TABLE
PRESENTATION 7
I - L'IRRUPTION
1. Prolégomènes 19
Syndicalisme étudiant et mobilisation résidente 20
Références théoriques 26
L'opposition à la guerre du Vietnam, 1966-1968 38
L'affaire Langlois 44
Nanterre : la cristallisation 45
2. Le viol de l'événement 53
L'insurrection étudiante 54
Logiques de désectorisation et mouvement des occupations ... 90
Dramaturgie du politique : de l'après-Grenelle au 30 mai 129
Juin 1968 157
II - L'EXTENSION DU CHAMP DES POSSIBLES
3. L'Université critique 163
Une topographie de la révolte 164
Réforme ou révolution ? 168
Mise à bas de l'ancien régime universitaire et instauration de nouvelles structures 178
L'université critique 182
Le mouvement des lycées 187
Les étudiants chrétiens et l'Église en Mai 68 190
4. Les usines occupées 195
Nouveaux acteurs, nouveaux terrains 196
Rituels d'occupation 199
Les syndicats dans la grève, entre canalisation et contestation. 203
L'autogestion, mythe et réalité 210
Ouvriers-étudiants-paysans 212
5. La grande palabre culturelle 219
Le gauchisme culturel 220
Le théâtre 225
Le cinéma 233
Littérature 242
Art et architecture 248
La recherche scientifique 252
L'information radiotélévisée 253
6. Des formes politiques nouvelles 259
Les comités d'action 260
L'action exemplaire et autres actions sauvages 267
L'action symbolique 271
La prise de parole 278
« Assez d'actes, des mots !» 285
Les comités d'action : creusets du « tout politique » 292
ÉPILOGUE 305
BIBLIOGRAPHIE 329
NOTES 335
------
Емануел Лойер
68 май в текста
Изглежда, че искаме да подходим към май 68 г. само от два ъгъла: възпоменанието на свидетели и старейшини, ритуално организирано на всеки десет години; ликвидацията, поискана от неговите противници, внезапно се върна на преден план в медийната сцена по време на последната президентска кампания.
Тази книга иска да избяга от този двоен дискурс, благочестив и носталгичен или отмъстителен и несправедлив, като предлага документите, които в същия момент съставляват майското събитие в множеството на своите гласове.
Именно в основата на тези писмени следи - декларации, петиции, лозунги, листовки, протоколи от демонстрации, общи информационни листове, студентски или работнически проекти, откъси от пресата, фрагменти от речи - можем да преживеем по-справедливо и да разберем какво е било истинска революция, по улиците, разбира се, и понякога с насилие, но също и на думи, на хартия и винаги с изобретателност и ликуване на речта.
Бихме искали крачката назад във времето, както и известно доброволно късогледство на погледа, на нивото на архива, да ни позволят да прочетем наново какво се е случило през пролетта на 68 г.
Емануел Лойер, професор по история в Sciences Po, е специалист по културна и политическа история на 20-ти век. Тя е публикувала по-специално Paris in New York (Grasset, 2004; джобно издание, Pluriel, 2007) и Histoire du Festival d'Avignon, с Antoine de Baecque (Gallimard, 2007).
