Речникът съдържа около 35 000 термина.

Колектив  (автори) 

Твърда корица, среден формат  |  659 стр.  |  814 гр.

 (използвана, здрава и чиста книга с позахабен вид.)

*

Под научната редакция на акад. Ангел Балевски.

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ

П. Иванов, Г. Попов, И. Кисьов, Л. Витанов

**

ПРЕДГОВОР

Бързото развитие на промишлеността и по-специално на машиностроенето у нас, както и необходимостта от внедряване на научно-техническите пости­жения в производството изискват компетентна и обширна научно-техни­ческа информация, която може да се осигури чрез широко използуване на чуж­дестранни източници. Между чуждестранните източници, от които нашите специалисти черпят научно-техническа информация, на едно от първите места са източниците на немски език. Липсата обаче на технически, в това число и на машиностроителен немско-български речник, твърде много затруд­нява работата на специалистите и преводачите при използуването на тези из­точници и често става причина за сериозни недоразумения и грешки. В някои нови немско-български речници, например в издадения през 1971 г. от Бъл­гарската академия на науките немско-български речник, са дадени наистина и немалко технически термини, но това съвсем не е достатъчно. Отдавна е на­зряла необходимостта от издаването на специален немско-български машино­строителен речник.

Настоящият речник ще отговори именно на тази голяма необходимост. Той съ­държа около 35 000 термина. Поради голямото богатство на немския техничес­ки език и възможностите му за създаване на нови съставни термини е очевид­но, че предлаганият речник не е в състояние да обхване цялата машинострои­телна терминология. Ето защо авторите са включили в него основните, най-важните и най-често употребяваните термини в машиностроенето и металооб­работването. Заедно с тях са дадени — и то съвсем малко — термини, които не са машиностроителни, но са тясно свързани с дейността или изделията на машиностроенето. Изобщо авторите са се стремели да дадат най-важното, от което спениалистът-машиностроител или преводачът би имал нужда в своята непосредствена работа.

За да подберат в немската част на речника термини, конто действително са съвременни и най-често употребявани, авторите са използували предимно нова научно-техническа периодика от областта на машиностроенето и мета­лообработването и редица нови технически книги. Заедно с това те са изпол­зували и много сборници, стандарти, енциклопедии, немско-български общо-езикови речници, немско-руски, немско-полски политехнически и машино­строителни речници и други източници.

Липсата на установена българска машиностроителна терминология и ши­рокото използуване в практиката, а даже и в литературата на редица неутвър­дени термини затрудняваха твърде много работата при уточняване на бъл­гарската част. Това налагаше широко консултиране с наши изтъкнати езико­веди и специалисти-машиностроители.

Авторите са се стремели да дадат научно издържани, добили признание и широка популярност, а по възможност и чисто български термини. За съжа­ление това не навсякъде им се е удало. На някои места се е наложило прила­гане на описателния метод или са използувани общоприети, макар и не чисто български термини.

В последните години в немския език все повече навлязоха редица англий­ски машиностроителни термини. Това особено важи за. ГФР. Някои от по-важ­ните са дадени в речника със съответно указание за произхода. Най-често сре­щаните съкращения също се дават според мястото на азбучния им ред.

Авторите изказват своята благодарност на рецензент-редакторнте, които допринесоха за избягване на редица грешки и непълноти. Особено много и от сърне авторите благодарят на академик професор Ангел Балевски, предсе­дател на БАН, за неговото извънредно задълбочено научно редактиране, което съществено подобри речника.

Авторите

София, декември 1971 г.