Обетована земя

Ерих Мария Ремарк  (автор) 

Мека корица, среден формат  |  416 стр.  |  272 гр.

(неизползвана, здрава и чиста книга с леко захабен вид)

*

БЕЛЕЖКИ НА НЕМСКИЯ ИЗДАТЕЛ

Пътуване в линейка - така изглежда са изстискани и последните сили на Ремарк. Умиращият изтощен мъж се прибира в родината. Когато жена му Полет Годар-Ремарк и Роза, която от четирийсет години върти домакинството му, надникнали при него в ста­ята, го видели на бюрото да коригира романа си, който пишел преди да се разболее. Двете жени го умолявали да се върне в леглото - знаели, че тази дейност ще го изтощи и предусещали, че няма да може да го довърши.

"Работя ежедневно, не прекалено много, но редовно. За съжаление, както обикновено, първата версия ми изглежда по-добра от втората, върху която работя сега. ТоВа придава, както ти е добре познато, необходи­мия хъс, за да не се чувства човек прекалено добре."

писмо до Ханс Хабе - 29.02.1968

Ремарк отхвърля вече готовия, може би довършен вариант, нарича женския образ първо Лучана Колеман, а после Мария фиола, напомняйки за приятеля на състе­зателя Кай от "Спирка на хоризонта" - граф фиола. Поставя в центъра на тежестта дискусията за пре­ходността и смъртта, а по-късно, през септември 1968-ма, създава трагичната концепция на главния си герой Лудвиг Зомер.

При работата си върху романа Ремарк се лута, под­хваща различни епизоди, докато оформя последния си вариант на "Обетована земя". Този начин на работа показва абсолютния цайтнот, в който е изпаднал. Докато при другите си романи той разработва един вариант, а после го доработва, в "Обетована земя" работи едновременно различни текстове, така че те са на различен етап на обработка. Това се чете и в едно от последните му писма до преводача му Денвър Лин-дли от 26-и януари 1970 година:

"Срам ме е, че не съм отговорил още на писмото ти от есента! Но все изчаквах и изчаквах, докато мога да ти пиша нещо по-определено за книгата. За нещастие зимата не бе плодотворен период за мен и трябваше да прекратя писането за определено време. Дори и сега краят на книгата недостижимо се извисява като кула - а аз не мога да ти кажа нищо повече от последния път."

Краят на романа "Обетована земя" е в бележки: връщането на емигранта Зомер в Германия, отмъще­нието на убиеца на баща му, което го е задължавало да остане жив и което, както се вижда от бележките, е причина за неговата гибел.

Мотивът на гибелта, на напразните надежди на емигранта за връщане, състоянието между две култу­ри и поведението на нежелание да се приеме реалност­та, че емиграцията е свързана с окончателно прекъсва­не нишките към родината - това са основните идеи в "Обетована земя", от нея няма връщане назад, а надеж­дата се превръща в клопка, от която спасение има само в смъртта.

Честата поява на Равик от "Триумфалната арка", както и преминаващата почти през цялото му твор­чество фигура на Там" (свързана с Марлене Дитрих), предават ревизираната политическа позиция на авто­ра през петдесетте и шейсетте години: войните мо­жели и да продължат, защото споменът за тях е свър­зан само с авантюристичното. ("Окото е изкусен из­мамник").

Контрастът на емигрантската съдба с изкуство­то, както и търговията с произведения на изкуството на профана Реджиналд Блек, предлага същевременно възможност за вглъбяване и е още един ярък пример за новите формулировки на старата авторова позиция.

За Лудвиг Зомер Брюкселският музей, опипването * на китайския бронз в тъмнината на скривалището му, *. изпълнява ролята на убеждение в собственото същес­твуване. Във фигурите като Дюран Втори авторът демонстрира съзерцателната функция на изкуството ¹ пред лицето на историческото убийство и индивиду­алната преходност: изкуството като безсмислен сто­жер на красотата в средата на отчаяния свят, чиито цивилизаторски стойности са разрушени сред ужаси­те на Втората световна война, станали са противоре­чиви и гротескни и не могат да се възстановят.

Безспорно останалият като фрагмент роман "Обе­тована земя" е завет, но в друг смисъл, различен от "Сенки в рая". Дори и съвпадението на мотиви, както и характерът на "неготовия текст", а и неизвестност­та как ще се развие действието в недовършените глави, не може да попречи на "Обетована земя" да се превърне в завещание на автора Ремарк, в коментар на творчеството му пред лицето на близката, сигурна и осъзната собствена смърт - и всичко това си заслужа­ва да бъде публикувано.

Томас Шнайдер