Учебник за общообразователните училища през 1970 г.

Тодор Дончев  |  Методий Бърдаров  (автори)

Твърда корица, среден формат   |  240 стр.  |  386 гр.

(използвана книга в почти отлично състояние - леко захабена задна корица)

*

Non scholae, sed vitae discimus
Учим не за училището, а за живота

**

УВОД

От италийските племена в историята на древна Италия особено място придобили латините, които населявали Лациум, централна област в Италия по долното течение на р. Тибър. Те отрано започнали да заздравяват блатистата почва, за да я направят годна за земеделие. Занимавали се предимно със скотовъдство. Живеели в укрепени малки селища (оррИа). Рим, по-късно богата столица на Римската империя, първоначално също е бил малко селище на пастири и земеделци. Спо­ред легендата, предадена от античността, той бил основан от Ромул в 753 г. преди нашата ера. Удобно разположен на седем хълма, на левия бряг на плавателната река Тибър, на 25 км от морето, Рим привлякъл заселници от съседните места. Околните селища отпосле се слели с Рим в една община, която бързо се разрасла и започнала да играе го­ляма роля в историята на Италия.

Латинският език е получил своето название от тази област на Италия (Ьабиш Лациум). Той се оформил през така наречения царски период в съществуването на Рим в продължение на около 250 години В края на този период Рим бил покорен от своите могъщи северни съседи, етруските, които още в твърде ранни времена са имали хеге­мония в Италия. Римските историци не са скрили, че етруските са били господари над Рим. Силата на Етрурия според Тит Ливий била толкова голяма, че славата на нейното име изпълвала земите и моретата от единия до другия край на Италия. Може би тази мощ е една от при­чините за суровата жестокост, с която римляните са се разправили с етруските, като са успели да заличат следите им така, че в началото на нашата ера никой не е могъл да разчете етруския език.

Етруските, дошли по всяка вероятност от западните брегове на Мала Азия и окончателно установили се на Апенинския полуостров, са оставили много паметници — статуи, вази, фрески и надписи, които и до днес още не са разчетени напълно от учените. Тези мълчаливи и загадъчни свидетели на твърде далечното минало разкриват самобит­ната и величава култура на етруските. Древните римляни безспорно са възприели културно-историческите постижения на етруските. Разви­тието на латинския език също е било силно повлияно от етруския език. По-късно, едва в историческо време, целият етруски народ е бил асимилиран напълно от римляните, които към 300 г. пр. н. е. стават господари на почти цяла Италия. След като Рим покорил по-голяма част от познатия на древните свят, латинският език се наложил като официален език на Римската империя. Той служел като средство за общуване между различните народи, които не са могли да се разбират помежду си на своя език. В Галия (днешна Франция), в Испания, Дакия (днешна Румъния) латинският език постепенно изтласквал местните езици и станал единствено средство за общуване. Но езикът-победител не е могъл да запази първоначалната си чистота. Той бил повлиян от местните езици, предимно в лексиката и фонетиката. По-късно (около VI в. от н. е.) в областите, където се образували различни народностни единици, латинският език претърпял големи промени и дал начало на романските народни езици, наречени така по името на Рим (Коша) : италиански, френски, испански, португалски, провансалски, румънски.

Римската култура в ранния период на своето развитие се е на­мирала под силното влияние на гръцката. Но в последния век на ре­публиката (I в. пр. н. е.), известен под името „златен век", и в нача­лото на Империята латинският език и литература достигат своето най-високо развитие. Този период се нарича класически. Най-видни пред­ставители на класическия латински език са били Цезар, Цицерон, Вергилий, Хораций, Овидий, Ливий, а по-късно Сенека, Тацит, Ювенал, След разпадането на робовладелската Римска империя, загинала под ударите на въстанията на робите и нападенията на варварите, латински език просъществувал в продължение на много векове в пределите на Западна Европа като основен език, на който били писани научните тру­дове, църковната литература и държавните документи. Почти до края на XVIII в. латинският език е бил език на науката и на международните връзки. На него са писали своите научни трудове Галилей, Коперник, Ломоносов, Декарт, Спиноза и др. На латински език е написал науч­ната си дисертация и Карл Маркс.

Латинският език сега не е говорим език, но той е упражнил чувст­вително влияние върху развоя на културата на съвременните народи и е оставил толкова многобройни следи, че изучаването и овладяването му се смята необходимо за всеки културен човек. И наистина много произведения, написани на латински език, законно се нареждат между бисерите на световната литература. „Енеида", „Буколики" и „Георгики" от Вергилий, одите на Хораций, материалистичната поема „За приро­дата на нещата" от Лукреций и редица други продължават да ни въз­хищават, да будят към размисъл и творчесо вдъхновение.

Какви възможности ни разкрива латинският език ? Преди всичко той ни улеснява правилно да разбираме, добре да усвояваме и леко да боравим с безбройните думи, които са влезли и досега още живеят в новите езици, в родния език и особено в научната терминология, а всичко това е особено важно и неотменимо за онези, които ще изуча­ват правни науки, хуманна и ветеринарна медицина, аптекарство и зъболекарство, естествени науки и философия.

Изучаването на латинския език облекчава, подпомага и осмисля овладяването на чуждите езици. Той е необходима школа за онези, които ще се посветят на каквато и да е филология. Не току-тъй Енгелс под­чертава, че ние опознаваме материята и формата на родния език само тогава, „когато се проследи неговото възникване и постепенно развитие, а това е невъзможно, ако не се вземат пред вид, първо, неговите соб­ствени вече мъртви форми и, второ, сродните живи и мъртви езици".

Изучаването на латинския език ни дава непосредствен достъп към античната литература и античната култура в най-широк смисъл на ду­мата, а това е насъщност за бъдещите историци, археолози, литера­тори, литературни историци и критици, политици и общественици, жур­налисти, писатели, преводачи.

Латинският език внедрява у тия, които го изучават, дисциплина в мисленето, здрава езикова култура и сигурна мярка за правилна, пре­делно ясна и стройна родна реч. Следователно наред с научното и кул­турното значение голяма е и образователната стойност на латинския език.

При съставянето на настоящия учебник сме се ръководели от две основни начала: от целите на обучението по латински език и от изискванията на методиката на обучението по този език и чуждите езици. Тези две основни начала са съобразени с редицата условия, на които трябва да отговаря всеки учебник за горния курс на общообра­зователните училища.

За тази цел прегледахме значителен брой учебни пособия, наши и чуждестранни издания, проследихме редица критични бележки и из­хождайки от нашата училищна практика и от личния си дългогодишен учителски опит, съставихме учебника в три части: граматика, текстове и речници.

При разработването на граматичния материал сме се ръководели от следните изисквания: прегледност на изложението, пределна яснота, стройност и системност, изтъкване на преден план най-важното, основ­ното, без впускане в излишни подробности. Тук също така застъпихме и принципа на сравнителния метод на обучението по граматика, посоч­вайки в по-малка или по-голяма мяра успоредици с нашия език, с руски език и със западноевропейските езици.

С една дума, граматиката е съставена така, че, от една страна, да представлява единно цяло, а, от друга страна, да дава възможност за бързи справки по отделните граматически въпроси. В учебника тя е поставена на преден план по следните две съображения: 1) от мето­дическа гледна точка — учащите се, преди да пристъпят към работа с текстовете, трябва да прегледат и си доизяснят преподадения в клас граматически материал и 2) от техническа гледна точка — така ще се работи по-удобно с речниковата част на учебника.

При разработване на втората част от учебника пред нас е стоял неизменно въпросът за правилния подбор на текстовете. Така тук са включени значителен брой оригинални и адаптирани четива, изречения, сентенции и поговорки, които дават широки възможности за пълно изясняване на граматичния материал и за затвърдяване на знанията, а също тъй разкриват пред учащите се в достъпна форма различни страни от живота в античнотта. По такъв начин учениците се запозна­ват с приказния свят на легендите из митологията, с държавното устройство, с народния бит, обичаи и вярвания, с исторически данни, с постиженията на материалната и духовната култура на древните. А от друга страна, редица четива и откъси разкриват робовладелския ха­рактер на тази култура, изградена чрез експлоатацията на безброй безправни човешки същества, непримиримите класови противоречия и класовата борба на угнетените срещу господарите-робовладелци, а също тъй и елементи от материалистичната философия в античността. Че-тивният материал е онагледен с подходящи илюстрации, оригинални и съвременни.

При изготвяне на речника е застъпено началото за постепенност в обучението. Така през първия учебен срок, в началото на обучението по латински език, когато учениците са изправени пред редица труд­ности, думите са дадени непосредствено след откъсите, след това по отделни параграфи и от второто полугодие нататък — в общия речник и в речника за собствените имена.

Отделните речници дават не само значението на думите, а и много реалии. Освен това и тук е застъпен в голяма степен сравнителният метод: наред с българските значения на думите са посочени и съот­ветни думи в новите езици, а също така и много културни думи в нашия език, които произлизат непосредствено от латински език или пък са от същия корен.