ПРЕДГОВОР

Как да се преподава математика на нематематици и по-специал­но на инженери? Това е въпрос, по който единно мнение няма, той е предизвиквал винаги дискусии.

От една страна инженерът изследовател се нуждае от много по-го­лям обем математични знания в сравнение с тези, които му се предлагат в основния курс, а от друга - инженерът-практик ще запази от изпити­те си по математика само някакъв неясен спомен. При това при нас се обучават студенти с доста различни възможности. Има студенти, които се представят блестящо на математическите олимпиади, а има и други, за които по-сложните алгебрични операции остават вечна загадка (а някои от тези студенти се оказват впоследствие добри инженери-прак-тици).

Трябва ли преподаването по математика да се сведе само до усво­яването на някои правила за решаване на задачи и достигането възмо­жността да се използуват някои основни математически справочници? Оттук, трябва ли на студентите да се доказват теореми?

Въпросите са много, но важният, основният е с кои студенти ще се съобразява преподавателят.

Според мен отговорът е - с всички. И затова, ако в лекциите, съобразявайки се с аудиторията, може да се прескача* някои подро­бности, в учебника трябва да се възприеме някакво ниво на строгост, отговарящо на възможностите на много добрия студент, подготвящ се за инженер.

Усвояването на строго логично мислене, да се твърди само това, което може да се докаже, ще бъде винаги полезно, дори и завършилият инженер да се отдаде на друго поприще.

В предлагания учебник авторът е изхождал от тези идеи резултат на дългогодишна преподавателска работа.

Учебникът по математика III (Математически анализ - втора част) отговаря на действуващите сега учебни програми за факултетите на Те­хническия университет в София. Някои от разделите се оказват малко разширени по отношение програмите на някои факултети, поради не­обходимостта от удовлетворяването на всички учебни програми.

Накрая ми е особено приятно да изкажа своята сърдечна благо­дарност на рецензента на книгата доц.к.ф.м.н Владимир Лудвил Лубих за полезните препоръки и забележки.

Авторът

София, юни 1995 г.