Настоящият труд е първият опит за българо-полски речник. Надяваме се, че той ще улесни културното сътрудничество между двата народа.

Речникът съдържа около 50.000 думи. Имайки пред вид нуждите на полските студенти-слависти, както и на преводачите на българска литература, стараех се да представя не само основния речников фонд на българския книжовен език, но и най-употребяваните думи от разговорната и народна реч. Материалът, който речникът съдържа, е събиран в продължение на дълги години от най-различни източници — от художествената и научна литература, както и от говоримия български език.

Използувани са също речници на българския език, а именно — ненадминатият все още Речник на Н. Геров (Речник на блъгарский език I—V, Пловдив 1894—1908, с допълнения от Панчев), Речникът на Българската академия на науките (Речник на съвременния български книжовен език, София 1954—1959), Речникът от Андрейчин, Георгиев, Илчев, Костов, Леков, Стойков, Тодоров (Български тълковен речник, София 1955).

*

Наръчният българско-полски речник е издаден през 1963 година. Към настоящото II издание на Речника е прибавено Допълнение, съдържащо 6000 думи.

В Допълнението е взета под внимание най-но­вата българска лексика, включен е и известен брой често употребявани диалектизми, разширена е терминологията от основните области на наука­та и техниката, а също така са допълнени и ня­кои от речниковите статии. Принципите за използуване на Допълнението са същите както при Наръчния българско-полски речник. Думите, означени в Допълнението с поредната римска цифра, са омоними на съответните лекси­кални единици в Речника. Актуализирани са списъците на географските названия и на най-често употребявани български съкращения.