На задната корица:

Книгата на Даниил Данин Неизбежността на странния свят е един образец на белетризиране на физически проблеми. С написването й авторът си поставя задачата да подпомогне любознателността на онзи най-широк кръг от мислещи хора, които се интересуват от идейните битки на фронта на модерната наука. Това е повест за някои от причудливите страни на физичния микроструктурен свят. С увлекателен и убедителен разказ Данин води читателя от позиция на позиция в един от най-оживените участъци на съвременната наука — теоретичната физика. Стремежът му е да го доведе до самата „огнева линия" — теорията на елементарните частици. Но преди да достигне до нея, авторът заедно с читателя обхожда нашир и длъж труднопроходимия „дълбок тил", на фронта — теорията на относителността и квантовата механика. Разтълкуването на някои моменти от физическото съдържание на тези две теории представлява и сюжетът на повестта му. Книгата Неизбежността на странния свят е предназначена за неподготвения по физика и математика читател. Но ако върху нея спре вниманието си и специалистът, едва ли ще остане безразличен към оригиналния подход в излагането на „странните" идеи.

*

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ

11 Първа глава
Чувство, което рядко спохожда човека. Не е ли рано да се разказва за това? Случка в долината. Планината на очарованията и разочарованията. „Духът на приключенията" и „лъчева треска". Извор на безкраен низ от открития. Не, това не бяха грешки на опита! Природен резерват за елементарни частици. Защо любопитството ни доведе на Арагац?

33 Втора глава
Пътят към града без минало. На какво се дължи този всеобщ интерес? Търсене на верни сравнения. Странна празнина. Вещество и полет. „Вие трябва непременно да си спомните това!" Ядрената пратка е готова за бой. Вместо опасното  опитомяване на мълнията. В града на съсредоточеността. Човекът така си е устроен ... В Дубна се създават „първоосновите на материята".

53 Трета глава
Хилядолетни заблуди, към които не трябва да се отнасяме високомерно. Ненаписан сценарий. За това човек трябваше да дорасне. Неустановеността на Нютон. Учените се шегуват дори когато оплакват нещо. Планк бе на четиридесет и две години, а Айнщайн па двадесет и една. Второ раждане на светлинните частици. За да не се подцени нещо, трябва да се знае колко струва то!

82 Четвърта глава
„Сега вие сами ще стигнете до теорията на относителността"! Светлината не може да се спре. Странни разсъждения на гимназиста Айнщайн. Каменното огледало на аптеките. Смущението на стария учител. Вечните закони висят на косъм. Класиците не трябва да  бъдат осъждани. Простотата на удивителната формула. В света на лекотата и на големите скорости... Съмненията възникват и се разсейват.

112 Пета глава
Противоречие, което изглежда безнадеждно. „Аз не мога да греша триста пъти." Не са същите километри и не са същите секунди. Какво пък става там? Тази скорост е трикратно недостижима. Тревогата на малките мечтатели. Космическа печал. Легенда или спомен. Вторият автограф на Айнщайн. Призракът, пътешестващ в безвремието. Това са микрокентаври.

152 Шеста глава
Романтика без романтици. Кинокадрите на един еднообразен филм. Кои са те, строителите на мъглинни тунели. Физикът имаше право да се усмихне. Лети релативистична частица! Какво да се прави с подробностите. „Пеещите електрони." Историята на едно разточителство. Грацията на пестеливото чудо. Началото на арагацката легенда. Миражи, миражи . . . Остават ли развалини от въздушните замъци?

ВТОРА ЧАСТ

225 Първа глава
Рьонтген не признава електрона. Безсмислица или мъдрост? „Сега аз зная как изглежда атомът!" Половин час след раждането на ядрото. Това беше невероятно . . . Изключителната раз-съдителост на Ръдърфорд. Физиците нямаха избор. Спасяване на „обречения атом". „Защо гласът ви е зелен?" Отчаянието на великите. Единството на природата.

273 Втора глава
Накрая бурбоните родиха крал! Светът на изчезналите траектории. „Само двама физици се решиха на това .. ." „Вълни на материята?" Една догадка, изказана навреме. Срещата на Сол-веевия конгрес. Призрачната вълнообразност на Земята. Малко ли неща могат да се присънят на теоретика! . . . Квантовият отдел на Слънчевата система,

302 Трета глава
Няколко думи за утеха. В началото имаше два пътя. Цюрихският професор и гьотингенският асистент. Едностранчиви страсти. „Чудото на 1926 година." В мъглата на приблизителността. Ограниченост и могъщество. Въпрос без отговор. Способът на Диоген не ни върши работа! Несъществуващото не може да бъде видяно.

338 Четвърта глава
Неотстраними неопределености. В тресавището на безсмислиците. Срещу това няма какво да се прави! „Стачката на неточността." Огорченията на класиците. Кавалерийският капитан говори от името на бога. Мирови константи. „Тайнственият пратеник от реалния свят." Съотношение на Хайзенберг. Възприемане на непредставимото. „Почакайте, Ландау, дайте и на мене поне дума да кажа."

377 Пета глава
„Пукнатината на света минава през моето сърце." Ново законодателство. Най-напред бяха вълните. Частиците се разтварят в пространството. Просветлението на търсещия. „Двама души не могат да видят привидение едновременно." Къде ще падне електронът? Разгаданите пси-вълни. Светът на вероятностите. Айнщайн е съгласен с нас, а не с Бор. На чия страна е природата?

419 Шеста глава
Още една раздяла. От лоста до вселената. Квантовата механика се скарва с фатализма. Зад Висла през 1944 година. Това звучи като парадокс. Закономерното в случайното. На знаменития конгрес. Драмата на Луи де Броил. Едно не много приятно съобщение. Киев, лятото на 1959 година. Историята продължава.