Д-р Хуго Баракуда  (съставител)

Мека корица, среден формат  |  247 стр.  |  176 гр.

(неизползвана, здрава и чиста книга с леко захабен външен вид)

*

От издателството

Съгласно Преданието, възприето по-късно и от Исто­рията, Рим възниква през 753 г. пр. Р. Хр. в областта Latium (оттам и "латински" език) в долното течение на река Тибър, развива се като мощен обединителен център на племената в цяла Италия и разпростира границите на стопанското, политическото и културното си влияние (става caput mundi) от Гибралтар до Персия и от Бри­танските острови до пустинята Сахара и залязва през 476 г. сл. Р. Хр. (когато загива Западната Римска импе­рия). Но не съвсем. Защото римската култура не само асимилира старогръцката (чийто приемник се смята), не само създава свои собствени ценности, но продължава да се развива (латинският е официален език за половин Европа) дълго подир гибелта на Империята, чак до Въз­раждането, когато народите започват да се стремят към национална културна идентификация.

Затуй настоящият речник на крилати латински изре­чения съдържа не само анонимни народни мъдрости, от­къси от съчиненията на латински автори и термини от различни науки, възникнали по времето на възхода и паде­нието на древния Рим, но и със старогръцки произход, но и от Средновековна Европа.

За значението на "крилатите латински изречения" ня­ма да говорим, тъй като то е известно на всеки образо­ван човек от древността до днес. Сборници са издавали и съвременници на повечето от включените тук текстове (Публий Сир, "Сентенции", I в. пр. Р. Хр.), и мастити учени от ново време (Георг Бюхман, Крилати думи. Съкровищница от цитати на немския народ", 1864), из­дават се и днес (например нашият сборник "In vino veritas", София, 1992). Но ще споменем две думи за същ­ността им.

Почти всички те имат както обобщаващо значение, така и конкретно звучене, рамкирано от съответния кон­текст. Така например изречението "Парите не мири­шат " има следната история: за да напълни опразнената си хазна, император Веспасиан решил да наложи данък върху обществените клозети. Синът му го упрекнал за това му решение. Когато постъпила първата вноска от данъка, той грабнал шепа монети, тикнал ги под носа на сина си и му рекъл: "Я виж миришат ли!" Неговото ве­рую било, че значение имат само самите пари, а не начи­нът на придобиването им. Изразът "Следите плашат" е извлечен от Езоповата басня, в която вълкът поканил ли­сицата на гости. Тя пристигнала, но като видяла, че пред пещерата на вълка има следи, които влизат вътре, но ня­мало следи, които излизат вън, се досетила за съдбата на предшествениците си и не посмяла да влезе. Изречени­ето "Обущарю, не по-далеч от обущата!" според Плиний Стари възникнало така: художникът Апелес изложил ед­на картина пред дома си и се скрил зад нея, за да чуе мне­нието на народа. Минал обущарят и намерил грешка в сандалите. През нощта художникът поправил грешката. На другия ден обущарят пак минал и като забелязал ко­рекцията, окуражен взел да критикува композицията на картината. Тогава Апелес не издържал и извикал: "Обу­щарю, не по-далеч от обущата!" Сиреч всеки да дава мне­ние само за онова, което разбира. За жалост, поради липса на място, не можем да разкажем обстоятелст­вата, при които са възникнали повечето крилати латин­ски изречения. Ще разчитаме на интелигентността и осведомеността на читателя. А в случаите, когато тек­стовете звучат двусмислено на български, даваме в ско­би кратко тълкуване. Що се отнася до превода, той в повечето случаи е съобразен с вече придобилите граждан­ственост български преводи, особено стихотворните.

Настоящият речник всъщност е ново, поправено и зна­чително разширено издание на сборника "In vino veritas", който обнародвахме преди една година и който бе приет твърде благосклонно от читателя. Задачата ни бе улес­нена от обстоятелството, че наскоро обнародваният от нас речник "Латинска юридическа фразеология" ни осво­боди от опасността да го претрупаме с прекомерно под­робна терминология. Същевременно ясно съзнаваме, че един подобен речник — въпреки усилията на познавач на материята като д-р Хуго Баракуда — винаги ще има празноти и ще търпи критика от страна на най-претен­циозните му читатели.

Макар и вече да имаме натрупан известен опит от из­даването на подобни речници, тъкмо той ни кара да мис­лим, че подобни начинания неизбежно съдържат недостатъци, грешки и пропуски. За всички тях предвари­телно се извиняваме на взискателния читател. А всяка препоръка, която би ни помогнала да ги отстраним от едно бъдещо ново издание, ще приемем с благодарност.