Увод 5
ПЪРВА ЧАСТ. Сгради за отдих и туризъм в планината 7
Общи постановки 7
Проблеми при проектирането на сградите за отдих и туризъм в планината 10
Териториални и пространствени проблеми . . 10
Архитектурни проблеми 15
Архитектурна оценка на построените сгради за отдих и туризъм в планината 17
Почивни домове 17
Курортни и туристически хотели 24
Туристически домове и хижи 41
Крайпътни туристически обекти 54
Заключение 67
ВТОРА ЧАСТ. Пасажерски хотели 69
Общи постановки 69
Проблеми при проектирането на пасажерските хотели 70
Категоризация 70
Градоустройствени проблеми и функционална структура 72
Архитектурна оценка на изградените пасажерски хотели в страната 74
Заключение 132
Използвана литература 133
**
УВОД
Отдихът и туризмът се утвърждават като една от характерните дейности на жизнения процес. Днес все по-силно се изявяват тенденциите към активна мобилност на населението от всички страни. Тя трудно се канализира и вмества в определени граници, обем, форми или насоки. Това е така, защото днес твърде лесно се преодоляват ограничителите на времето и пространството. Постепенно подвижността на населението обхваща всички сфери на личния и обществения живот, като довежда до силно активизиране не само на социалния, но и на стопанския туризъм. Хората контактуват по-активно както с околната природа и естествената среда, така и с производствената среда, водени от многообразието на обществените или от някои лични нужди при организацията на отдиха. В тази връзка нараства афинитетът към най активните форми на отдиха — спорта и туризма. Стремежът за по-богато и разнообразно задоволяване на тези потребности изисква всестранното им проучване. Трябва да се пренебрегват усложненията, които произтичат от по-трудната достъпност за сметка на примамливите богати качества на отделните природни обекти. Това определя нарастващата роля на сградите и комплексите за отдих и туризъм и на пасажерските хотели в архитектурно градоустройствено и в технико-строително отношение. Конкретно то се изразява в няколко насоки, същността на които се състои в следното:
- Постоянно да се проучва и прогнозира развитието на перспективните процеси в тази област, за да се обогатят и подобрят този вид обществени сгради и да се създадат подходящи условия за правилно задоволяване на нуждите.
- С оглед на изискванията на общественото обслужване проектирането на пасажерски хотели и на заведения за отдих и туризъм трябва да се постави върху съвременен и перспективен в организационно и експлоатационно отношение принцип. Тези обекти трябва да се проектират като елементи на една цялостна взаимно обвързана система.
Целта в този труд е да се покаже богатият и многостранен опит на проектантските институти от страната при проектиране на сградите за отдих, туризъм и пасажерски хотели. Разкрито е състоянието и са посочени тенденциите за развитие в тази архитектурна област. Правителствените документи са база, която помага да се подобри и усъвършенствува системата на отдиха и туризма и да се създадат по-благоприятни условия за пасажерското обслужване. Всичко това придава на разглежданите проблеми още по-голямо значение и повишава изискванията към труда.
В първата част са анализирани сградите за отдих и туризъм в планината. Те се районират в хоризонтално и вертикално отношение в зависимост от зоните, в които се разполагат: крайпътни планински туристически обекти (ханчета, механи, хотели и ресторанти, мотели и кампинги), планински хотели - хижи, планински курортни и туристически хотели, почивни домове и комплекси. Строителният опит в цялата разновидност на планинските обекти за отдих и туризъм в нашата страна е различен, но във всеки случай е значително по-малък от опита при изграждането на крайморските обекти. Безспорни са перспективите за активно изграждане па материалната база за отдих и в планината. Затова досегашната практика се проучва най-внимателно и се оценява критично, за да послужи на бъдещото архитектурно строителство в страната.
Втората част на труда е посветена принципно на същите проблеми при градските пасажерски хотели, различни по характер, съдържание и капацитет. Двете части отразяват досегашните постижения в тази област и сочат слабостите, които се отнасят до архитектурно-строителната страна на проблема. Анализът е изграден на фона на общото развитие на концепциите, вида и съдържанието на отделните сгради за един период от 15—20 години. Целта е да се създаде база за научно изследване на сградите от този вид и на тази основа да се формира една по-обща научна периодизация в развитието им. Материалната база е разгледана с оглед на конкретните организационни и архитектурно-градоустройствени условия и на формиращите се планови пространствени концепции, съобразени с особеностите на планинските курорти и на отлелите категории селища и селищни системи в България. Така по-вярно са очертани перспективните насоки в развитието, като в заключение са дадени систематизирано предложения за подобряване на проектирането в строителството на тези обществени сгради в нашата страна
