Лидия Фомина  (автор)

Мека корица, голям формат  |  136 стр.  |  371 гр.

 (нова книга, наличност повече от един екземпляр)

*

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД 5

Период до възникването на парка „Врана" 15
Чифликът „Чардаклия" преди Освобождението на България (до 1878 г.) 15
Чифликът „Чардаклия" след Освобождението на България 18

(1879- 1899 г.) 18
Завладяване на чифлика „Чардаклия" от княз Фердинанд 21
Имението „Врана" 24

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРКА „ВРАНА" 31

Първи етап на изграждане (1900 - 1909 г.) 32
Втори етап на изграждане (1909 - 1926 г.) 37
Трети етап на изграждане (1926 - 1943 г.) 48
Обобщение към възникването и развитието на парка „Врана" 58

АНАЛИЗ НА КОМПОЗИЦИЯТА НА ПАРКА „ВРАНА", СЪЗДАДЕНА ОТ СТАРИТЕ МАЙСТОРИ ГРАДИНАРИ 60

Уводни бележки 60
Западна част 61
Първо открито пространство („Дългата поляна") 63
Югоизточна част 66
Второ открито пространство 67
Трето открито пространство 73
Четвърто открито пространство 81
Североизточна част 88
Пето открито пространство 88
Придворцова част 95
Стопански сектор 99
Обобщение към композицията на парка „Врана", създаден от старите майстори градинари 101
Композиционни методи, приложени в парка „Врана" 108

ПАРКЪТ „ВРАНА" ПРЕЗ ПЕРИОДА 1946 - 2002 г 110

Паркът „Врана" през 1946 - 1990 г 110
Паркът „Врана" през 1990 - 2002 г 114

СЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ПАРКА „ВРАНА" 118

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 121

ПРИЛОЖЕНИЯ 124

БИБЛИОГРАФИЯ 134

**

Материалът е онагледен с 9 таблици, 67 черно-бели фигури в текста и приложение от 37 цветни фотографии.

***

УВОД

Паркът „Врана" е значителна творба на пей-зажното парково изкуство, създадена в България през първата половина на XX век.

По своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, създаде­ни в Европа през XIX век. Представлявал е състав­на част на имение с площ 140 ха, принадлежащо на българските царе Фердинанд I и Борис III. В 2001 г. имението се подарява от сина на цар Борис III, Си­меон Кобургготски на Софийската градска община. То е разположено на 11 км от центъра на столицата.

Към изграждането на парка „Врана" се пристъпва през 1900 г., 22 години след освобожде­нието на България от турско иго. Неговото създа­ване се осъществява в обстановка, когато отечест­веното градинско-парково изкуство е било в само­то начало на своето развитие. В началото на разви­тието си се намирали по това време и политически­ят, икономическият и културният живот на младата Българска държава.

Изграждането на парка обхваща не само го­лям период от време (43 години), но то е свързано през първия етап от създаването му (1900 - 1909 г.) с големи трудности. Това се обяснява с недости­га на посадъчен материал поради липса на оранже­рии и разсадници за производство на цветя и дървесно-храстова растителност. Голямо количест­во фиданки и семена на цветя се доставяло в парка от всички континенти. Ето защо паркът „Врана" разполага досега с разнообразен асортимент на растителни видове.

Местността, където започва да се изгражда паркът „Врана", представлявала обезлесена през турско време гола равнина. Само река Искър, про­тичаща наблизо, е оживявала в някаква степен окол­ния монотонен пейзаж.

Паркът „Врана" е бил предназначен за царско­то семейство като извънградска лятна резиденция. Това обстоятелство е предопределило в известна степен неговия интимно-пейзажен характер: в него на дървесните масиви и дървесните групи, цветни­те поляни, алпинеуми, езера, алеи и пътеки се при­дават форми близки до природните, което е било свойствено на по-голямата част от европейските пейзажни паркове в миналото.

В създаването на парка „Врана" са взели учас­тие градинари, чиито имена не са фигурирали в списъците на известните паркостроители-пейзажи-сти в Европа, като например Кент - в Англия, Пюк­лер в Германия, Гонзаго в Русия и други. Във Врана са работили следните специалисти градинари: българинът Васил Георгиев, чехът Антон Краус, австриецът Йо-хан Келерер, германецът Вилхелм Шахт и техните многобройни помощници предимно българи.

След 9-ти септември 1944 г. новото правителство на България определя правилно парк „Врана", наред с другите културни паметници на страната, като ценно наследство от миналото. По тази причина неговата обемно-пространствена композиция, създадена от ста­рите майстори градинари, се запазва изцяло.

В настоящата книга „Парк Врана - история и композиция" се проследява животът на парка в продължение на 102 години (1900 - 2002). Книгата започва с анализа на периода, който предшествал строителството на парка „Врана". Той е разработен по разказите на българския писател Бончо Хаджи Бонев и въз основа на архивните документи, откри­ти от авторката в Централния държавен исторически архив. Този материал представлява увод към разде­ла, посветен на възникването и развитието на парка „Врана".

Историческата част „Възникване и развитие на парка" е разработена също с помощта на архивни до­кументи, открити от авторката в ЦДИА, а така също и с участието на известни в България литературни източници. В оформянето на този материал изигра­ха голяма роля фотографските изображения; разка­зите на работилите в парка през 1961 г. градинари; подробното изследване от авторката на парковата територия; измерването, също от авторката, на дървесно-храстовата растителност и други.

Разработката на следващия раздел „Анализ на композицията на парка", създадена от старите май­стори градинари, се улеснява от това, че първона­чалният замисъл на планировката на парка и негови­те пейзажи, представляващи истинска живопис, създадена от жив растителен материал в екстериора, напълно са се запазили. Това е позволило да се на­прави точен и подробен анализ на петте обширни открити пространства, които се отличават с високи декоративни качества и представляват (казано образ­но) визитна картичка на парка „Врана".

В заключителната част се представят художест­вените похвати, разкрити чрез анализа на компози­цията на парка, която, както беше отбелязано по-горе, е била създадена от старите майстори градинари. Техните методи може да бъдат използвани с успех и в съвременното парково строителство.

В последната, четвърта глава се разглежда състо­янието на парка през изминалите последни 12 годи­ни (1990 - 2002). Тук се дават и указания за правил­ното поддържане и експлоатация на този уникален обект, обявен на 19 май 1992 г. с публикация в Държа­вен вестник за паметник на градинско-парковото из­куство от национално значение.

В заключение е необходимо да се отбележи, че във всички изкуства, започвайки от втората полови­на на XX век, се забелязва отстъпление от старите (класически) традиции. В това отношение не пред­ставлява изключение и градинско-парковото изкуст­во със своя настъпващ навсякъде дизайн. При използ­ването на нови линии и форми, обеми, материали и цветове, днес е необходимо да се помни, че всякакви зараждащи се нови форми в изкуството са ценни то­гава, когато те възникват и се развиват върху фунда­мента на старите основни принципи, а не от нищото. За новите идеи може да се почерпи от парка „Врана" много: 1) Максимално доближаване на човека до ес­тествената природа в границите на населените мес­та. 2) Формирането на художествено-изразителни открити пространства (поляни) с удължена форма както в централните, така и в периферните части на парка. 3) Правилното създаване на линейните едно­посочни и двупосочни перспективи в рамките на от­критите пространства с разнообразна форма. 4) Хар­моничното преминаване от едно открито простран­ство към друго с помощта на отвори, създадени в дървесните масиви. 5) Използването на разнообраз­ните форми на посадъчните схеми, предназначени за моделирането на дървесните групи.

Паркът „Врана" е ценен образец на градинско-парковото изкуство още и затова, че неговата обшир­на и художествено изразителна обемно-пространст-вена композиция е създадена без участието на архи­тектурни и скулптурни елементи, както и без значи­телни водни ефекти, с което той се явява рядък при­мер в световното парково строителство.

Книгата се посвещава на стогодишнината от ос­новаването на парка „Врана" и е предназначена за специалистите, свързани с озеленяването: ландшафт-ни архитекти, архитекти градостроители, лесовъди, ботаници, студенти от специалността „Ландшафтна архитектура", а така също и за всички ценители на прекрасното.

София, 2003 г.

Авторката