ПРЕДГОВОР

Настоящата книга предлага на читателя сбор от студии и статии из областта на българското средновековие, които ни въвеждат в една многолика, сложна действителност, изпълнена с преплетени помежду си събития, явления и процеси от политическо, етническо, социално, икономическо и културно естество. Една действителност, в която ярко се откроява създадената през 681 г. българска държава, играла в продължение на столетия ролята на изключително важен фактор в развитието на политическия живот, на административните и правни институции, на идеологическите форми, на културното строителство. И една част от поместените в книгата студии и статии имат за предмет тази именно проблематика.

Същевременно наред с българската държава като една постоянна, налагаща се на вниманието ни величина се изправя пред нас българската народност, изградила се през периода на средновековието като монолитна етнотериториална, етнополитическа и етнокултурна общност с отличителните за нея белези. Народност, живяла в условията на чести войни и на характерната за тази епоха феодална обществена система с присъщите за нея противоречия, даващи тласък за борба за един по-справедлив и хуманен свят. Борба, в която виждаме да се изявяват едни от най-силните качества на българския народ през това далечно минало, противопоставящ се и на вътрешния угнетител и на чуждоземния завоевател. Това е вторият тематичен кръг, на който са посветени някои от съдържащите се в книгата студии и статии.

И най-сетне, но съвсем не на последно място, историята на българското средновековие ни предлага низ от дела и постижения из областта на материалната и духовната култура — създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина, изграждане на средновековния български град като съчетание на урбанистични и архитектурни елементи, развитие на средновековната
българска живопис и музика и пр. Дела и постижения, витошки, в които на преден план изпъкват съзидателните, творчески качества на българския народ, в лицето на талантливи негови представители, на знайни и незнайни майстори на словото, на тоновете, на багрите. Въпросите на средновековната българска култура с нейните най-характерни черти — това е третата тематика, застъпена в някои от студиите и статиите в предлагания сборник.

Подобно на историята на всяко общество и историята на средновековна България не се е развивала изолирано, без връзки с околния свят. Най-преки, трайни и значими са били нейните контакти със съседната Византийска империя. Контакти ту враждебни, ту мирни, които ни отвеждат в областта на политиката, на военните сблъсъци, на търговските отношения, на литературата, на изкуството. Втората голяма сфера на досег на средновековната българска държава и общество — това е славянският свят и преди всичко славянските народи на руси и сърби, където прониква и намира почва за разпространение създадената в нашата страна славянска писменост и книжнина. И трети, заслужаващ отбелязване момент — това е подчертаното въздействие на българското богомилство върху сродните с него социално-религиозни учения и движения на катари и албигойци (в Италия и Франция) и на стриголниците (в руските земи). Въздействие на силни, изпълнени с необичайно смели за времето си възгледи със социална и хуманистична насоченост, които можем да означим като определен принос на средновековна България в областта на общоевропейската идеологическа мисъл. Всички тези въпроси, отнасящи се до контактите на средновековна България с близки ши по-далечни страни в различни сфери на социалната действителност, са намерили, в по-малка ши по-голяма степен, място в съдържанието на така предлагания сборник.

*

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор 5

Славяни и прабългари в преддържавния период (V-VII в.) 7
Развитие на правната система в първата българска държава 26
Средновековната българска държава като фактор за изграждане на "историческа памет" 39
Историческа роля и значение на средновековната българска държава .... 62
Покръстване на българите — причини и последици 86
Формиране на българската народност и развитието й в българска нация. . 113
"Българска земя", "Българска страна", "Българско царство", "Българска държава", "България" (терминологични проучвания) 133
Византия и България (VII-XIV в.) 160
Към въпроса за средновековния български град 170
Средновековният български град като църковен център 190
Средновековният български град през XII-XIVB 201
Въпроси на феодализма в българските земи през XHI-XIVB 217
Класови и социални борби в средновековна България 261
Светогледът на господствувашата класа в средновековна България, отразен в житийната литература 280
Въпроси на богомилството в средновековна България 313
Богомили и катари 322
Българското богомилство и руското стриголничество 337
Основни моменти в развитието и облика на средновековната българска култура 356
История и археология 377
Българо-византийските отношения през периода 1331-1341 г. от царуване- то на Иван Александър 395
Българо-византийските отношения при царуването на Иван Александър. Втори период (1341-1347 г.) 418
Българо-византийските отношения при Иван Александър. Трети период (1347-1352 г.) 457
Българо-византийските отношения при Иван Александър. Четвърти период (1352-1355 г.) 474
Българо-византийските отношения при Иван Александър. Пети период (1355-1371 г.) 486

Бележки 505