Имануел Кант (автор)
Твърда корица с обложка, среден формат | 242 стр. | 384 гр.
(неизползвана, здрава и чиста книга с леко захабен външен вид)
*
От вътрешната страна на обложката:
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафи-зическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение.
Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Затова в методологическо отношение стойността на тази Критика се равнява на стойността, която Критиката на чистия разум има за метафизиката на природата. В нейната първа част, в учението за елементите, Кант се занимава с аналитиката и диалектиката на чистия практически разум.
В аналитиката се разглеждат основните положения на чистия практически разум като максими, които имат субективен характер и нямат всеобща задължителност, или като практически закони, които са обективни основни положения с всеобща задължителност за волята на всяко разумно същество. Тук е изложен нравственият закон заедно с дедукцията на неговата всеобща задължителност и познанието на неговата възможност. Аналитиката съдържа и изследването на понятията за добро и зло като единствени обекти на чистия практически разум и дава след това и таблицата на категориите на етиката. Разглеждайки нравствения закон и като мотив или субективно определящо основание на волята, тя се занимава накрай и с понятието за дълг и с това за човека като личност. В диалектиката Кант излага понятието за най-висшето благо, което е предметът на нравствения закон като единствено определящо основание на чистата воля. В тази връзка се дава и антиномията на практическия разум, определена от конфликта между щастието, което не бива да бъде мотивът за добродетелта, и добродетелта, която не бива да бъде a priori причината на щастието.
Този конфликт се преодолява с изясняването на човека като явление или природно същество и като интелигенция или разумно същество. Накрая на първата част на Критиката се разглежда и проблемата за примата на чистия практически разум пред спекулативния, като се излагат критично и неговите постулати: безсмъртието на душата, свободата и съществуването на бога. Във втората част на Критиката е изложено учението за метода на чистия практически разум, което Кант разглежда и в неговото дидактическо и педагогическо значение.
В мисълта на Критиката на практическия разум, както и в езика и стила на изложението има известно подобрение в сравнение с Критиката на чистия разум. Това подобрение обаче малко е улеснило работата върху превода. И тук, както и в превода на Критиката на чистия разум проф. Торбов е трябвало да преодолее много трудности, за да даде един превод, при който читателят да може да разбере Кант дори и в най-трудните места, като има в същото време и ясната представа за езика и стила на големия философ.
Преводът е направен по канонизираното издание на оригинала (1788 г.), излязло под редакцията на П. Натори в 1913 г. в Събраните съчинения на Кант, издание на Пруската академия на науките, по изданието на К. Форлендер от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант, издадени под негова редакция, и по това на Й. Копер от 1966 г., излязло в общото издание на Критиката на чистия разум, Критиката на практическия разум и Критиката на способността за съждение, издадени от Г. Мартин, И. Хайдеман, Й. Копер и Г. Леман.
