Пепелища

Продукти
КНИГИ
+
3,95 лв.
КУПИ с регистрация или с Бърза поръчка
Моля, изберете:
Продуктът е успешно добавен в количката

Стефан Жеромски  (автор)

 

Издателство:   Народна култура
Език: български език
Раздел: Класика
Преводач: Димитър Икономов
Поредица: Световна класика  (книга 63)
Етикети:

полска литература

преводна литература

 

Твърда корица с обложка, среден формат  / 776 стр.

(неизползвана книга в почти отлично състояние - леко захабена обложка)

 

*

 

И  ОТМЕРВА С ПАЛКИТЕ ПОЗНАТИЯ ТАКТ

 

«Бил съм винаги като барабанчик,  който задъхан тича край изтоще­ната редица и [отмерва с палките познатия такт.»

Стефан Жеромски «Ноктюрно», 1907 г.

 

Първата четвърт на XX век е колкото богата, толкова и тежка за полската литература. Един по един си отиват най-големите й писатели. През 1907 година смъртта преждевременно отнася още младия Станислав Виспянски, гениалния художник и поет на «Млада Полша». През 1910 година полската култура загубва Мария Конопницка и Елиза Ожешкова. В 1916 година си отива Хенрик Сенкевич, а две години след него и Болеслав Прус. В 1925 година умира Владислав Реймонт. Към края на същата година, на 20 ноем­ври, Полша загубва своя истински народен писател Стефан Жером­ски. който след Сенкевич и Прус най-пълно изобрази полския ха­рактер и полската съдба, писателя, към чието творчество никой поляк не е безразличен.

 

В продължение на тридесет години Жеромски създава своите «тъжни легенди за Полша», както сам ги определя в предговора към шведското издание на «Пепелища». Вълнението за съдбата на народа и родината става водещото начало на творчеството му. Тревогата за бъдещето на Полша преминава през всички произведения на пи­сателя. Тя е в романите и разказите, в драмите и публицистиката му. Тревогата стои като огромен въпрос и в интимните изповеди на неговия дневник. Облечени в одеждите на различни епохи и социални слоеве, проблемите за отговорността на твореца и на отделния човек пред историята, за избора на път в живота преминават неотде­лими през многотомната проза на Жеромски, в която съвременност и история заемат еднакво място. Жеромски е писател, чиито творби са тясно свързани със собствената му съдба и със съдбата на поко­лението. Творчество и живот за него се сливат в едно. Животът ражда творбите му, а необходимостта да твори вдъхва живот в из­тощения му, измъчван от туберкулозата организъм. Затова и най-добрият коментар към произведенията на Стефан Жеромски е био­графията на епохата и неговата собствена биография.

 

Времето, в което съзрява талантът на големия полски писател (втората половина на XIX век),е време на бурни промени и социални сривове. Макар и лишена от самостоятелност в края на XVIII век, след три последователни поделби между Австрия, Прусия и Русия, Полша не изостава от цялостния процес на обществено-икономиче­ско развитие, характерен за Европа. Едновременно с развоя на ка­питализма в Полша проникват социалистическите идеи. Обявени са първите стачки, започват работнически демонстрации. Борбата за национално освобождение, под чийто знак минава XIX век, в края на столетието прераства в борба и за социално освобождение на онеправданите и експлоатирани класи. През 1882 година се създава първата революционна организация па полската работническа класа «Пролетариат» под водачеството на Людвик Варински, а в 1893 — Полската социалдемократическа партия. Руската револю­ция от 1905 година обхваща и свързаното с Русия чрез уния Кралство Полша. Всички тези събития са повлияли при оформяне светогледа на големия писател, а най-значителните от тях са и обект на изобра­жение в хуманното му, близко до народния живот творчество, което черпи своя извор от реалистичната традиция на полската литера­тура. По натюрел творчеството на Жеромски е най-близко до произ-геденията на големите реалисти. Будната съвест в творбите на забе­лежителния разказвач Болеслав Прус и стоплената от лиризъм проза на безсмъртния руски писател Иван Тургенев оставят своя отпечатък върху прозата на Стефан Жеромски. Възпитан от тра­дицията и здраво свързан с. нея, Жеромски, подобно на големите реалисти, черпи сюжети и теми от живота па народа, който добре познава. «Моите разбирания за изкуството — пише той през 1888 година — се оформят и кристализират в здрави принципи едно­временно с наблюденията над селския живот. Не книжните крити­чески принципи, не теориите изградиха у мен реализма, а само наблюдението.» Принципите на реализма Жеромски съчетава в произведенията си с елементи и влияния както на романтиците, така И на своите предшественици — позитивистите. Прозата му е едновременно приемник на най-доброто от литературната тради­ция и отрицание на тази традиция и на фона на съвременната му литература представлява дълбоко новаторско самобитно и непов­торимо явление.

 

Когато дебютира през 1895 година с два сборника разкази («Разкази» и «Ще ни кълват гарвани и врани»),Жеромски вече е зрял творец. Но той е и зрял човек — на тридесет години, познал е нищетата и страданието, които стават тема на първите му разкази и остават извор на болка в цялото му по-нататъшно творчество. Роден през 1864 година в село Стравчин, близо до град Келце, останал без майка още като юноша, загубил на деветнадесетгодишна възраст баща си, Жеромски от малък сам се грижи за себе си. За да продължи образованието си, той работи като частен учител. Осигурил си що-годе издръжката, започва да следва ветеринарна медицина във Варшава, където участвува в политическата и обще­ствена дейност на прогресивно настроеното студентство.Едни от най-ранните впечатления на бъдещия писател, конто намират по-късно отражение в творчеството му (рома на «Сизифов труд» —- 1898 година), са от ученическите и студентски години, когато се сблъсква с морал­ната разруха на съвременното му полско училище, с деморализа­цията на измъчените и обезличени учители поляци. По това време Жеромски вече е сериозно болен, не може да запази мястото си на частен учител във Варшава и мизерията отново става негов по­стоянен спътник. «Никаква надежда за по-добро, а здравословното състояние е все по-тежко, все по-ужасни са условията, все по-от-блъскващо е обкръжението. Който не е преживял това, той не може да си представи унижението, душевното опустошение, които пред­извиква мизерията» — записва Жеромски в дневника си на 25 май 1888 година. Тежките условия го принуждават да напусне учението и няколко години той работи като частен учител в шляхтишки име­ния в различни краища на Полша, сблъсква се отново с нищетата и мъката на най-бедните слоеве от полското общество. Затова и по-късно в творчеството си е много чувствителен към човешката болка и страдание, особено към онези, чийто извор е социалната неспра­ведливост. Тях по-късно той изобразява в романа си «Бездомници» (1900 година), където с много болка и съучастие рисува потресаващи картини от живота на работническата класа. Този роман според думите на биспянски прозвучава като «вик на поколението» и се превръща в събитие за литературния и обществен живот на Полша. През 1892 година Жеромски заминава за Швейцария, където работи известно време като младши библиотекар в полския музей в Рапер-вил. В Швейцария той се движи в социалистически и работнически среди, запознава се с редица полски обществени и политически дейци. По-късната биография на Стефан Жеромски е бедна откъм събития. Той работи известно време и като библиотекар във Вар­шава, а впоследствие живее само от писателски труд. Годините на неговия творчески живот се означават единствено с работа. Пътува­нията и книгите, това са преди всичко събитията в жизнения път на този изключително плодовит писател. Измъчван постоянно от все по-засилващите се пристъпи на туберкулозата, Жеромски доживява до шестдесетгодишна възраст, поддържан само от потребността да сътвори епопея за съдбините на родината, от нуждата да «отмерва познатия такт» на изнурените воини. Но само неуморната творческа работа не задоволява действената натура, на големия полски писа­тел. Макар и тежко болен, той продължава да се занимава с активна обществена и просветителска дейност, която отразява и в творче­ството си. Неведнъж в своите произведения Жеромски поставя проблема за пионерската роля на интелигенцията в изостаналата провинция. Често на страниците на своите творби той води спор със съвременниците за отговорността на интелигента и на отделния човек пред обществото, за избора между лично щастие и служба в името на по-високи идеали. Особено често срещаме в творчеството на Же­ромски образа на бореца за щастието на онеправданите. (Доктор Пьотр от едноименния разказ скъсва с баща си, към когото е много привързан, защото разбира, че средствата за неговото образование баща му взима, като всяка година намалява заплатите на работни­ците. Убеден, че няма право да е щастлив, когато ближните му стра­дат в нищета и безправие, доктор Юдим от «Бездомници» се разделя с любимата си. За него свързването с девойка от друга класа озна­чава измяна по отношение на пролетариата и той посвещава своя живот на отрудените — бори се за премахване на нечовешката експлоатация, глада и мизерията, за коренни промени в условията на работа и живот на работниците. Учителят Пшеленцки от коме­дията «Избяга ми пъдпъдъчето» (1924 година) също жертвува своето лично щастие. Той се хули и очерня, за да накара любимата жена да се отврати от него и останал сам, да може да се посвети изцяло в служба на страдащите.)

 

Жеромски откликва на всяко събитие, на което е съвременник. Пред очите му назряват революции, рушат се устоите на стария строй. През 1905 година в писмо до Станислав Игнаци Виткевич той пише: «Създадоха се нови светове, изплуваха нови роти хора, пробудиха се огромни и святи идеи, във всичко се усеща тръпката на нов живот.» Революционната буря от 1905 година насочва вни­манието на Жеромски към въоръжената борба на полския народ за независимост, към Януарското въстание от 1863 година (новелата «Горско ехо») и пробужда у писателя жажда за обществена дейност. В годините непосредствено след революцията —• обществената и просветителска дейност на Жеромски се активизира. Но с отмира­нето на революционната вълна и с установяването на кървав терор ентусиазмът постепенно отстъпва на отчаянието, изразено в песи­мистичния роман «История на един грях». Този роман, започнат няколко години преди революцията и издаден непосредствено след потушаването й, се приема от съвременниците като израз на отчая­нието, обхванало цялото поколение. Историята на трагичната любов на Ева Побратинска, детеубийството и падението й се превръщат в символ на пълния погром на идеализма, на мечтите и на вярата.

 

Конкретен образ на революцията от 1905 година дава Жеромски В драмата си «Розата» (1909 година).

 

През последните години от своя живот писателят се занимава активно и с публицистика, пише редица статии, литературни скици, предговори, в които ратува за демократизиране на културата. Освобождението на Полша приема възторжено, но много скоро се убеждава, че обединението на страната не е подобрило с нищо поло­жението на бедните труженици, че експлоатацията продължава още по-жестока от преди. Последното му значително произведение, романът «Предпролет» (1925 година), е на съвременна тема и го връща отново към любимите му герои — бездомниците. Никое друго произведение на Жеромски не е предизвикало такава буря от дискусии и толкова много нападки. Героят на романа, младият Цезари Барика, се връща в освободената си родина с много надеж­ди, но вместо да завари там стъклените домове, за които му е гово­рил неговият баща, намира бедност и страдание. Образът на стъкле­ните домове излиза извън рамките на романа и се превръща в символ на сринатите илюзии и надежди на поколението, към което при­надлежи Стефан Жеромски, а романът «Предпролет» израства до мащабите на смело обществено обвинение. В него за първи път в полската литература е разкрито комунистическото движение като идейна сила. И макар че Жеромски не е съзнавал революционната роля на работническата класа, макар че в произведенията му работ­ниците са само измъчени и страдащи, а герой му е самотният борец, в «Предпролет» се усеща полъхът на новото време. В последните страници на романа младият Цезари Барика се нарежда под знаме­то на първомайската демонстрация   редом с всички бездомници.

 

Втората група от теми в творчеството на големия полски пи­сател — национално-освободителните борби на полския народ през XIX век — е неделимо свързана с първата, с изображението на съвременната на писателя действителност. И тук болка струи от редовете на всяка творба. И тук основни герои са бездомниците, самотни и нещастни не само защото са лишени от топлотата на семейното огнище, от радостите на живота, от прелестта на при­родата, но и защото за тях е скъпа независимостта на Полша, защо­то страдат за своята разкъсана родина и се борят за извоюване на свободата й.

 

Съвременниците на Жеромски проявяват особен интерес към историята, което ги родее с романтизма и позитивизма. Три въста­ния — на Косцюшко от 1794 година, Ноемврийското от 1830 г. и Януарското от 1863 г., фокусират вниманието на писателите на гра­ницата между XIX и XX век. Станислав Виспянски пише драмата си «Ноемврийска нощ», Владислав Реймонт започва голям истори­чески роман под заглавие «Годината 1794». Жеромски посвещава цикъл творби на Януарското въстание от 1863 г. Той е роден една година след жестокото му потушаване, като дете живее сред спо­мените на близките си за отчаяната борба на полските патриоти за независимост и поради това темата за Януарското въстание му е много близка. Тя минава през цялото творчество на Жеромски още от първите му стъпки в литературата. Сборникът с разкази «Ще ни кълват гарвани и врани» (излязъл през 1905 година под псевдонима Мауриций Зих по цензурни съображения) пресъздава живота в Полша, атмосферата на терор и страдания непосредствено след въстанието. За разлика от Сенкевич, който пише, «за да насърчава духовете», Жеромски рисува своите тъжни картини, за да «разкъсва раните», за да са винаги будни съвестите. Най-силен образ на въста­нието от 1863 година и дните непосредствено след потушаването му е романът «Вярната река» (1912 година), който освен с вълнуващото изображение на борбата и мъченичеството на полския народ остава незабравим и със своята героиня Саломея. В тежките дни след въс­танието тя намира смелост да укрива и да обича ранен въстаник. Саломея е един от най-вълнуващите и трагични женски образи в прозата на Стефан Жеромски.

 

Наред с Януарското въстание друг значителен период от пол­ската история през XIX век, който е привличал вниманието на писателя, е времето на Наполеоновите войни, на което е посветен тритомният роман «Пепелища», обхващащ събития от 1797 до 1812 г.

 

Материал за «Пепелища» Жеромски събира още в Швейцария, когато работи като библиотекар в полския музей в Рапервил (1892— 1896 година). Сложна е творческата съдба на романа. Работата си над «Пепелища» Жеромски започва през 1898 година и пише в про­дължение на четири години. На два пъти след обиск в жилището му царската полиция конфискува почти завършения роман и само благодарение упоритостта на съпругата на писателя, която лист по лист измолва ръкописа от полицията, той си го възвръща отново. Последните глави на своята епопея Жеромски пише доста набързо, прикован на легло от постоянните пристъпи на болестта, разтър­сван от честите кръвоизливи, което неминуемо дава отпечатък върху авторската концепция за характерите.

 

Когато Жеромски започва работа над романа, полската историо­графия не притежава сериозни трудове върху интересуващия го период, а оценките за Наполеоновите войни и ролята на легионите са доста противоречиви. Но в литературата интересът към тази епоха е с по-раншна дата. Този момент от полската история намира отражение още в творчеството на романтиците, към него се насочват в някои свои произведения и позитивистите. Жеромски обаче, за разлика и от едните,и от другите, не гледа възторжено на легионите н ма ролята на Бонапарт за полската история. Макар и неговото отношение към описваните събития да е на места противоречиво, гой се стреми да изгради правдив образ на тоя бурен и трагичен, изпълнен с напразни илюзии и рухнали надежди период от полската история.

 

Интерес към това време Жеромски проявява още в първите си разкази («За войника скитник»). Наполеоновите войни и полските легиони са заинтересували писателя, от една страна, като първа брънка във веригата от националноосвободителпи борби на полския народ през XIX век, а от друга, със сложността и трагизма си. Съз­давани с толкова надежди за освобождение на Полша, легионите в действителност имат трагична съдба. Те се превръщат в помощник на жестоката завоевателна политика на Наполеон и вместо да донесат чаканата независимост, потъпкват свободата на други народи. За­това в третата част на романа, в страниците, посветени на битката при Сарагоса, Стефан Жеромски с преклонение пресъздава героич­ната съпротива на испанския народ, чиято независимост са тръг­нали да отнемат полските легиони. Неравен е в «Пепелища» и обра­зът на самия Наполеон. В най-ярките страници на романа Жером­ски го изобразява като диктатор, предал идеите на революцията измамил надеждите на полския народ. Наред с реалистичното изображение на войната на места Жеромски пресъздава сцените на военните действия с възхита, стигаща до умиление. Значението на легионите той вижда в това, че посочват пътя, по който да върви освободителното движение на полския народ — пътя на въоръже­ната борба, а не просветителството и обществено-икономическото развитие, които са издигали в свой идеал позитивистите. Легио­ните в творчеството на Жеромски са и школа за патриотизъм, и източник на разочарования.

 

Двадесет години след първото издание на «Пепелища», в пред­говора си към шведското издание на романа, Жеромски пише: «Пепелища» са един вид предговор към лекция за духовния живот в Полша под чуждо владичество през XIX век. Намерението на автора беше да представи най-напред онази първа промяна на ду­шите и съвестите по време на Наполеоновите войни, а след това да покаже нейните последици в революциите, емиграцията, бунтовете, въстанията и изгнанието. Някои глави от тази обширна лекция вече са написани, издадени и прочетени в Полша под различни заглавия и в различна литературна форма. . . В «Пепелища» светът е по­весел,отколкото в по-късната Полша, разкъсана на части: тук става дума за делата на легионерите, извършени под италианско и испан­ско небе и дори отвъд Атлантика. Редуват се картини на полското село по време на австрийското владичество в началото на XIX век, животът в именията на средната шляхта, на затворените в себе си и в своите владения господари, както и на живота на новите магна­ти, които с помощта на австрийските власти се вливат в аристо­крацията. Картините на образованието в училищата и в универ­ситетите по това време се сблъскват със сцени за шумната златна младеж и живота на масонството. Голямо място заемат любовните и военни въпроси. Особено военните, които обхващат много гла­ви.» Така с почти небрежен тон Жеромски сам дава най-добрата характеристика на своя роман.

 

В «Пепелища» за първи път в полската литература войната е разкрита в нова светлина. За Жеромски тя не е блестящо зрелище, както е в историческите романи на Сенкевич, а страдание и болка. Изображението на войната в романа сродява «Пепелища» с «Война и мир» на Толстой. Критиката ненапразно е търсела аналогии меж­ду тези две произведения. Сам Жеромски, готвейки се за своя исто­рически роман, много внимателно е изучавал гениалното произ­ведение на Лев Толстой. През 1892 година Жеромски пише до годе­ницата си: «Чета «Война и мир» и се уча на истинска психология.» Но не само в изображение на войната трябва да се търси близостта между тези две творби. Както «Война и мир» романът «Пепелища» е многостранна и пъстроцветна картина на епохата, широка пано­рама на полския живот в началото на XIX в. Подобно на безсмърт­ното произведение на Лев Толстой, тук се преплитат няколко сюжет­ни линии, често се сменя мястото на действието. Пренасяме се от именията на средната шляхта, ограничена и самодоволна или без­различна и примирена, до блестящите аристократически дворове на полските князе,за които съществуват само разгулният и ефимерен хедонизъм или тайнствата на масонските обреди. А оттам до най-долните слоеве на полското общество, до ония прости селяни вой­ници, които на собствен гръб познават ужаса на войната и на съ­временната им действителност.

 

«Картината на полския живот в «Пепелища» — пише изве­стният критик и теоретик на литературата Хенрик Маркевич — е изградена на принципа на многоплановия контраст между спокой­ното и охолно съществуване на шляхтата и съдбата на селяните, между нейния идеен и политически маразъм и геройството на ле­гионите и най-сетне — между безплодността на усилията на «при­вържениците на органичното» (т. е. позитивистите — б. а.) или на мистичните търсения и плодотворния резултат от въоръжената борба. . . Но тази реалистична в детайлите си картина като цяло е изградена доста едностранчиво. Жеромски сполучливо определя проявите на кризата в идеите и краха на надеждите, които е поро­дила дейността на хората от епохата на Просвещението, но той ги отделя с доста изкуствена граница от делата на легионите. Тук на­мира израз и знаменателната за Жеромски историческа концепция, че емиграцията е идеен и политически център на Полша, а страната играе едва второстепенна роля. В действителност след подялбата на Полша националноосвободителната борба имаше свои центрове и в разкъсаната на части страна.»

 

Свободната композиция на романа, относителната самостоя­телност на отделните глави дават възможност на Жеромски да въ­вежда все нови и нови герои, да изоставя понякога старите и отново да се връща към тях. Липсата на строга последователност в сюжет­ния развой на творбата поражда и известна логическа непоследо­вателност в характерите. В отделните глави героите на романа действуват понякога като съвсем различни хора. Рафал Олбромски например, който е формалното свързващо звено между отделните епизоди, е ту пламенно отдаден и страстно влюбен, упоен от красо­тата на света, ту безстрастен наблюдател на живота и егоистичен консуматор. Този образ впрочем Жеромски е надарил и с вълнения и изживявания на човек със сто години по-млад, на младеж от епо­хата в края на XIX и началото на XX век.

 

Наред с историческите събития и с пълнокръвната пулсираща от живот картина на полската действителност в първите години на XIX век голямо място в романа е отделено и на две чувства — на обичта към природата и на любовта. Преклонението си пред пол­ската природа Жеромски е изливал неведнъж на страниците на своя дневник. Той гледа на природата като художник. Особено чувстви­телен към всяка красота, Жеромски надарява и героите си със спо­собността да усещат красивото и да се екзалтират при досега с него. В «Пепелища» полската природа живее в аромати, цветове и звуци. Жеромски е в състояние да улови всяка въздишка, ромон, всяко трепване в природата и да ги нарисува. Именно рисува е най-пра­вилното определение на природните описания в прозата на Жером­ски. Подобно на художник, той с опиянение рисува пред читателя картини на смълчани горски езера, в романа му димят чудноцветни мъгли, върху моравите пада плахата сянка на дърветата, тихо бръм­чат невидими комари, покривите на къщите златят на слънцето като старо кадифе. Творчеството на Жеромски потопява читателя в пол­ския пейзаж, обвива го с острата миризма на младо поле, покорява го с тишината на зимната нощ. В отношението на Жеромски към полската природа прозира силното влияние на романтиците върху неговото творчество и преди всичко на Словацки и Юго. От роман­тичните навеи е облъхната и любовта у Жеромски. Тя е всепоглъ» щаща и замайваща като «сън наяве», могъща и трагична страст. Особено очарование притежават героините на Жеромски. Тяхната красота буди у околните преклонение, стигащо до екзалтация. Но те не са безжизнени красавици. При изобразяване дълбоките дви­жения на женската душа, любеща и предана, Жеромски се добли­жава по майсторство до Флобер, един от любимите му писатели.

 

Особено чувствителен е големият творец и към красотата, която е плод на човешките ръце. Запознал се по време па пътуванията си до Италия, Швейцария и Франция с безсмъртните произведения на живописта, скулптурата и архитектурата, в «Пепелища», наред с действията на легионите, Жеромски дава и чести описания на пло­довете от труда на човешкия гений.

Всяка творба от огромното литературно наследство на Жером­ски притежава неповторим облик и стилистика. Богатството на «Пе­пелища» писателят е почерпил от историята и бита, по и от живия народен език. Строгите баталистични картини в романа, пресъз­дадени е почти репортажна вярност, се редуват с патетични, изобил-ствуващи от метафори изображения на природата. Синтаксисът издава вълнението, с което е писана тази творба. Тук-там проблясва острието на иронията, която придава на лиричния и развълнуван стил на Жеромски неповторимост. Не случайно Горки, с когото Жеромски се запознава по време на двумесечния си престой на остров Капри през 1907 година, обръща внимание на приликата между полския писател и Чехов. Жеромски е по-скоро поет, комуто голе­мите задачи на времето са наложили да създава епични творби. Прозата му притежава своеобразна ритмика и звучи като поезия. Въпреки известната приповдигнатост и патетичност, характерни за стилистиката на «Млада Полша», чийто съвременник е Жеромски, въпреки някои елементи на натурализъм при пресъздаване живота на най-бедните слоеве от народа, прозата на Жеромски си остава и до днес образец за жива и цветиста полска реч.

 

Задълбочената психологическа разработка и мотивировка на образите, разкъсаната, но гъвкава композиция, липсата на логи­ческа последователност между отделните епизоди на романа, еле­ментите на есеистична проза, всичко това прави от «Пепелища» исторически роман от нов тип в полската литература. Но новатор­ството на Жеромски е преди всичко в проблемите, които поставя. Той търси в историята разрешение на наболели и актуални фило­софски въпроси на своето съвремие. Героите му не са музейни експо­нати от една отминала епоха, а хора със съвременно светоусещане.

 

Творчеството на Стефан Жеромски е оказало огромно влияние върху полската литература от XX век. Изцяло по подражание на "Бездомници" се развива в Полша романът между двете световни 10ЙНИ. «Пепелища» пробуждат у мнозина представители на полската интелигенция интерес към епохата на Наполеоновите войни. В по-ново време на тази тема пишат Леон Кручковски и Тадеуш Хо-Луй. В романа са заложени и всички ония зърна, които изкласяват по-късно в съвременната полска историческа проза. Проблемати­ката, философията и стилистиката на «Пепелища» в различни аспек­ти са повлияли върху творчеството на такива съвременни писатели като Ярослав Ивашкевич, Теодор Парницки и Мариан Брандис.

 

Най-значителните произведения на Стефан Жеромски — «Вяр­ната река», «Сизифов труд», «Горско ехо», «Бездомници», «Пред­пролет», «Пепелища» — отдавна са известни у нас. Преводи на някои от тях излизат още непосредствено след Първата световна война. За българския читател, израснал в традицията на една лите­ратура, която е била винаги близо до вълненията и страданията на народа и го е учела на родолюбие и борбеност, житейската и твор­ческа съдба на големия полски писател Стефан Жеромски са особено близки и творбите му са намирали у нас винаги добър прием.

 

ЛИЛИЯ РАЧЕЛА

 

 

 

Характеристики
В наличност:
Да
Оригинално заглавие
Popioły
Език
български
Автор
Стефан Жеромски
Издателство
Народна култура
Поредица
Световна класика
Етикети
преводна литература, полска литература
Преводач
Димитър Икономов
Град
София
Година
1975
Страници
776
Състояние
неизползвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
почти отлично състояние - леко захабена обложка
Националност
полска
Издание
второ
Корица
твърда
Формат
среден
Ширина (мм)
140
Височина (мм)
205
Дебелина (мм)
38
Тегло (гр.)
788
Доставка

За София - лично предаване (безплатна доставка)

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

 

 

За София и страната

 

Еконт Експрес 

 

Поръчвате днес, получавате утре (заплащане на наложен платеж след преглед на пратката).

 1. Пощенска пратка до избран от Вас удобен офис, при поръчка на книги на стойност:

  • До 60 лв. - цена 4 лв.
  • Над 60 лв. - безплатна

2. Куриерска пратка до адрес (доставка до врата), при поръчка на книги на стойност:

  • До 100 лв. - цена 5 лв.
  • Над 100 лв. - безплатна

 

 

За чужбина

 

Български пощи

 

След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.

Купи с отстъпка до 30%

Промоционални отстъпки и условия за доставка до 01.12.2021 г.

 

За всяка поръчана книга или книги на стойност:

над 20 лв - 10%

над 60 лв - 15% + безплатна доставка до офис на Еконт

над 100 лв - 20% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

над 300 лв - 30% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

                                                    

 

 

Отстъпки и доставка в табличен вид

 

Сума на поръчката лв. Отстъпка %

Доставка с Еконт до:

офис  |  врата

20 - 60  10 4 лв. 5 лв.
60 - 100  15 0 лв. 5 лв.
100 - 300   20 0 лв. 0 лв.
Над 300  30 0 лв. 0 лв.

 

Отстъпките са видими за клиента в процеса на поръчката.

Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

 

 

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!