Речникът съдържа около 35 000 термина.
Колектив (автори)
Твърда корица, среден формат | 659 стр. | 851 гр.
(използвана книга - отчислена от библиотека, здраво и чисто отвътре книжно тяло, захабен външен вид)
*
Под научната редакция на акад. Ангел Балевски.
АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ
П. Иванов, Г. Попов, И. Кисьов, Л. Витанов
**
ПРЕДГОВОР
Бързото развитие на промишлеността и по-специално на машиностроенето у нас, както и необходимостта от внедряване на научно-техническите постижения в производството изискват компетентна и обширна научно-техническа информация, която може да се осигури чрез широко използуване на чуждестранни източници. Между чуждестранните източници, от които нашите специалисти черпят научно-техническа информация, на едно от първите места са източниците на немски език. Липсата обаче на технически, в това число и на машиностроителен немско-български речник, твърде много затруднява работата на специалистите и преводачите при използуването на тези източници и често става причина за сериозни недоразумения и грешки. В някои нови немско-български речници, например в издадения през 1971 г. от Българската академия на науките немско-български речник, са дадени наистина и немалко технически термини, но това съвсем не е достатъчно. Отдавна е назряла необходимостта от издаването на специален немско-български машиностроителен речник.
Настоящият речник ще отговори именно на тази голяма необходимост. Той съдържа около 35 000 термина. Поради голямото богатство на немския технически език и възможностите му за създаване на нови съставни термини е очевидно, че предлаганият речник не е в състояние да обхване цялата машиностроителна терминология. Ето защо авторите са включили в него основните, най-важните и най-често употребяваните термини в машиностроенето и металообработването. Заедно с тях са дадени — и то съвсем малко — термини, които не са машиностроителни, но са тясно свързани с дейността или изделията на машиностроенето. Изобщо авторите са се стремели да дадат най-важното, от което спениалистът-машиностроител или преводачът би имал нужда в своята непосредствена работа.
За да подберат в немската част на речника термини, конто действително са съвременни и най-често употребявани, авторите са използували предимно нова научно-техническа периодика от областта на машиностроенето и металообработването и редица нови технически книги. Заедно с това те са използували и много сборници, стандарти, енциклопедии, немско-български общо-езикови речници, немско-руски, немско-полски политехнически и машиностроителни речници и други източници.
Липсата на установена българска машиностроителна терминология и широкото използуване в практиката, а даже и в литературата на редица неутвърдени термини затрудняваха твърде много работата при уточняване на българската част. Това налагаше широко консултиране с наши изтъкнати езиковеди и специалисти-машиностроители.
Авторите са се стремели да дадат научно издържани, добили признание и широка популярност, а по възможност и чисто български термини. За съжаление това не навсякъде им се е удало. На някои места се е наложило прилагане на описателния метод или са използувани общоприети, макар и не чисто български термини.
В последните години в немския език все повече навлязоха редица английски машиностроителни термини. Това особено важи за. ГФР. Някои от по-важните са дадени в речника със съответно указание за произхода. Най-често срещаните съкращения също се дават според мястото на азбучния им ред.
Авторите изказват своята благодарност на рецензент-редакторнте, които допринесоха за избягване на редица грешки и непълноти. Особено много и от сърне авторите благодарят на академик професор Ангел Балевски, председател на БАН, за неговото извънредно задълбочено научно редактиране, което съществено подобри речника.
Авторите
София, декември 1971 г.
