ПРЕДГОВОР

За изучаването на немски език, както за изучаването на всеки чужд език, не е доста­тъчно само да овладееш неговите думи и граматически правила — необходимо е да усвоиш и неговата фразеология.

Под фразеология ние разбираме заедно с В. В. Виноградов: първо, полуустойчивите фразеологични словосъчетания от рода на Schweine zur Mast füttern (охранвам свини за угояване), в които дадена дума може да бъде заменена с друга, без това да измени общия смисъл: Schweine zur Mast halten (държа свини за угояване); второ, устойчивите фразеоло­гични единства от рода на Mir fällt ein Stein vom Herzen (пада камък от сърцето ми), които имат най-често образен характер с преносно значение, и, трето, още по-устойчивите фра­зеологични сраствания (идиоми) от рода на auf gut Glück (наслуки). Първият вид словосъ­четания се срещат най-често, но многобройни са и словосъчетанията от втория вид, защото към тях спадат и всички пословици, например : Wenn das Kind ertrunken ist, deckt man den Brunnen zu (след дъжд качулка); поговорки, например um des Kaisers Bart streiten (спорим за тоя, дето духа); афоризми, например Alle Schuld rächt sich auf Erden (за всеки грях има възмездие на земята. Гьоте); сентенции, например Wer nicht arbeiten will, soll auch nicht essen (който не работи, не трябва да яде); крилати изрази (geflügelte Worte), на­пример den Gordischen Knoten durchhauen (разсичам Гордиевия възел), и близначни изрази (Zwillingsformeln), например Es friert Stein und Bein (дърво и камък се пука от студ).

Докато при фразеологичните съчетания обикновено се намират лесно български съот­ветствия, при тъй наречените фразеологични единства и фразеологични сраствания (идиоми) не всякога могат да се налучкат пълнокръвни български покрития. Трудността на тяхното превеждане произтича от обстоятелството, че в повечето случаи те трябва да се превеждат не дословно, а по смисъл и с различни понятия и образи, например Da hat einer dran gedreht (някой е развалил това, си е играл с това). Besser, es fresse mich ein Wolf, als ein Lamm (по-добре да ме рита кован кон, отколкото босо магаре). Издирването на българските покрития и поставянето им в смислово и образно съответствие с немските фразеологични единства и сраствания е главната задача на предлагания от нас речник, изпитал влияние както от страна на немската речникова литература, тъй и от страна на руската лексикология, чийто най-голям представител е несъмнено В. В. Виноградов. Ние сме изхождали от възгледа, че фразата е, в която думата живее своя реален живот, тъй като в езиковата действителност не съществуват отделни думи освен в някои контекстни или елиптични случаи.

Трябва да наблегнем и на друго обстоятелство: че що се отнася до българската част, речникът е не само фразеологичен, но и вариативен (синонимен). Съответно на това българ­ските преводи се стремят да изчерпят всички или поне най-употребимите начини на из­казване, все едно дали са те фразеологични, или не, например Die Gedanken drängen sich im Kopfe (мислите се тълпят, трупат, роят в главата; главата ми гъмжи, прелива от мисли). По тази причина ние смятаме, че речникът ни ще бъде от особена полза за българ­ския преводач, защото вариациите ще му дадат възможност за избор с оглед на по-тънките стилови нюанси, които той има да догонва.

За написването на този специален фразеологичен речник, какъвто липсваше досега в нашата книжнина, ние трябваше да проучваме в продължение на много години най-различни речници : като едноезиковите на Якоб и Вилхелм Грим, Карл Вайганд, Даниел Зандерс, Мориц Хайне, Фридрих Клуге, Херман Паул, Алфред Гьоце (Трюбнер), големият Дуден, езиковият Брокхаус, Вайдеман, Хофман, Хофман-Блок, Луц Макензен, Найден Геров, Стефан Младенов, Стоян Романски и др. — като двуезиковите на И. Я. Павловски, В. В. Рудаш, 3. Футеков, Л. Бинович и др. — сборници като тези на Албрехт Рихтер, Оскар Вехтер, Франц Липер-хайде, Борхардт-Вустман-Шопе, 11. Р. Славейков, М. Арнаудов, българските сборници за на­родни умотворения и др. Трябваше също да набираме материал от по-старата и по-новата немска художествена и научна литература, от вестници, списания и други източници, но чер­пейки материал и от живата реч на немеца и българина, следвайки стария принцип на Мартин Яутер да се учим как трябва да се говори не само от книгите, но и „от простия човек на пазара, и от децата на улицата". Този демократичен принцип, който е принцип и на П. Р.Сла­вейков, Найден Геров, Хцисто Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков и др., следваме поради убеждението, че това е пътят да се излезе от все по-голямото обедняване на книжовния ни език. Оттук и един реалистичен облик на нашите преводи, дори известно битовизиране, А в много редки случаи и отиване при диалектите. Все пак по съображения за благоприличие в някои грубо реалистични случаи точното преводно покритие е изоставено и заменено с друго, макар и по-бледо.

Въпросът за употребата на турски думи е принципен. Могат да се приведат основания за и против. Ние сме привърженици на възгледа, че ако не всички, то поне повечето от тях трябва да изчезнат от нашия език. Но, от друга страна, смятаме, че дотогава, докогато гово­римият български език не се е очистил от тях, те не могат да липсват и в речниците, най-малко във фразеологичните, тъй като те са преди всичко отражение на живата всекидневна реч. Това важи най-вече за ония турски думи като бут, юмрук, зор и др., които са до такава степен укоренени в нашия език, че мнозина ги считат за български. Тия думи се знаят от всички българи и затова в нашия речник нито са преведени, нито означени като турски. Към превод и означаване сме прибягвали само при, по-редките турски думи.

При всяка ключова дума ние сме изхождали най-напред от основното й значение, като в примери, често пъти изброени непосредствено един след друг, сме илюстрирали нейното семантично многообразие :

Drang, m. — einen Drang zu, nach etwas haben, fühlen, empfinden - имам, усещам, чувствувам влечение, склонност, наклонност, подтик към нещо. \\ der Drang nach Frei­heit — стремеж, устрем, порив, напор, нагон към свобода. След това сме преминавали към фразеологични вариации с преносно значение и сме завършвали с идиоми, пословици, поговорки и пр. Понякога обаче самото естество на фразата е налагало отстъпление от този принцип.

Особено внимание е обърнато на свързванията с предлози. Тия свързвания спадат съшо към фразеологията. От гледището на един двуезиков речник те представят особен интерес, защото всеки език следва свои собствени принципи, поради което се явяват доста големи раз­личия в употребата на предлозите в единия и в другия език:

denken - Ich denke an dich, dein{er) — .числя за тебе. || Sie denkt nur an sich — тя мисли само за себе си. \\ Was denkst du von ihm ? — какво мислиш, какво мнение имаш за него ? || auf Mittel und Wege denken — търся средства и пътища. || Wie denkst du darüber? — какво мислиш по, върху този въпрос, за това ?\\ Ich denke bei mir — мисля на ума си, на себе си. \\ für einen anderen denken — мисля вместо друг. || Denke dich in meine Lage, an meine Stelle. — постави се в моето положение, на моето място и т. н.

Не навсякъде беше възможно определеният член да се преведе на български с опре­делен, а неопределеният с неопределен.

С много малки изключения даден е само фразеологичният комплекс, без да се допълва той в пълно изречение или ако се дава изречение, то е сведено до най-простия му състав : einen in den April schicken — пращам някого за зелен хайвер. Der soll erst geboren wer­den, der das versteht — тепърва ще трябва да се роди тоя, още не се е родил тоя, който би разбрал това.

Много труден за разрешаване беше въпросът за мястото на някои по-сложни фразеоло­гични случаи с няколко съществителни, прилагателни, глаголи или предлози, например : Mit Speck fängt man Mäuse, mit List die Menschen. В такива случаи ние следваме немския и руския лексикографски принцип, като даваме най-често примерите не само при смисловите, но и при другите думи, и си служим рядко с препращане. Повтарянето на едни и същи сл_\чаи се налага, за да се получи цялостна представа за фразеологичната вариативност. Но поради ограничения размер на речника този принцип не можеше да се проведе напълно последова­телно и за съжаление има случаи, които трябва да се дирят само при смисловата дума.

Миналите причастия са дадени при ge-, когато причастието се е обособило като само­стоятелно прилагателно. Иначе както миналите, така и сегашните причастия трябва да се дирят при инфинитнва. Силните, слабите и смесените глаголи не са отбелязвани с особени съкращения или знак, защото това не спада към задачата на един фразеологичен речник. За справка обаче в края на речника е дадена таблицата на силните глаголи. В отделни случаи, когато един глагол се употребява в зависимост От значението му ту като силен, ту като слаб, са дадени и основните форми.

Субстантивираните инфпнитиви, например das Lachen, трябва да се дирят при инфнни-тивите, в случая при lachen, а субстантивираните прилагателни като das (Jute — при съот­ветните прилагателни, в случая при gut.

Умалителните форми стоят при основните съществителни.

Стиловият облик на израза е обяснен в скоби като ироничен, шеговит, старинен и пр., но понякога това не е направено било защото този облик личи от самото съдържание, било защото прелива в друг. Тия стилови характеристики не са винаги възможни.

Избягнахме употребата на специални знаци като разни кръстчета, колички, котвички и др., за да не усложняваме използуването на речника. За кого е предназначен нашият речник ?

За всички българи, които изучават немски език, но както се каза вече, и за преводача от немски на български В него той ще намери съответствията между немските и българските начини на изказване, и то в техните варианти и стилови нюанси. Речникът ше бъде изпол-зуван също от всички немци, които изучават български език и срещат трудности при овладя­ването на българската фразеология. Изобщо взето, той ще бъде помагало при опита на всеки ца премине от мъртвото слово към живата реч, от пасивното знание на езика към неговата устна и писмена употреба.

Макар да е плод на дългогодишен труд, сигурно и този речник има някои недоста­тъци, които сега ние още не виждаме, но които ще проличат при неговото използуване. За­това с благодарност ще приемем всяка уместна забележка и препоръка.

Предлагаме речника на българския читател с пожелание той да стане негов неотлъчен спътник при изучаването на немския език. И нека чрез чуждия език българинът се научи да разбира, обича и цени собствения си език, който, макар да се е развивал при много неблаго­приятни условия, е успял да догони развитието на другите европейски езици, включително и на немския, както се вижда това много добре и от нашия речник.

София, 1 септември 1958 г.
Жана Николова-Гълъбова
Проф. д-р Константин Гълъбов