Мопра / Орас

Жорж Санд  (автор)

Твърда корица с обложка, среден формат  / 620 стр.

(неизползвана книга - отлично книжно тяло и корица, позахабена обложка)

*

БЕЛЕЖКА

Когато писах романа «Мопра» в Ноан — през 1846 година, мисля, — бракоразводното ми дело току-що беше приключено. Може би и тогава, както и днес, борейки се срещу заблу­дите в брака, не съм изяснила напълно мисълта си и съм оставила да се създаде убеждението, че го отричам по същество и не виждам колко нравствена красота има в него по принцип.

Всяко зло за добро за онзи, който умее да размишлява: колкото по-добре осъзнах как мъчително се късат съпружеските връзки, толкова по-ясно почувствувах, че на брака му липсват елементите, създаващи основа за ща­стие и равенство в твърде възвишен смисъл на думата, за да бъде възприето това от съвре­менното общество. То дори се стреми да при­низи тази свята институция, като я прирав­нява с узаконяването на някакви си материални интереси; подронва устоите й всячески и с нравите си, и с предразсъдъците си, и с лице­мерната си недоверчивост.

Залавяйки се да пиша роман, за да се зани­мавам и да се разсея, изведнъж ми се прииска да обрисувам една изключителна, вечна любов преди брака, по време на брака и след брака. Създадох героя на книгата си, провъзгласявай­ки, на двадесет и четири години, верността му към една-единствена жена, обичана от него.

Безспорно идеалната любов е равна на веч­ната вярност. Нравствените и религиозни за­кони са направили свещен този идеал; мате­риалните интереси са го изопачили, граждан­ските закони са такива, че много често го пра­вят невъзможен или лъжовен; но тук не му е мястото да доказвам това. Не съм си поста­вила толкова трудна задача в романа «Мопра»; чувството, което изпълваше сърцето ми по времето, когато го писах, се съдържа в думите на Мопра в края на моята творба: «Тя беше единствената жена, която съм обичал през целия си живот; никога друга не привлече погледа ми, не усети моята топла прегръдка.»

Жорж Санд

5 юни 1851 г