Оригинално заглавие:
The House of Kuragin (1972)
*
L'ESTATE DEL DESIDERIO
Lo vidi la prima volta dalla finestra di un albergo di Helsinki. Non avevo mai visto, prima di allora, una faccia così viva. Tuttavia, in quel momento, lui non mi sembrò bello, alterato com'era dalla collera. Stava ritto in mezzo al cortile, a capo scoperto, con un frustino in mano: nonostante gli abiti borghesi e il lungo mantello nero, qualcosa nella statura, nelle ampie spalle, nel portamento, tradiva in lui il soldato. Parlava rapidamente, e con gesti di impazienza, a un uomo che indossava un cappotto verde scuro.
A un tratto, si volse e mi fissò: uno sguardo così intenso che, mio malgrado, mi ritirai di un passo dalla finestra, sentendomi avvampare. Ebbi appena il tempo di notare la posa arrogante del capo, il naso aquilino, i capelli neri pettinati all'indietro, l'ampia fronte. D'un gesto, egli si liberò del domestico e se ne andò, lasciandosi dietro, quasi tangibile, un'atmosfera carica della violenza che si avvertiva in lui.
Quella sua occhiata intenzionale mi aveva sconcertata per un attimo, ma subito mi riscossi. Infatti, quale rapporto potevo stabilire fra quegli occhi sconosciuti e me stessa? Era un'impressione assurda, anche se reale. Del resto, quell'uomo non aveva nemmeno potuto vedermi bene, dietro lo spesso vetro verdastro della finestra.
Sedetti davanti al fuoco e protesi le mani in cerca di calore. Nonostante i lunghi giorni di viaggio e tutto quello che era già successo, mi sembrava ancora incredibile di trovarmi in Finlandia. Erano davvero trascorse soltanto due settimane da quando avevo avuto quel colloquio...
------
ЛЯТОТО НА ЖЕЛАНИЕТО
За първи път го видях от прозореца на хотел в Хелзинки. Никога преди не бях виждал толкова оживено лице. Но в този момент той не ми се стори красив, променен от гняв. Той стоеше в средата на двора с непокрита глава, с камшик в ръка: въпреки цивилното му облекло и дългото черно наметало, нещо в ръста му, в широките му рамене, в осанката му издаваше войника в него. Той говореше бързо и с нетърпеливи жестове на мъж, облечен в тъмнозелено палто.
Внезапно той се обърна и се втренчи в мен: поглед толкова напрегнат, че въпреки себе си отстъпих крачка назад от прозореца, усещайки, че се изчервявам. Едва имах време да забележа арогантната поза на главата му, орловия нос, сресаната назад черна коса, широкото чело. С един жест той се освободи от слугата и си тръгна, оставяйки след себе си, почти осезаема, атмосфера, пълна с насилието, което се усещаше в него.
Този негов преднамерен поглед ме смути за момент, но веднага се съвзех. Всъщност каква връзка бих могъл да установя между тези непознати очи и себе си? Беше абсурдно впечатление, дори да беше истинско. В крайна сметка този човек дори не успя да ме види добре зад дебелото зеленикаво стъкло на прозореца.
Седнах пред огъня и протегнах ръце за топлина. Въпреки дългите дни на пътуване и всичко, което вече се беше случило, все още се чувствах невероятно да съм във Финландия. Наистина бяха изминали само две седмици от този разговор...
