Радан Кънчев | Люба Такиева (автори)
Твърда корица, среден формат | 283 стр. | 290 гр.
(използвана книга - отчислена от библиотека, без заглавна страница, отлично книжно тяло - без следи от употреба, захабен външен вид)
*
От вътрешната страна на обложката:
Взаимоотношението между икономика и архитектура е сложно и недостатъчно добре изследвано явление. Архитектурните решения трябва да се съобразяват с перспективното развитие на производителните сили, с тяхното териториално разположение и материално изграждане и с всички произтичащи от това последици за труда, обитаването и отдиха на хората. От своя страна архитектурните проекти и реализации възбуждат редица икономически проблеми, свързани с пространствената дислокация на обектите, със средствата, които се изразходват за тяхното изграждане, със специфичните за архитектурната среда естетичност, опазване на неподвижните паметници на културата и ландшафта, с архитектурното оформяване на заобикалящата ни среда.
Въвеждането па постиженията на техническия прогрес в архитектурната практика, усъвършенствуването на утилитарните и естетически качества на обектите на архитектурните решения в още по-голяма степен ще усложняват проблема икономично—красиво, чието решаване в бъдеще ще се извършва с далеч по-голям икономически потенциал и нараснал художествен критерий.
**
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Първа глава. Териториално устройство 8
1.1. Характеристика на териториално-икономическите райони и районното териториалноустройствено планиране
1.2. Методически въпроси на сравняването на териториални проектни варианти
1.3. Оценка на варианти по местоположение 22
Втора глава. Селищно устройство 39
2.1. Архитектурно-пространствените решения в градоустройството .... 40
2.2. Архитектурно-художественото изграждане и оформяване на градовете и опазването на неподвижните паметници на културата 72
2.3. Курортното и вилното строителство 98
2.4. Ландшафтната архитектура и опазването на околната среда 111
2.5. Някои особености на селоустройството 172
Трета глава. Сгради с производствено и общественообслужващо предназначение
3.1. Сгради с производствено предназначение 100
3.2. Сгради с общественообслужващо предназначение 192
Четвърта глава. Жилищно задоволяване 203
4.1. Жилищните формации (райони, микрорайони, комплекси)
4.2.Жилището
Заключение
Литература . 280
***
ПРЕДГОВОР
Взаимоотношението между икономика и архитектура има двойнствено проявление От една страна, архитектурните вариантни решения трябва да се съобразяват с перспективното развитие на производителните сили, с тяхното пространствено разположение и материално изграждане с всички произтичащи от това последици за условията на труда, обитаването и отдиха на трудещите се. Това обстоятелство подсказва, че тези взаимоотношения са свързани със социалните аспекти на архитектурните решения. От друга страна, архитектурните проекти и реализации възбуждат редица икономически проблеми, свързани с пространственото разположение на обектите, със средствата, изразходвани за тяхното изграждане, организацията на инвестиционния процес, както и със специфичните за архитектурната среда проблеми като естетичност, опазване на неподвижните паметници на културата, опазване на природната среда, архитектурно оформяване на ландшафта и др.
Очевидно връзката между икономиката и архитектурата е двупосочна. От една страна, архитектурните решения зависят от определени икономически условия, приети за изходни, а от друга, архитектурните проекти и реализации възбуждат икономическите проблеми и последствия, които се отразяват върху стопанското и социалното развитие на обществото.
Взаимоотношенията между икономиката и архитектурата се усложняват още повече от необходимостта архитектурните решения да се съобразяват и с други обществени, социални и природни фактори и условия.
Самите архитектурни реализации от своя страна предизвикват разнообразни общественополезни ефекти: икономически, здравно-хигиенни, общественообслужващи, ландшафтноустронствени и пр. Ето защо икономическите параметри могат да бъдат само елемент при това един от съществените елементи на цялостната комплексна оценка на архитектурните решения.
В предлагания труд се разглеждат за първи път у нас сравнително цялостно и систематично икономическите проблеми па архитектурните решения. Едно от най-големите затруднения, което авторите срещнаха в процеса на работата, е извънредно разностранната област на приложението и развитието на тази проблема тика, опознаването и излагането па която в систематизиран вид изисква много обширни и задълбочени позна ния в различните сфери на приложението па архитектурните решения. По някои отделни икономически проблеми са направени разработки, други въпроси са само засегнати в издания във връзка с архитектурната материя, а по трети изобщо липсва каквато и да било литература. Във всеки случай беше използувано всичко полезно, написано по въпросите на икономическите проблеми на архитектурните решения, до което авторите имаха достъп. Заедно с това самостоятелно са разработени и интерпретирани редица сфери на взаимовръзките между икономическата проблематика и архитектурната наука и практика. Комплексното излагане на тази разностранна, обширна и оригинална материя изисква прилагането на единен подход и система при разработването на икономическите проблеми.
Архитектурните решения са свързани преди всичко с икономическата ефективност, с икономиите на капитални вложения и текущи разходи, с резервите за повишаване на икономичността на проектните решения в различните и на места съвсем специфични сфери па тяхното приложение и по-малко с организацията и източниците на инвестиционния процес. На редица възлови места в труда и при особено тесните, стиковите пунктове на взаимоотношението „архитектура — икономика" беше поставена и разгледана една неизучена, по много интересна според нас проблема, проблемата, както я назовахме, „красиво — икономично". Извънредно обширната област на приложението на архитектурните решения, разностранните позитивни и отрицателни резултати — ползи, облаги, щети и загуби, наложиха на съответните места да бъде използувана не само категорията „икономическа ефективност", но и категорията ..социално-икономическа ефективност".
Материята е разработена в теоретико-методологиче ски аспект, като същевременно се правят и препоръки за практиката. Целта е да се спази единният подход при комплексното разработване на икономическата проблематика и да се отговори на основната задача, която беше поставена: цялостно и взаимносвързано излагане на материята в също така адекватните взаимносвързани области на нейното практическо приложение. Спазването на този подход беше продиктувано и от ограничения обем на книгата. По тази причина не са разгледани в подробности и въпроси, които са развити в други публикации. На съответните места тези трудове са посочени.
По общо са поставени проблемите и в онези сфери па взаимоотношението архитектура — икономика, където липсват разработки, и усилията на авторите се оказаха недостатъчни. Така е например при пространствените решения в градоустройството, при икономическите проблеми на общественообслужващите сгради и отчасти при жилищното задоволяване. И все пак отклонения от възприетия метод на изложение нееднократно са допускани. Така например сравнително подробно са изложени икономическите проблеми на архитектурните решения при опазването на околната среда и архитектурното оформяване на ландшафта, при архитектурно-художественото оформяване на градовете и опазването па неподвижните паметници на културата и др., т. е. в сфери, при които икономическата проблематика на архитектурните решения не е развита достатъчно. Стремежът на авторите при тези отклонения е изследването да бъде максимално полезно на нашата практика и да постави по-солидни основи на икономическите изследвания в тези области на архитектурните решения.
Поднесеното издание според нас може да послужи като първоизточник, като първообраз на бъдещи системни научни разработки по най-актуалните проблеми на взаимоотношението икономика — архитектура. И в този смисъл очакваме представеният труд да бъде полезен в изследователската дейност на още много теоретически и практически работници в сферата на икономическата проблематика на архитектурните решения.