Немско-български речник. Том 1-2 (150,000 думи и изрази, 1984 г.)

Deutsch-Bulgarisches Wörterbuch. Band 1-2

Герда Минкова  |  Мария Наумова  |  Янаки Арнаудов  |  Ангелина Димова  |  Любомира Андреева  (съставители)

Твърда корица, голям формат  | 1620 стр.  |  2668 гр.

(неизползвани книги в отлично състояние)

*

ПРЕДГОВОР

Нуждата от един нов обширен немско-български речник у нас е повече от крещяща. Реч­никът, излязъл преди повече от единадесет години под редакцията на д-р Живка Драгнева, е из­черпан отдавна. Но не само затова е крайно необходим нов речник. Големите стопански, обще­ствени и културни промени, които преживява светът изобщо и в частност германският народ, както и мощният напредък във всички области на науката и техниката доведоха до дълбоки про­мени в речниковия състав на немския език. Много думи и изрази са остарели и някои техни зна­чения даже са забравени или непознати на днешните читатели, а далеч по-голям брой думи и из­рази са се създали и продължават да се създават под напора на настъпилите промени и са в ши­рока употреба в научната, техническата и художествената литература. Една голяма част от тях навлизат и в ежедневната разговорна реч. Цялото това новосъздадено езиково богатство намира отражение в новите публикации, в тълковните, двуезичните и специалните речници.

В Берлинската академия на науките сега се издава тълковният речник Wörterbuch der deut­schen Gegenwartssprache под редакцията на Ruth Klappenbach и Wolfgang Steinitz, който си е поставил за задача да отрази днешното състояние на немския език, както той се е оформил в литературата, науката и техниката на последните десетилетия, разбира се, без да пренебрегва по-старите периоди на литературата от Лесинг насам. От излезлите 11 сВезки ясно проличава, че този речник ще бъде истинска съкровищница на немския език. В сравнение с по-старите тъл­ковни речници в него извънредно голям брой речникови статии имат съвършено Нов облик, който изпъква ярко от изобилието на изрази, фрази и цитати от най-модерни автори, както и от научната литература и от пресата. От приведения фразеологичен материал на окото на читателя се набиват редица фини отсенки в разслоенията на различните значения на дадена дума.

Освен казания речник съществува и излезлият преди 12 години Wörterbuch der deutschen Umgangssprache, издаден от Dr. Н. Küpper, който дава предимно думи и фразеология от войнишкия и студентския жаргон — всички от разговорния, тарикатския и вулгарния слой на езика. Поместените в него думи и фразеология също така представляват словесно богатство, за което в голяма степен трябва да се държи сметка при съставянето на двуезични речници. В значителна степен се обогати германската лексикография и с излезлия преди 2 и половина години стилистично-фразеологичен речник Wörter und Wendungen, издаден под редакцията на Агрикола. Тук също така са дадени голям брой нови, съвременни изрази и е отразена промяната в стилистичната стойност на много изрази. 

Наличието на тия нови едноезикови немски речници прави също така необходимо съста­вянето на нови немско-чужди речници, респ. основно преработване на съществуващите, за да бъдат те съобразени с днешното състояние на немския литературен и разговорен език.

Всички тия обстоятелства предостатъчно оправдават издаването на нов обширен немско-български речник, който да отговаря на нарасналите културни нужди на народа ни и да отразява съвременното състояние на немския .език.

Настоящият речник си поставя именно такава задача. От една страна, съставителите му и от­говорният редактор са се стремели да дадат в него преди всичко отражение на днешното съ-тояние на немския език, т. е. да създадат по възможност цялостния образ на живата немска реч, езика на съвременната литература, наука, стопанство, техника и спорт, на пресата, както и раз­говорния език. Обаче с оглед на нуждите на преподавателите по немски език и литература, на студентите по германистика и на учениците, изучаващи немски език, в него са поместени редица думи и изрази, употребявани в немската предкласическа и класическа литература от Лесинг насам.

Същевременно съставителите са се старали да сведат до минимум присъщите на лекси-кографската работа недостатъци и грешки, използувайки опита и практиката на своите пред­шественици — съставители и редактори на обширни немско-български речници, както и на ре­дица чужди двуезични речници, черпейки поука от несъвършенствата и недостатъците им и опи­райки се на напредъка на лексикографията и лексикологията.

В сравнеше с предшествуващите немско-български речници изработването на настоящия стана при по-благоприятни условия, а именно при наличието на казаните лексикографски пу­бликации, които дават обилен нов материал, с какъвто съставителите на предишните речници не разполагаха. Обаче с това благоприятно положение бе тясно свързано и едно обвързващо задължение: да се използува в максимален размер, след критично проучване и щателен подбор, новото, което тия публикации предлагат.

Почти единствен източник за уточняване значението на включените в речника думи бяха немските тълковни и двуезични, както и редица специални речници, отбелязани в дадената на края библиография. Подробно са използувани излезлите досега 11 свитъка от споменатия реч­ник на Германската академия на науките благодарение на крайно голямата любезност и от­зивчивост на главния му редактор Ruth Klappenbach и редактора Helene Malige-Klappenbach. На тях съставителите и редакторът са крайно задължени и за ценните препоръки, указания и съвети. За голямо съжаление те трябваше да се задоволят само с материала на излезлите досега 11 свезки (представляващи кръгло ¹ /₄ от целия речник). Те обаче се надяват, че ще могат да из­ползуват свитъците, които ще излязат отсега нататък, при едно второ издание на настоящия речник.

В значително по-малък размер са използувани съществуващите големи двуезични реч­ници, а именно немско-френският от Закс — Вилат, немско-английският от Мюре — Зандерс и немско-руският на Павловски. В значително по-голям размер бе използуван издадешят под редакцията на Лешнг речник — най-добрият от всечки излезли досега немско-руски речници.

Подбор на материала. Изхождайки от широките задачи на един обширен немско-български речник и от най-разнообразните нужди, които той има да задоволява, съставителите и редак­торът на предлагания тук речник се стремяха към възможната относителна пълнота на немското словесно богатство и немската фразеология от различните области на живота, на материал­ната и духовната култура, без да се изпада в енциклопедични крайности. При подбора на слов­ника бяха възприети преди всичко общоупотребими думи и изрази. Терминология и други думи от специалните области са поместени само, доколкото имат по-широка употреба. При уточня­ването на техните български покрития е взето компетентното мнение и са следваш препоръките на едни от нашите най-меродавни специалисти в съответните области.

Областни и диалектни думи. Такива са дадени само, доколкото са намерили по-широко употребление в немската литература, и са отбелязани като областни или диалектни. За под­бора на тези думи в първата четвъртина на речника авторите са се ръководиш от речника на Германската академия. При това австрийските и швейцарските думи от регионално естество, намериш широко употребление в литературата, създадена в съответните страни, не бяха смя­тани за диалектни и областни; навсякъде те са отбелязани със съответните съкращения, както и формата, произношението и ударешето на общогермански думи, когато в тия две страни те се отличават от общоприетите.

Чуждици в немския език. Съставителите и редакторът държаха сметка за нееднократно изказани пожелания в миналото да се сведат до минимум чуждиците в немския език в един немско-български речник. Обаче те се пазеха да не отиват в другата крайност. Защото не трябва да се забравя, че много от чуждиците в немския език са думи, които отдавна са се наложиш в разните отрасли на науката и техниката, в поезията и изобщо в литературата, в правния език, в търговията и борсата, в спорта и военното дело, а даже и в разговорната реч. Освен това не бива да се изпуска из пред вид фактът, че в немската търговска кореспонденция, особено в оная, която се води с Австрия и чужди, негермански страни, се употребяват голям брой чуждици, главно от френски и италиански произход, за което един обширен немсхо-български речник не може да не държи сметка. Най-после тия думи, пред вид на всеобщото им употребление, са поместени в редица едноезикови немски речници, а също и в споменатия речник на Герман­ската академия на науките. Затова не влиза в задачата на съставителите на немско-българския речник да чистят с жар на пуристи немския речник от чуждици, които самите германция смятат за нужно да поместят в речниците си.

Що се касае до употребата на турцизми при превеждането на някои немски думи, по на­чало редакторът и съставителите ги избягваха в предлагания речник. Обаче има редица случаи, гдето единственият напълно адекватен превод на немската дума може да се направи само чрез турцизъм (напр. Katzenjammer — махмурлук, Pfuscher — янлъш майстор). В такива случаи те не се колебаеха да ги употребят. Някъде за доуточняване на даденото с българска дума по­критие е поставен в скоби съответният синоним — турцизъм. Освен това често пъти турцизмите в нашия език са добили нюансирано по стилистичен слой значение, понякога от пейора-тивен характер, и нееднократно се явяват като необходими покрития на съответните немски думи, именно за точното отбелязване на даден стилистичен слой (срв. обущар и кундураджия).

Фразеология. В речника е включена обширна фразеология, каквато се дава във всички го­леми двуезични речници. Поместването й не само е оправдано, но и наложително: тя представ­лява неделима част от речника, тъй като се явява допълнение, необходимо за пълното вникване в значенията и съдържанието на заглавните думи, а на някои места и зя онагледяване на тях­ното свързване с други думи. Защото, както казва Бали в своята стилистика още в началото на сегашния век, било в живата реч, било в литературата не съществува^ изолирани думи, а фрази и изрази, в които тепърва думите добиват истинските си конкретни значения. Значението на дадена дума в много случаи си остава повече или по-малко аострактно, ако не бъде онагледено чрез израза. Затова и е включена такава фразеология, която може да служи на тая цел. Преди всичко дадени са такива изрази, които имат широка употреба. Изрази от специфично фолклорно естество, които представляват интерес изключително само за германците, както и такива, които са от значение само за етнографската наука, нямат място в такъв речник; тях интересуващият се ще намери в чисто фразеологичните речници.

По структурата си поместените тук изрази се разделят на илюстративна и повече или по-малко идиоматична фразеология. Първата е сведена до минимум, като е заместена със споме­натите в „Упътванията" допълнения в скоби към значенията на гнездовите думи, гдето се дават главно ония думи, с които обикновено те се свързват. Чрез тия допълнения илюстративната фразеология в речника ни става почти излишна. Обаче има една група нефразеологични изрази, повече или по-малко свободни словосъчетания, чието поместване в речника е повече от наложи­телно. Това са такива словосъчетания, които поради голямото си различие по форма от покри­ващите ги български изрази представляват значителни мъчнотии както за бързото схващане на израза, така и за съставянето му. Тия мъчнотии идват често оттам, че в повечето от тях ключе-вата дума е употребена не в обикновените си и често употребимите значения, а в такива, които се срещат по-рядко или са от специално естество. Най-често това е при фразеологията на клю-чеви думи с повече значения, които в много случаи са разнообразни и с отсенки помежду им, облагоприятствуващи нерядко смесването им едно с друго. Трудностите се увеличават и по­ради това, че диференцирането на сродни значения често зависи от комбинациите на ключевата с други думи, а това са тънкости, които познава само оня, който добре владее езика. Пример: ein Telegramm abhören приемам телеграма и ein Telephongespräch abhören подслушвам теле­фонен разговор. Особено тясно е свързано диференцирането и нюансировката на значенията на думите с употребата на различни предлози или пък с такива на различни падежи с един и същ предлог: man brachte ihn auf einen Wagen сложиха го в една кола, и man brachte ihn auf einen«

Wagen докараха го с кола. Тук спадат и случаите с глаголи, които имат рекция, различна от съответните български глаголи, както и изобщо всички случаи на по-трудна конструкция и рекция.

Основен състав на фразеологията в речника представляват несвободните словосъчетания, именно ония фразеологични комплекси, гдето отделните думи са така споени, че те по-малко или повече, а даже и напълно са загубили самостоятелността, индивидуалността и значенията си, за да се слеят в общия смисъл на словосъчетанието. Те обхващат по терминология на Вино-градов фразеологичните словосъчетания, фразеологичните единства и фразеологичните сра­ствания или идиоми, към които спадат и клишетата на пословиците и поговорките.

Всичкият материал, заимствуван от казаните по-горе източници, бе проучен основно и най-грижливо, за да се установят и диференцират точните значения на думите и да се намерят по възможност адекватните български покрития както на тях, така и на придадената към тях фра­зеология. Едва след това се използуваха двуезичните речници за окончателното доуточняване и формулиране на покритията, и то след напълно критична проверка на данните в тях и след сверяването на последните помежду им, както и с установените в едноезичните немски речници. Прибягването до двуезичните речници ставаше също така и за контрол и утвърждаване на уста­новеното от самостоятелната работа.

Ако изобщо няма труд, напълно издържан и безпогрешен, специално за лексикограф-ските работи трябва да се подчертае, че над тях има да се работи и дооформява цял живот. Това е обусловено от спецификата на лексикографската работа изобщо. Специално за един немско-български речник не трябва да се изпуска из пред вид, че преди да се създаде в 1871 г. единна германска държава, благодарение на разпокъсаността на германския народ на отделни държавици немският литературен език се е оформявал в различни културни центрове въпреки относител­ното единство на нововисоконемския език, постигнато с Лютеровия превод на библията. Бла­годарение на това за много понятия са създадени, респ. възприети в литературния език по ня­колко паралелни думи, които впоследствие влизат във взаимодействие, като във връзка с това се създават различни отсенки, които често придават на значението на редица думи нещо лабилно и нестабилно. Това важи и за значителен брой фразеологични изрази, за които също така се развиват две, даже и повече тълкувания. Всичко това намира отражение в едноезиковите нем­ски речници, между които на доста места има разногласие в тълкуването на редица изрази. От друга страна, немският език изобилствува с думи, за които е много трудно, а даже и невъз­можно да се намерят напълно съответствуващи покрития в другите езици и специално в нашия. Това пък налага при превода на такива думи да се направят допълнителни обяснения, което и от самите съставители се чувствува като несъвършенство. При това лексикографската работа е от такова естество, че тук повече от всякъде другаде се изпитва онова, което Фридрих Теодор Фишер нарече die Tücke des Objektes. Тоя обект, в случая дадена дума, израз или пък техниче­ски детайл, било поради погрешна асоциация, недоглеждане или привързаност, които при раз­дробеното на безброй кутийки и уморено от дългогодишната монотонна работа лексикограф-ско съзнание са напълно естествени, устройва такава пакостна шега на редактор и състави­тели, че те впоследствие (най-вече след отпечатване на речника) се чудят и маят, откъде им * дошло това. Тая своего рода лексикографска трагика е великолепно отразена в извеството сти­хотворение на познатия автор на големия френско-руски речник проф. Щерба, поместено в предговора на последния, което може да се разбере напълно само от оня, който дълги години е изпитвал върху собствения си гръб „коварствата на обекта".

Съставителският колектив и редакторът в течение на своята работа по речника неедно­кратно са били в допир с някои меродавни и изтъкнати лингвисти, от които получиха ценни иотици, съвети и препоръки.На първо място те са задължени на академика Владимир Геор­гиев, който като директор на Института за български език в началния период на съставянето на речника им очерта основните принципи и положения, които трябва да ги ръководят, и даде правилна и компетентна насока на тяхната работа. Впоследствие той поощряваше постоянно по­следните и им създаваше всички възможни улеснения. Член-кореспондентът Любомир Андрей-чин, сегашният директор на казания институт, продължи наследената благоприятна за речника политика на своя предшественик. Също така полезни съвети получиха те и от научния секре­тар на института ст. н. с. Ив. Гълъбов, който като докладчик при одобряването на отделните части на речника в научния съвет със своето обективно отношение към резултатите от работата по речника и градивната критика допринесе съществено за окончателното му оформление. Освен това в института се изнесоха редица доклади по лексикографски въпроси, от които, както и от дискусията по тях, редакторът и авторите получиха ценни поуки.

Извънредно много дължим и на споменатите главен редактор и съредактор на речника на на Германската академия на науките Ruth Klappenbach и Helene Malige-Klappenbach за тях­ната готовност да доставят своевременно новите свитъци на своя речник, с което много улес­ниха работата по осъвременяването на значителна част от речника. За изясняването и уточня­ването в редица конкретни случаи помогна много и научната сътрудница в Института по сла­вистика в Берлин Марта Костова, която винаги с готовност се отзоваваше с указанията си, когато станеше нужда.

Тук му е мястото да се изтъкнат и заслугите на по-раншните съставители на по-обширни немско-български речници, които при още неизяснени теоретични принципи на лексикогра-фията у нас извършиха своето пионерно дело, като създадоха база и за работата по настоя­щия речник. В това отношение особено големи заслуги имат нашите най-изтъкнати труженици в областта на германистиката у нас проф. Коста Гълъбов и Жана Гълъбова със своя Нем­ско-български фразеологичен речник, който е пръв в нашата книжнина и представлява це­нен принос.

Също така крайно е задължен редакторът и на писателя и преводача от немски език д-р Д. Стоедски за изключително ценното му съдействие за уточняване на стилистично издър­жани български покрития на особено трудни фразеологични изрази.

Както се изтъкна, редакторът и някои от съставителите бяха улеснени от редица изтък­нати специалисти и други компетентни лица при установяване на българските покрития за терми­нологията на специалните области. Техният брой надминава 40. На споменатите меродавни лица и специалисти и на всички други съставителите и редакторът изказват тук най-горещата еи благодарност за това, че те с препоръките и отзивчивостта си допринесоха извънредно много-за научната издържаност на речника.

Проф. Янаки Арнаудов