Идеята за настоящата работа възникна въз основа на наблюдения, проучвания, сравнения по време на преподавателската ми работа, при което се натъквах на най-разнообразни грешки, допущани от българи, изучаващи немски език. Тези грешки се дължат естествено на различните езикови структури в родния и чуждия език, много често и на привидно сродни, а по същина различни езикови явления в двата езика, както и на такива в самия немски език.

 

В настоящата книга се разглеждат трудности из областта на граматиката и лексиката. За улеснение на читателя целият материал е даден в азбучен ред, така че не е необходимо предварително категоризиране на отделния случай.

От граматичните явления са подбрани онези, при които най-често се греши. Те не са дадени изчерпателно, както това е направено във всяка добра немска граматика. Тук целта е вниманието на изучаващия немски език да се насочи определено върху такова граматично явление, което представлява особена трудност за него. По тази причина на места са посочени и грешките, които се допущат най-често под влияние на родния език. Тъй като книгата не е предназначена за начинаещи, а за хора, които имат вече известни познания по немски език, посочването на грешката не представлява опасност да се заучи неправилна езикова форма. Учащият езика би могъл при съмнение да направи само съответна справка и да си изясни кое е правилно и кое погрешно.

 

Граматичните явления са включени в 12 раздела, дадени по съответния азбучен ред, а именно: Adjektiv (прилагателно), Adverb (наречие), Apposition (приложение), Artikel (член), Kongruenz (съгласуване), Pronomen (местоимение), Rektion (рекция), Reflexive Verben (възвратни глаголи), Substantiv (съществително), Verb (глагол), Verneinung (отрицание), Wortstellung (словоред). В раздела Pronomen са подредени също по азбучен ред различните местоимения: Demonstrativpronomen (показателно), Indefinitpronomen (неопределително), Interrogativpronomen (въпросително), Personalpronomen (лично), Pos-sessivpronomen (притежателно), Reflexivpronomen (възвратно), Relativpronomen (относително). Към местоименията са включени и особености на Pronominaladverb (местоименно наречие). В раздела Verb са дадени: Futur I, II, Imperfekt, Infinitiv, Konjunktiv, Modalverben, Partizip, Passiv, Perfekt, Plusquamperfekt.

 

Рекцията на глаголи, прилагателни и предлози ь дадена под отделно заглавие Rektion. Също така и възвратните глаголи са отделени като Reflexive Verben. При разглеждане на предлозите и рекцията на глаголите се излиза от български език. Търси се покритие на българския предлог. Разгледани са и случаите на различна рекция на глаголи и прилагателни в двата езика. Естествено, че в рамките на една такава работа те не могат да бъдат напълно изчерпани. Засегнати са най-важните и често срещани форми. Същото важи и за възвратните глаголи, които изобилствуват в български език, а се срещат много по-рядко в немски език. Посочени са такива случаи, в които българските възвратни глаголи нямат възвратно съответствие на немски и обратно.

 

Лексическите особености са дадени по гнезда, като се обхващат следните случаи:

1. Една българска дума с две или повече съответствия на немски език: Kopf, Haupt, Kapitel — глава; groß, grob — едър.

2. Синоними с различни отсенки в значението: ertragen, aushalten, ausstehen, dulden — понасям; Beziehung, Zusammenhang, Verhältnis, Einstellung — отношение.

3. Немски думи от един и същ корен, близки по значение, но не равнозначни: krankhaft, kränklich — болезнен, болнав; gütig — gütlich — благ, приятелски.

4. Немски думи от еднакъв корен и с различно значение: merkwürdig— bemerkenswert—особен, забележителен; ausnahmsweise — ausnehmend — по изключение, изключителен.

5. Смесени глаголи, които променят значението си: wiegen — тежа, тегля, люлея, hängen — закачвам, вися.

Многозначността на думите тук не е предметна цялостно разглеждане. Думите не са изчерпани в своето значение. Дадени са такива случаи, които по форма или съдържание са близки и могат да се смесят.

Всички случаи са онагледени с изречения, които са преведени на български език. Материалът е систематизиран на базата на съпоставителния похват. Сравняват се езикови явления в български и немски език, които имат известна прилика, а същевременно и коренни различия.

 

При силните глаголи са отбелязани трите форми, а при съществителните множественото число. При глаголи и предлози е отбелязан и падежът, който те изискват: Genitiv (G), Dativ (D), Akkusativ (A). Ако падежът при глагола не е посочен, последният не се свързва с допълнение. При онези прилагателни, които се употребяват само предикативно или само атрибутивно, е направена съответна бележка.

 

На края са дадени два регистъра: немско-немски (I) и българо-немски (II). В първия регистър са подредени по азбучен ред всички немски думи, които са включени в различните лексически гнезда: напр. Haupt\Kopf т. е. Haupt се разглежда при гнездото думи, започващо с Kopf. Kopf е първата дума в гнездото и затова не е включена в регистъра. Във втория регистър са подредени също по азбучен ред всички български думи, които се разглеждат, като е посочено при коя немска дума трябва да се търсят. Немската дума не е покритие на българската (напр. временен! zeitig: т. е. временен се разглежда при гнездото думи, започващо с zeitig).

При някои думи е отбелязано: veralt. (остаряло), umg. (разговорно), geh. (висок стил).

 

Така систематизираният материал ще допринесе да се избягват много типични грешки, допускани от българина, който изучава немски език.

 

Авторката

София, юни 1969