В. П. Смилга (автор)
Твърда корица, среден формат | 360 стр. | 405 гр. & 400 гр.
(неизползвана книга в почти отлично състояние - надписано име на първият бял лист, леко захабен външен вид, наличност повече от 1 екземпляр)
*
Ефектното заглавие привлича, но не разкрива същността на книгата. А в нея съвсем сериозно се разказва това, което достигна физиката от времето на Галилей до Айнщайн, за явления, древни като света и навярно познати на всички, и в крайна сметка - за специалната теория на относителността.
**
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение, в което авторът откровеничи с благосклонния читател, като се опитва твърде назидателно да обясни
защо и за какво е написал всичко, което следва по-нататък 5
Глава I, изцяло посветена на този, който започна ... 11
ГАЛИЛЕЙ. ПРИНЦИП НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА . 11
Глава II, съдържаща много кратки сведения за живота и характера на Нютон. В заключение читателят може да узнае що е това метод на принципите 36
НЮТОН. МЕХАНИКА (метод) 36
Глава III, най-дългата и вероятно най-трудната в цялата книга; в нея се обсъжда теорията на измерванията във физиката 44
НЮТОН. МЕХАНИКА (анализ на основните понятия: дължина, време) 44
Глава IV, недостатъците на която отчасти се изкупват от епиграфа. В тази глава доста сухо и многословно се обяснява що е това отчетна система, а така също нееднократно се повтаря много съществената мисъл «Докато не е указана отчетна система, всякакви разговори за механично движение са съвършено лишени от съдържание» 88
НЮТОН. МЕХАНИКА (а нализ на основните понятия: движение) 88
Глава V, в която авторът отначало разсъждава, а накрая сеудивлява; при това приканва благосклонния читател да последва неговия пример 103
НЮТОН. МЕХАНИКА (анализ на основните понятия: отчетна система) 1 103
Глава VI, която, както авторът се надява, е много интересна 135
НЮТОН. ГРАВИТАЦИЯТА 135
Глава VII., която въпреки че е доста разтегната, все пак в края, след дълги отстъпления обяснява защо именно хипотезата за етера е станала привлекателна за физиците 156
СВЕТЛИНАТА, ЕТЕРЪТ (Нютон, Хюйгенс) 156
Глава VIII, посветена на обосноваването на вълновата теория на светлината. Търпеливият читател вероятно ще изпита удоволствие, като се запознае с твърде тънките и далеко отиващи изводи, които са били направени при изследването на необикновения ефект двойно лъчепречупване . . 171
ЕТЕРЪТ (продължение) 171
Глава IX, след прочитането на която читателят вероятно ще може малко по-добре да си представи колко «просто» е да се занимаваш с физика 186
РАЖДАНЕТО НА НЕУВЛЕКАЕМИЯ ЕТЕР
Глава X, главното достойнство на която се заключава в твърде подробния разказ за ефекта на Доплер и опита на Майкелсон, а основният недостатък — в обилието на разсъжденията. В тази глава читателят ще се раздели най-после с етера, за да премине към теорията па относителността 210
НЕУВЛЕКАЕМИЯТ ЕТЕР, НЕГОВИЯТ РАЗЦВЕТ И ГИБЕЛТА МУ . 210
Глава XI, в която авторът се опитва да заблуди търпеливия читател, убеждавайки го в противоречивостта на постулатите на Айнщайн. В резултат се изяснява, че постулатите на Айнщайн са несъвместими с класическата механика и авторът призовава читателя да сподели неговите възхищения и удивления от Айнщайн. Първата половина от главата може би е малко трудна, но утешение може да се намери в това, че най-главното се съдържа точно във втората половина 245
АЙНЩАЙН (основни постулати) 245
Глава XII, в която главно се обобщава постулатът за постоянството на скоростта на светлината, след което се обсъждат понятията време и едновременност в теорията на относителността 269
АЙНЩАЙН (едновременност, време) 269
Глава XIII, която твърде сухо осведомява читателя що е това «интервал» и преобразование на Лоренц. Ако тази глава се прочете докрай, може също така да се види колко е своеобразна формулата за събиране на скоростите в теорията на Айнщайн 288
АЙНЩАЙН («удивителните» изводи на теорията) . . 288
Глава XIV, в която се обсъждат Два извода от Теорията на относителността, изникващи обикновено максимално недоумение 299
АЙНЩАЙН (време, дължина) 299
Глава XV, всички недостатъци на която трябва да бъдат изкупени от съдържанието 317
АЙНЩАЙН. ЗАКОНИТЕ НА МЕХАНИКАТА (маса и енергия) 317
Заключение, в което авторът се прощава с читателя . . 333
Глава XVI, последна и отчасти еретическа. В нея се предават на анатема фотонните ракети, а също така се изясняват възгледите на автора върху мечтата, след което той може би по-бърже ще се раздели с многотърпеливия читател 335
ФОТОННИТЕ МЕЧТИ 335
