Интерпретация и социална критика

Танерови лекции върху човешките ценности, 1985

Майкъл Уолзър  (автор)

Мека корица, среден формат  |  95 стр.  |  84 гр.

(неизползвана, здрава и чиста книга в почти отлично състояние - леко захабен външен вид)

*

ПРЕДГОВОР

Целта ми в тази книга е да предложа философска рамка за разбирането на социалната критика като социална прак­тика. Какво всъщност правят социалните критици? Как за­почват да го правят? Какъв е произходът на техните прин­ципи? Как критиците се дистанцират от хората и от инсти­туциите, които критикуват? Поддържаната в цялата книга теза, че социалната критика трябва най-вече да се разбира като критична интерпретация, се доближава до тезите на европейски философи от последните години. Но аз се опит­вам да намеря собствен път, с моя собствен език, без пряко да се позовавам на техните трудове. Надявам се в близко бъдеще да публикувам по-обширна книга, разглеждаща кри­тическата практика през XX век - една по-определено по­литическа книга, към която настоящата книга да представ­лява теоретично въведение. В нея ще имам възможност да се занимая с въпроса, дали социалната критика е възможна без "критическа теория" - въпрос, колкото политически, тол­кова и философски.

Първите две глави бяха представени като Танерови лек­ции върху човешките ценности в Харвардския университет на 13 и 14 ноември 1985 г. и се публикуват с разрешението на попечителите на Танерови лекции върху човешките цен­ности. Третата глава беше прочетена пред НагуагВ НШе1 на 15 ноември. И трите са написани приблизително по едно и също време, използват еднаква лексика и отстояват едни и същи тези; те са взаимно свързани, като последната предос­тавя това, което липсва на първите две: известна степен на историческа конкретност и специфичност.

Благодарен съм на множеството членове на харвардс-ката общност - всички те критици, - които посетиха лек­циите и ми обясниха къде съм сбъркал. Моите преработки със сигурност отразяват тяхната критика - особено крити­ките на Марта Майноу, Майкъл Сандъл, Томас Сканлън,

Джудит Шклар и Лойд Уейнреб, - въпреки че отражението в повечето случаи вероятно е неясно и непълно. Един по-ранен вариант на "Пророкът като социален критик" беше обсъждан на симпозиум върху пророчеството в Университе­та Дру и публикуван в Ару Гейтуей заедно с полезния от­зив на Хенри Френч. Много хора от Института за съвремен­ни изследвания прочетоха лекциите по моя молба и напра­виха детайлни коментари върху тях: Клифърд Гиърц, Дон Хързог, Майкъл Ръстин и Длан Уъртхаймър. Те имат ог­ромна заслуга за окончателната им форма, макар да не са отговорни за нея.