ВЪВЕДЕНИЕ

През цялата многовековна история на човечеството строителните съоръжения така дълго са запазвали своята функционална це­лесъобразност, че въпреки трайността на материала и на конструкцията им техният амортизационен период е завършвал, преди да са встъпили в противоречие с новите изи­сквания на живота. Тази особеност на строи­телството в миналото се дължи изключително на бавните темпове, с които се е развивала историческата обстановка, на незабележимо настъпващите промени в материално-про-изводствената, политическата и духовната област на обществения живот. По този начин практическата неизменност на материално-техническите възможности, на бита и кул­турата през живота на няколко поколения е осигурявала достатъчната пригодност на сградите до пълното им износване.

Животът на днешното общество обаче се характеризира с все по-ускорена изменяемост във всички негови области. Динамич­ното развитие на социално-икономическите взаимоотношения, все по-бързото нарастване на материално-техническия потенциал и не­вижданият разцвет на науката и културата създават обстановка, която претърпява зна­чителни промени дори през живота само на едно поколение. Експлоатационният режим­на новите сгради се характеризира с измен чивост, поради което много скоро след изграждането им те не могат вече пълно­ценно да изпълняват своето предназначе­ние. В резултат на това преждевременно „стареене" ефективността и рентабилността на съвременното строителство се намаляват значително. За премахването на тази ано­малия съществуват теоретически три въз­можности.

Първата от тях е научно да бъдат пред­сказвани измененията във функционалния режим на сградите през целия им амортиза­ционен срок, за да бъдат тези сгради проек­тирани- и изпълнени съобразно с изисква­нията по отношение на една по-близка или по-далечна перспектива. Изработването на подобни прогнози обаче е много трудно, резултатите не са категорични и достоверност­та им е обратно пропорционална на про­дължителността на периода, за който се от­насят. Най-често амортизационният срок значително надхвърля обхвата на реалното прогнозиране.

Втората възможност е да се скъси аморти­зационният срок на конструкцията, т. е. да се изграждат по-евтини и недълготрайни съоръжения. Чрез това решение трябва да се съгласуват моралното износване и физиче­ската амортизация, но при съвременните ма­териално-технически  условия  и състояние на строителната техника то е нерентабилно и технически трудно осъществимо.

Третата възможност се състои в изгражда­нето на сгради, които позволяват бързо, лесно и евтино да бъдат извършвани много­кратни преустройства съобразно с проме­ните в експлоатационния режим. Приспособимостта на съоръженията към новите изи­сквания на живота е ограничена, но напълно реална. Така се стига до идеята за свободната планировка.

В най-общи линии същността на свободната планировка се състои във възможността да бъда-ф постигани различни планови решения на сградите при константна схема на носе­щата конструкция и на инсталациите. Опи­тът показва, че измененията във функцио­налната организация на дадена сграда вли­зат в конфликт преди всичко с плановото й решение. Трудностите при неговото приспо­собяване към изменената функционална об­становка (т. е. ограниченията за редуци­рането на разпределението) произлизат както от големината и конфигурацията на етажа, така и от местоположението на стълбите, асансьорите, вентилационните шахти и глав­ните инсталационни клонове и^т,и възли. Възможностите за преустройство се ограни­чават също така от решението на фасадата и местоположението на колоните, но най-големи трудности създават носещите стени. Затова не само по съображения от строи­телен, конструктивен и технико-икономиче-ски характер, но и за постигане на по-голяма свобода на плановото решение (както по вре­ме на строителството, така и в процеса на експлоатацията) съвременното строителство се ориентира все повече към изпълнения със скелетна носеща конструкция. Освободени от носещата си функция, вътрешните стени се превръщат в конструктивни елементи, които ограждат, изолират и оформят отдел­ните помещения. Те могат да бъдат изпълня­вани на различни позиции в плана на сгра­дата още при изграждането й или сравни­телно лесно да бъдат премествани за полу­чаването на нови планови комбинации, ко­гато това стане необходимо. Така съвремен­ната преградна стена става строително-технически елемент на свободната плани­ровка.

Очевидно зиданите или монолитните (из­летите) стени са най-малко подходящи за целта. Затова приложение намират сгло­бяемите стени с висока степен на заводска завършеност, което съвпада и с общата тен­денция за индустриализиране на съвремен­ното строителство. Сглобяемите преградни стени от фабрично произведени и типизирани елементи могат да бъдат стационарни, де­монтажни  и мобилни.

Стационарните стени са подходящи за сгради, при които не се предвиждат пре­устройства след изграждането им. Демон­тажните са подходящи в случаите, когато се предвиждат частични еднократни изменения на разпределението по време на експлоа­тацията. Мобилните се препоръчват, когато се очакват значителни и нееднократни из­менения в плановото решение.

Стационарните преградни стени от сгло­бяеми елементи се изпълняват от големи ивични панели от гипс, лек бетон, стомано­бетон или друг подобен материал. Теглото им е обикновено в границите от 80 до 150 к§/т². Тези стенни елементи по правило ня­мат завършена обработка и оформянето им е свързано с трудоемки мокри процеси. Характеризират се с плътна еднородна струк­тура. В зависимост от размера и собственото им тегло те се монтират ръчно или с помощта на кран. Закрепването им към конструкцията на сградата става чрез заварки или заливки и по-рядко чрез клинове или дюбели. Фу­гите между панелите се уплътняват и офор­мят с разтвор. Демонтажът на стационар­ните преградни стени е свързан с много труд­ности (понякога дори е невъзможен) и е при­дружен с пълно или частично разрушаване на стенните панели и на техните свързващи детайли. Независимо от това значително се увреждат и съседните елементи на довърши­телните работи (подови настилки, мазилки, облицовки и т. н.).

Демонтажните преградни стени се изграж­дат с ивични панели или с монтажна скара с двустранна обшивка от подходящи плочи. Обикновено панелите се изработват от ма­сивни материали, а плочите могат да бъдат от каширан гипс, азбестоцимент, дървесни материали и др. Собственото тегло на тези стени варира от 40 до 100 к§/т². Отличават се със сравнително голяма завършеност и могат да имат нееднородна слоеста струк­тура. Монтират се ръчно след завършването на носещата конструкция. Както стацио­нарните преградни стени, така и демонтаж­ните стени се прикрепват направо към съ­ответните тавански и подови плочи, т. е. при монтажа им се прекъсват елементите на довършителните работи в местата на свърз­ването. Връзките са механични (пирони, винтове, болтове или клинове). Фугите се уплътняват и оформят с еластични ленти, порести шнурове, различни профили, ка­паци или маджун. Демонтажните операции са сравнително опростени, но елементите на стените и техните закрепващи детайли получават частични повреди. Елементите, които се изпълняват при довършителните работи, също изискват известна допълнител­на обработка и възстановяване след всяко преместване  или   премахване  на стената.

Мобилните преградни стени се комплек­туват от табли, панели или други елементи, пригодени за многократен монтаж и демон­таж. Материалите, които намират приложе­ние при тях, са метал, дърво, дървесни пло­чи, стъкло, пластмаса и др. Теглото им най-често е от 20 до 30 к§/т², а в по-редки слу­чаи достига до 60 к§/т². Пълната заводска завършеност, с която се отличават, сухото уплътняване на съединителните им фуги и механичните връзки с конструкцията на сградата позволяват преместването на сте­ните и фиксирането им на друго място в раз­пределението, без да бъдат повреждани стенните елементи или довършителните ра­боти. Конструктивното решение на мобил­ните преградни стени, тяхното изпълнение, материал и детайл са предмет на разглеж­дане в този труд.

Приложението на мобилни преградни сте­ни е новост в строителната наука и практика. Употребата им във връзка с експлоатацион­ната свободна планировка поставя за реша­ване проблеми от най-различен вид. Особе­но значение придобиват въпросите за коор­динирането на конструктивните и плановите параметри на сградите с типоразмерите на фабрично произвежданите стенни компо­ненти. От друга страна, ограниченията в асортимента на елементите трябва да се ком­пенсират с голямата им комбинативност, респективно вариантност на плановите ре­шения.

Температурният режим на помещенията в една сграда е практически равностоен. По­ради това строително-физическите задачи, които се поставят по отношение на мобил­ните преградни стени, са предимно от аку­стичен характер. Поради ограниченото им собствено тегло звукоизолационният ефект се постига чрез разчленяване на стенната конструкция, многослойна структура на стен­ните елементи и добро уплътняване на съе­динителните фуги.

Условието за запазване елементите на довършителните работи предполага „меко" допиране на стената към тях и непрекъснато­то им преминаване през мястото на допира­нето — нещо, което е много трудно за осъще­ствяване. Все по-честото прилагане на ока­чени тавани в съвременното архитектурно строителство значително усложнява изпъл­нението на мобилните преградни стени, а необходимостта да бъдат прокарани скрито различни силнотокови и слаботокови про­водници или други инсталации създава до­пълнителни трудности. Закрепващите при­способления на стенните елементи към пода и тавана трябва да бъдат направени така, че не само да осигуряват надеждна връзка с конструкцията на сградата, но и да позво­ляват извършването на монтажа или демон­тажа с най-обикновени технически средства и опростени манипулации. Независимо от това конструкцията на мобилните преградни стени трябва да гарантира нерушимостта на елементите и плътността на техните фуги при определени движения и деформации, породени от възможните провисвания на подовите конструкции. Трябва да се има пред вид, че ако не се смятат вградените в стен­ната конструкция врати и остъклени полета, най-уязвими в акустично отношение са ме­стата на свързването при пода и тавана.

Фабричното производство, пълната или почти пълна заводска завършеност на стен­ните елементи и техният монтаж след из­граждането на носещата конструкция пре­връщат мобилните преградни стени в част от довършителните работи. Поради ограни­чените възможности тези стени да бъдат приспособявани към допуснатите в носещата конструкция строителни грешки и откло­нения изискванията относно елементите на грубия строеж са повишени. Най-сетне пред производителите е поставена изключително трудната задача да постигнат приемлива стойност на стенните елементи, без да нару­шават комплекса от многобройни и сложни изисквания от конструктивен, изолационен, строително-технически, технологически, есте­тически или друг характер.

Както вече беше изтъкнато, появата и раз­витието на мобилните преградни стени е на­пълно закономерно явление в съвременното архитектурно строителство. Възникнали като резултат от обективната необходимост да бъдат преодолени напълно или поне отчасти несъответствията между променящата се жиз­нена обстановка и константността на архи­тектурните реализации, тези стени безспорно са актуално и перспективно техническо средство за решаване на проблемата. Трябва да се посочи, че в областта на тяхното при­ложение попадат преди всичко някои ви­дове обществени сгради с ясно изразена из-меняемост на функционалната им характе­ристика (административни сгради, здравни учреждения и др.). Приложението на мо­билни преградни стени ще се разширява все повече, а конструктивното им решение непрекъснато ще се развива и усъвършен-ствува. Масовото им производство в близ­кото бъдеще при достатъчно богат асорти­мент и достъпни цени ще позволи те да се превърнат в основен тип вътрешни стени изобщо. В съчетание с някои други строи­телни, конструктивни и архитектурно-технически новости мобилните преградни стени несъмнено ще бъдат фактор в развитието на съвременната -архитектура.