Твърда корица, голям формат | 500 стр. | 852 гр.
Проф. М. Попова, проф. И. Ковачев, проф. Д. Терзийски, проф. Д. Делипавлов, проф. И. Чешмеджиев, ст. н. с. Д. Граматиков
НА ПРОФ. ДИМИТЪР ДЕЛИПАВЛОВ
В определителя се дават таблици за определяне на семействата на висшите растения (без семействата на отдел Bryophyta) и таблици за определяне на родовете на видовете. Разгледани са почти всички растения (3542 вида), които растат на територията на България, включително и най-разпространените интродуцирани и култивирани видове.Не са включени само някои видове, които се смятат за изчезнали или не са събирани от тях материали през последните 50 и повече години. За отделните видове са посочени местообитанието, вертикалното разпространение и разпространението по флористичнн райони, времето за цъфтеж (спорообразуване) и стопанското значение. За интродуцираните видове е посочен произходът (родината).
***
УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА С ТАБЛИЦИТЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАСТЕНИЯТА
За определяне на дадено растение е необходимо да се разполага с материал, който да съдържа по възможност всички негови органи — корен, стъбло, листа, цветове (спори) и плодове. Когато материалът е хербаризиран, той трябва да се възвари в епруветка с вода, за да се възстанови нормалното състояние на неговите органи. Свареният материал се изсипва в паничка и с ботанически игли, пинцети и лупа се разглеждат органите на растението. Нехербаризираните растения също се проучват предварително. За успешното определяне е необходимо да се познава ботаническата терминология.
Определянето на растението се свежда до установяване на неговото научно наименование и систематичното му положение. Това става с помощта на таблици, наречени дихотомични. Тези таблици винаги предлагат съпоставяне на противоположни белези, означени с цифра и с кръстче под цифрата. Белезите (текстът) след цифрата се означават като теза, а след кръстчето — като антитеза.
При определяне на дадено растение трябва много внимателно да се съпоставят неговите белези с белезите в таблицата (тезите и антитезите) и строго да се следят цифрите, посочени в края на тезите (или антитезите), защото тези цифри посочват хода на определянето. В никакъв случай не е необходимо тезите и антитезите да се четат подред.
Отначало по обща таблица, озаглавена «Таблица за определяне на семействата», се определя семейството, към което се отнася изучаваното растение. След това в таблица за родовете, отнасящи се към установеното семейство, се определя родът и най-после се определя и зидът.
Като пример може да се посочи определянето на черешата.
1. Определяне на семейството. По таблицата на стр. 8, се определя семейството по антитеза 1, 24 и 31, теза 32, антитеза 33, теза 43, 44 и 45, антитеза 46, 47 и 51, теза 52 и в теза 53 се определя сем. Козасеае. След наименованието на семейството е посочена страницата, на която е таблицата за определяне на родовете, спадащи към сем. Козасеае — Розоцветни.
2. Определяне на рода. По таблицата се проследяват теза 1, антитеза 2 и 6, теза 7, антитеза 8 и 9, теза 12 и 13 и на антитеза 14 се определя род Cerasus— Вишня, Череша. След името на рода е посочена страницата, на която по съответна таблица се определя видът череша.
3. Определяне на вида. По таблицата се проследяват антитеза 1 и 2 и на теза 3 се определя научното латинско наименование на черешата — Cerasus avium. След наименованията на родовете и видовете е изписано съкратеното име на автора, описал съответния род или вид.
****
