели становища, които практиката не е възприела или които от днешно гледище са нереалистични, напр. препоръката за изговор на краесловни меки съгласни, срв. „конь" вм. кон, „соль" вм. сол и под. По този начин се предоставят допълнителни възможности и за по-широко обсъждане на проблемите по време на занятия.
Въпреки стремежа да бъдат обхванати повече и тематично по-разиообразни приноси не беше възможно да се изчерпи цялото богатство от публикации, т. е. от назрели въпроси. При това поради липса на място бяха изоставени предвидените дялове за сложни думи и за стилистика. Все пак в съответствие със задачите на курса по . езикова култура подбраните статии дават представа за характерни явления и процеси от съвременната езикова действителност, а така също и за възможните решения.
Неизбежно се наложиха някои технически опростявания и съкращения. Така напр. бележките под линия са внесени в текста или са премахнати, уеднаквени са някои съкращения, подчертавания на думи и пр. Запазвани са читателски въпроси в отделни случаи само за яснота, иначе те обикновено биват изоставяни — за тях подсещат звездички при съответните заглавия.
Естествено обликът на христоматията е съобразен с характера на преподавания предмет. Занятията по езикова култура имат предимно практическа насока с оглед на правопис, пунктуация, право-говор, употреба на думи и изрази, организация на изложението и пр. (Широки и задълбочени теоретични познания се дават след първи курс в лекциите и упражненията по съвременен български език и по останалите лингвистични дисциплини.)
Христоматията се приобщава към усилията на просветни, научни и културни дейци да се подобрява обучението по български език, да се повишава езиковата култура на най-широки среди. Защото „не е достатъчно да се гордеем, че сме родина на славянската писменост, преки потомци и приемници на братята Кирил и Методий и на техните ученици. Нужно е да пазим и да развиваме богатството и красотата на техния език, на нашия роден български език — един от най-старите и най-съвършените писмени езици в съвременния свят'' (Т. Живков, За развитието на образователното дело в Народна република България, 1979, с. 19).
Поместените статии отразяват богатството и многообразието на съвременната езикова действителност, но те свидетелствуват и за непреходния интерес към въпросите на езиковата култура, особено в наше време.
Съставителят
