АНОТАЦИЯ

Предлаганият на читателя труд „Историческа граматика на българ­ския език" представя не само учебник за студентите по българска фи­лология в Софийския държавен университет, но и ценен научен труд, важна крачка в развоя на българското езикознание.

Трудът е съобразен с учебната програма и с това се обясняват някои особености на неговото оформяване.

Главен обект на изложението на учебника са историческите промени в българския език, които са станали след старобългарския период и са се отразили върху граматичния строеж и върху лексиката.

В труда са включени някои дялове, в които не се разглеждат чисто граматични въпроси. Това е на първо място главата върху историче­ските връзки на българския език с други езици.

Много подробно е разгледан среднобългарският период, като е ха­рактеризиран с примери от паметниците, които в по-голямата си част се изнасят за пръв път.

*

ПРЕДГОВОР

Предлаганият тук труд е замислен като учебно ръководство за студентите по българска филология. Той е съобразен с учебната про­грама и с това се обясняват някои особености на неговото оформяване. Главен обект в изложението му са ония исторически промени в българския език, които са станали след старобългарския период. Назад към праславянската епоха не се отива. Не се засягат подробно и характерните черти на старобългарската епоха. Това става, за да не се; получи дуб­лиране с ония въпроси, с които студентите-българисти се запознават в специалния курс по старобългарски. Вън от обсега на изложението останаха и ъъпросите на българската диалектология, които са също така предмет на специален курс. В труда обаче са включени някои дялове, в които, строго погледнато, не се разглеждат чисто граматична въпроси. Това е на първо място главата върху историческите връзки на българския език с други езици. Предвид на нейната важност за изучаването на миналото на българския език тя трябваше да се раз­вие по-подробно. Вследствие на това в много отдели се прибягна към известно съкращаване на граматичния материал, като главната тежест падна върху среднобългарския период, характеризиран с данни, които в по-голямата си част се изнасят за пръв път.

Авторът

София, декември 1957 г.