ПРЕДГОВОР
За изучаването на немски език, както за изучаването на всеки чужд език, не е достатъчно само да овладееш неговите думи и граматически правила — необходимо е да усвоиш и неговата фразеология.
Под фразеология ние разбираме заедно с В. В. Виноградов: първо, полуустойчивите фразеологични словосъчетания от рода на Schweine zur Mast füttern (охранвам свини за угояване), в които дадена дума може да бъде заменена с друга, без това да измени общия смисъл: Schweine zur Mast halten (държа свини за угояване); второ, устойчивите фразеологични единства от рода на Mir fällt ein Stein vom Herzen (пада камък от сърцето ми), които имат най-често образен характер с преносно значение, и, трето, още по-устойчивите фразеологични сраствания (идиоми) от рода на auf gut Glück (наслуки). Първият вид словосъчетания се срещат най-често, но многобройни са и словосъчетанията от втория вид, защото към тях спадат и всички пословици, например : Wenn das Kind ertrunken ist, deckt man den Brunnen zu (след дъжд качулка); поговорки, например um des Kaisers Bart streiten (спорим за тоя, дето духа); афоризми, например Alle Schuld rächt sich auf Erden (за всеки грях има възмездие на земята. Гьоте); сентенции, например Wer nicht arbeiten will, soll auch nicht essen (който не работи, не трябва да яде); крилати изрази (geflügelte Worte), например den Gordischen Knoten durchhauen (разсичам Гордиевия възел), и близначни изрази (Zwillingsformeln), например Es friert Stein und Bein (дърво и камък се пука от студ).
Докато при фразеологичните съчетания обикновено се намират лесно български съответствия, при тъй наречените фразеологични единства и фразеологични сраствания (идиоми) не всякога могат да се налучкат пълнокръвни български покрития. Трудността на тяхното превеждане произтича от обстоятелството, че в повечето случаи те трябва да се превеждат не дословно, а по смисъл и с различни понятия и образи, например Da hat einer dran gedreht (някой е развалил това, си е играл с това). Besser, es fresse mich ein Wolf, als ein Lamm (по-добре да ме рита кован кон, отколкото босо магаре). Издирването на българските покрития и поставянето им в смислово и образно съответствие с немските фразеологични единства и сраствания е главната задача на предлагания от нас речник, изпитал влияние както от страна на немската речникова литература, тъй и от страна на руската лексикология, чийто най-голям представител е несъмнено В. В. Виноградов. Ние сме изхождали от възгледа, че фразата е, в която думата живее своя реален живот, тъй като в езиковата действителност не съществуват отделни думи освен в някои контекстни или елиптични случаи.
Трябва да наблегнем и на друго обстоятелство: че що се отнася до българската част, речникът е не само фразеологичен, но и вариативен (синонимен). Съответно на това българските преводи се стремят да изчерпят всички или поне най-употребимите начини на изказване, все едно дали са те фразеологични, или не, например Die Gedanken drängen sich im Kopfe (мислите се тълпят, трупат, роят в главата; главата ми гъмжи, прелива от мисли). По тази причина ние смятаме, че речникът ни ще бъде от особена полза за българския преводач, защото вариациите ще му дадат възможност за избор с оглед на по-тънките стилови нюанси, които той има да догонва.
За написването на този специален фразеологичен речник, какъвто липсваше досега в нашата книжнина, ние трябваше да проучваме в продължение на много години най-различни речници : като едноезиковите на Якоб и Вилхелм Грим, Карл Вайганд, Даниел Зандерс, Мориц Хайне, Фридрих Клуге, Херман Паул, Алфред Гьоце (Трюбнер), големият Дуден, езиковият Брокхаус, Вайдеман, Хофман, Хофман-Блок, Луц Макензен, Найден Геров, Стефан Младенов, Стоян Романски и др. — като двуезиковите на И. Я. Павловски, В. В. Рудаш, 3. Футеков, Л. Бинович и др. — сборници като тези на Албрехт Рихтер, Оскар Вехтер, Франц Липер-хайде, Борхардт-Вустман-Шопе, 11. Р. Славейков, М. Арнаудов, българските сборници за народни умотворения и др. Трябваше също да набираме материал от по-старата и по-новата немска художествена и научна литература, от вестници, списания и други източници, но черпейки материал и от живата реч на немеца и българина, следвайки стария принцип на Мартин Яутер да се учим как трябва да се говори не само от книгите, но и „от простия човек на пазара, и от децата на улицата". Този демократичен принцип, който е принцип и на П. Р.Славейков, Найден Геров, Хцисто Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков и др., следваме поради убеждението, че това е пътят да се излезе от все по-голямото обедняване на книжовния ни език. Оттук и един реалистичен облик на нашите преводи, дори известно битовизиране, А в много редки случаи и отиване при диалектите. Все пак по съображения за благоприличие в някои грубо реалистични случаи точното преводно покритие е изоставено и заменено с друго, макар и по-бледо.
Въпросът за употребата на турски думи е принципен. Могат да се приведат основания за и против. Ние сме привърженици на възгледа, че ако не всички, то поне повечето от тях трябва да изчезнат от нашия език. Но, от друга страна, смятаме, че дотогава, докогато говоримият български език не се е очистил от тях, те не могат да липсват и в речниците, най-малко във фразеологичните, тъй като те са преди всичко отражение на живата всекидневна реч. Това важи най-вече за ония турски думи като бут, юмрук, зор и др., които са до такава степен укоренени в нашия език, че мнозина ги считат за български. Тия думи се знаят от всички българи и затова в нашия речник нито са преведени, нито означени като турски. Към превод и означаване сме прибягвали само при, по-редките турски думи.
При всяка ключова дума ние сме изхождали най-напред от основното й значение, като в примери, често пъти изброени непосредствено един след друг, сме илюстрирали нейното семантично многообразие :
Drang, m. — einen Drang zu, nach etwas haben, fühlen, empfinden - имам, усещам, чувствувам влечение, склонност, наклонност, подтик към нещо. \\ der Drang nach Freiheit — стремеж, устрем, порив, напор, нагон към свобода. След това сме преминавали към фразеологични вариации с преносно значение и сме завършвали с идиоми, пословици, поговорки и пр. Понякога обаче самото естество на фразата е налагало отстъпление от този принцип.
Особено внимание е обърнато на свързванията с предлози. Тия свързвания спадат съшо към фразеологията. От гледището на един двуезиков речник те представят особен интерес, защото всеки език следва свои собствени принципи, поради което се явяват доста големи различия в употребата на предлозите в единия и в другия език:
denken - Ich denke an dich, dein{er) — .числя за тебе. || Sie denkt nur an sich — тя мисли само за себе си. \\ Was denkst du von ihm ? — какво мислиш, какво мнение имаш за него ? || auf Mittel und Wege denken — търся средства и пътища. || Wie denkst du darüber? — какво мислиш по, върху този въпрос, за това ?\\ Ich denke bei mir — мисля на ума си, на себе си. \\ für einen anderen denken — мисля вместо друг. || Denke dich in meine Lage, an meine Stelle. — постави се в моето положение, на моето място и т. н.
Не навсякъде беше възможно определеният член да се преведе на български с определен, а неопределеният с неопределен.
С много малки изключения даден е само фразеологичният комплекс, без да се допълва той в пълно изречение или ако се дава изречение, то е сведено до най-простия му състав : einen in den April schicken — пращам някого за зелен хайвер. Der soll erst geboren werden, der das versteht — тепърва ще трябва да се роди тоя, още не се е родил тоя, който би разбрал това.
Много труден за разрешаване беше въпросът за мястото на някои по-сложни фразеологични случаи с няколко съществителни, прилагателни, глаголи или предлози, например : Mit Speck fängt man Mäuse, mit List die Menschen. В такива случаи ние следваме немския и руския лексикографски принцип, като даваме най-често примерите не само при смисловите, но и при другите думи, и си служим рядко с препращане. Повтарянето на едни и същи сл_\чаи се налага, за да се получи цялостна представа за фразеологичната вариативност. Но поради ограничения размер на речника този принцип не можеше да се проведе напълно последователно и за съжаление има случаи, които трябва да се дирят само при смисловата дума.
Миналите причастия са дадени при ge-, когато причастието се е обособило като самостоятелно прилагателно. Иначе както миналите, така и сегашните причастия трябва да се дирят при инфинитнва. Силните, слабите и смесените глаголи не са отбелязвани с особени съкращения или знак, защото това не спада към задачата на един фразеологичен речник. За справка обаче в края на речника е дадена таблицата на силните глаголи. В отделни случаи, когато един глагол се употребява в зависимост От значението му ту като силен, ту като слаб, са дадени и основните форми.
Субстантивираните инфпнитиви, например das Lachen, трябва да се дирят при инфнни-тивите, в случая при lachen, а субстантивираните прилагателни като das (Jute — при съответните прилагателни, в случая при gut.
Умалителните форми стоят при основните съществителни.
Стиловият облик на израза е обяснен в скоби като ироничен, шеговит, старинен и пр., но понякога това не е направено било защото този облик личи от самото съдържание, било защото прелива в друг. Тия стилови характеристики не са винаги възможни.
Избягнахме употребата на специални знаци като разни кръстчета, колички, котвички и др., за да не усложняваме използуването на речника. За кого е предназначен нашият речник ?
За всички българи, които изучават немски език, но както се каза вече, и за преводача от немски на български В него той ще намери съответствията между немските и българските начини на изказване, и то в техните варианти и стилови нюанси. Речникът ше бъде изпол-зуван също от всички немци, които изучават български език и срещат трудности при овладяването на българската фразеология. Изобщо взето, той ще бъде помагало при опита на всеки ца премине от мъртвото слово към живата реч, от пасивното знание на езика към неговата устна и писмена употреба.
Макар да е плод на дългогодишен труд, сигурно и този речник има някои недостатъци, които сега ние още не виждаме, но които ще проличат при неговото използуване. Затова с благодарност ще приемем всяка уместна забележка и препоръка.
Предлагаме речника на българския читател с пожелание той да стане негов неотлъчен спътник при изучаването на немския език. И нека чрез чуждия език българинът се научи да разбира, обича и цени собствения си език, който, макар да се е развивал при много неблагоприятни условия, е успял да догони развитието на другите европейски езици, включително и на немския, както се вижда това много добре и от нашия речник.
София, 1 септември 1958 г.
Жана Николова-Гълъбова
Проф. д-р Константин Гълъбов
