Математически енциклопедичен речник

Из предговора към немското издание

Математическите методи и принципи проникват все по-силно не само в различните природо­научни дисциплини, но и в техниката, икономиката и обществените науки. Това засилва нуждата от информация за математическите понятия като словесни единици.без да се предполагат системни математически знания. Основните статии и уводните части на по-големите статии са разбираеми за ученици,но има и статии и раздели от статии,съдържащи теореми и формули,изучавани във вис­шите учебни заведения. Поради това този речник е ориентиран към учителите,студентите от про­фесионалните и инженерните училища, както и от висшите технически учебни заведения, към специалисти и инженери.Студентите от математическите специалности също биха могли да на­дникнат в някоя още неовладяна оттях област или бързо да попълнят празнините от знанията си в съседни области.

Комплексните статии излаг ат отделни цялостни теми. Те са р азчлененн, като частите им са озна­чени с римски цифри. Това позволява читателят да бъде препратен към обозрима част на някой ключов термин.Препращането става със стрелка пред термина, който трябва да се търси като ключова дума. В текста обаче не е поставена стрелка пред всяка ключова дума, но съставителите са положили усилия всяко от използуваните понятия да бъде изяснено в текста. Посочени са и други ключови думи, съдържанието на които може да осигури по-дсбро разбиране, като са приведени в скоби със стрелка предтях. В края на всяка статия обикновено се посочва къде може да се намери повече информация,като се започва с „Вж.също".Термините са разположени по азбу­чен ред, като тези,които се състоят от няколко думи.гг. подредени по първата дума. Дадени са препратки за термините, в които са разместени думите на съответния ключов термин, както и за синоними на някои термини. Когато текстът в един раздел на статия спада към опреде­лена математическа дисциплина, това е посочено с курсив в началото на раздела. В самата ста­тия ключовият термин се съкращава с първите букви на думите, от които се състои.

Обхванати са следните специални области:

1. Изображения и функции.
2. Алгебрична геометрия.
3. Алгебрични уравнения и неравенства.
4. Алгебрични структури, като напр. групи, полета.
5. Аналитична геометрия.
6. Дескриптивна геометрия.
7. Диференциални уравнения.
8. Диференциална геометрия.
9. Диференциално смятане.
10. Функционален анализ.
11. Теория на функциите.
12. Теория на графите.
13. Основи на геометрията.
14. Основните аритметични действия.
15. Висшите аритметични действия.
16. Интегрални уравнения.
17. Интегрално смятане.
18. Кибернетика.
19. Линейна и векторна алгебра.
20. Теория на мярката.
21. Математически инструменти.
22. Математическа логика.
23. Биографии на математици.
24. Теория на множествата.
25. Проективна геометрия.
26. Изчислителна математика.
27. Операционни изследвания.
28. Оптимиране.
29. Планиметрия.
30. Изчислителна техника.
31. Статистика.
32. Стереометрия.
33. Топология.
34. Тригонометрня.
35. Безкрайни редове.
36. Вариационно смятане.
37. Векторен анализ.
38. Теория на вероятностите.
39. Теория на числата.
40. Лихвено смятане.

Биографиите на математици дават известни указания за исторически аспекти. Текстът е онагледен с около 700 чертежи, схеми и таблици.