КНИГИ

Писма

  • Издателство: Народна култура

Плиний Млади  (автор)

 

Издателство:   Народна култура
Език: български език
Раздел: Мемоари, биографии, писма
Поредица: Библиотека за антична литература "Хермес"
Етикети: преводна литература

 

Мека корица, среден формат  |  432 стр.  |  402 гр.

(неизползвана книга в почти отлично състояние - леко захабена предна корица.

 

*

 

ПИСМАТА НА ПЛИНИИ МЛАДИ

 

От времето на най-големия разцвет на римска­та литература (1 в. пр. н. е. — първата половина на II в. от н.е.) до нас са достигнали три сбирки писма: на Цицерон, на Сенека и на Плиний.

 

Цицероновата кореспонденция съдържа богата информация за събитията през бурната му епоха — епохата на гражданските вой­ни в навечерието на принципата. Писмата на Сенека Философа носят не фактическо описание на годините на Нероновото управ­ление, а моралните идеи на Стоата, изложени с блестящ поанти-ран стил, връх на късата фраза.

За разлика от тези двама автори, създали обширно и много­образно по жанрове творчество, името на Плиний Млади (Гай Плиний Цецилий Секунд, роден 61/62 г., починал вероятно ПЗг.) е свързано само с десет книги писма и един панегирик към император Траян. Но тези произведения, и преди всичко писмата, да­ват изключителната възможност да се погледне „отвътре" живо­тът на един римски сенатор и на римското общество като цяло през прехода от първи към втори век.

 

Плиний Млади е роден в Северна Италия, в градчето Комум, често и с любов споменавано в писмата му. И по бащина, и по майчина линия той произхожда от богати и влиятелни местни ро­дове. Липсата на училище в Комум става причина обучението му да започне в дома му. Впоследствие заедно с майка си — не се знае точно дали поради раздяла на родителите му, или поради смъртта на баща му — той заминава за Рим. Солидната рето-рическа подготовка, проявяваща се в композицията и стила на произведенията му, е резултат от обучението при известния по то­ва време Никегас Сацердос и особено от заниманията при зна­менития ретор и оратор Квинтилиан. Философия Плиний изучава при стоика Музоний Руф. Без съмнение образованието му е било насочвано и контролирано от енергичния му вуйчо и негов оси­новител Плиний Стари.

 

На 18 или 19 години Плиний прави първите си стъпки като оратор с успешна реч пред съда на центумвирите, чиито 180 съ­дии, разпределени в четири състава, се произнасяли по наслед­ствени или имуществени спорове. Именно пред този съд той раз­вива през следващите години активна и бляскава адвокатска дей­ност.

 

Политическата му кариера започва скоро след съдебния де­бют, по времето на Домициан (81—96 г.), и показва непрекъснат възход — участие в две колегии на по-низши магистрати до 80 г., военен трибун в Сирия през 81 г., квестор на императора и въз основа на това приемане в сената — 88 или 89 г., народен три­бун — 91 г., претор — 93 г. Това издигане се дължи на личните качества на Плиний, който успява да запази достойно поведение и през последните, твърде тежки за римското общество години от управлението на този император.

 

Поемането на властта от Нерва (96—98 г.) поставя начало на ново време, когато, според думите на иначе резервирания към принципата Тацит, „е позволено да мислиш каквото искаш и да кажеш каквото мислиш". Стабилизирането на империята и успо­кояването на живота при управлението на Траян (98—117 г.) се долавят и в писмата на Плиний и обективно подкрепят този оптимизъм, към който нашият автор, един чувствителен, щедър и благороден човек, е склонен по природа.

 

Връх на кариерата на Плиний е избирането му за консул за­едно с приятеля му,  великия  историк  Тацит, през   100 г. При встъпване в длъжност той произнася споменатия вече панеги-рик — традиционна благодарствена, и възхвалите51на реч към принцепса, за нас интересен образец на римско епидейктично крас­норечие. След поемането на още ред длъжности — авгур (103 или 104 г.), куратор на течението на р. Гибър (105 г.), в 111 г. той е изпратен за императорски наместник във Витиния, мало-азийска провинция на Рим от 74 г. пр. н. е. Рязкото прекъсване на кореспонденцията му с Траян дава основание да се предполага, че Плиний е починал тук през 113 г.

 

Обемистият корпус от 257 писма на Плиний (без кореспон­денцията с Траян) е разделен на девет книги, публикувани от автора им между 97 и 109 г. Сам в писмото-увод той изрично подчертава, че при подредбата им не се е водел от хронологи­чески принцип. Но тъй като вероятно издаването на книгите е станало на групи (I—II, III—VI, VII—IX), в едри линии такава последователност съществува.

 

За разлика от тях няма съмнение, че кореспонденцията меж­ду Плиний и Траян се развива строго последователно. Но не само тона различава десета книга от останалите. 121 действителни писма в нея, които са с изключителна историческа стойност, въ­обще не са били предназначени за публикация от автора им, а са издадени след смъртта му. Следователно те са много по-сво­бодни от търсенето на композиционна и формална завършеност, така скъпа на Плиний. Тяхната естествена хубост е в това, че те нямат претенция да доказват литературната дарба и умение на автора — или по-скоро на авторите — си. Никога не рискува да стане неинтересен диалогът на двама толкова различни парт­ньори: от една страна, човекът на премислянето и нерешител­ността — Плиний, от друга — човекът на енергичното дейст­вие _ Траян, чиято воля най-често се излива в едно-единствено плътно и ясно изречение-решение.

 

Никой друг от адресатите на Плиний не притежава такива ярки очертания както Траян. Вярно е, че за интересите и ка­чествата на някои от тях биха могли да се направят известни за­ключения, като се вземе, разбира се, предвид, че Плиний е мно­го склонен да преувеличава достойнствата на приятелите си. Но в повечето случаи адресатът присъствува в началото на всяко пис­мо просто като човек, на когото е посветено едно малко произ­ведение на словесното изкуство.

 

И като че оттук започва голямата разлика между Плиние-вите писма и писмата на неговите предшественици. Цицероновите писма са жив документ на времето си. Сенековите — кратки трак­тати на стоически морални теми. Но и в едните, и в другите се наблюдава характерното за епистоларния жанр' леко и дори ка­призно преминаване от тема на тема, свобода композиционна и словесна. В такъв смисъл Плиний „изневерява" на жанра в чер­тите на единичното писмо в деветте книги. Защото той го пре­връща в ясно композиран цялостен разказ с ясни рамки, изпъл­нени с точно посочени и грижливо свързани детайли, разказ за едно събитие, за една личност, за един обект на наблюдение. Всяко писмо е въведено с няколко думи относно мотивите за на­писване и е завършено обикновено с израз на добрите чувства към адресата, като много често изпъква търсенето и на рето­ричен ефект. Жанровото изискване за пъстрота на темите е осъ­ществено, но на друго ниво — на нивото на цяла книга, в която цветът на всяко писмо се доопределя от контекста на писмата около него. А редуването на мотиви и теми за Плиний носи ви­сока естетическа и познавателна стойност: защото в него той на­мира най-красив и най-естествен израз на човешката природа и битие, или както е казано в оригинала (кн. 8, п. 21) с една-един­ствена, непреводима с лаконичността и дълбочината си латинска дума — Ьитапит. Многогласността заживява така в широк обем, в който се долавят — може би негъвкави, може би още грапа­ви — композиционните очертания на бъдещия романен жанр. Ся­каш — нека ни е позволено да си послужим с метафора от из­куството на звуците — Плиниевите книги се градят от съчета­ването на няколко разнообразно редуващи се, но по-статични и непреплетени гласа, в един, тъй да се каже, строг полифоничен стил в сравнение с по-късните разгърнати, сложно звучащи фор­ми на музикалното — и на литературното — мислене.

 

И на този план се проявява едно от основните, ако не и ос­новното качество на Плиний —: умението да разполага материята и да съчетава детайлите, което го прави майстор на описанията. Нека само си припомним пейзажа на Етрурия (кн. 5, п. 6), изво­ра на р. Клитемн (кн. 8, п. 8), любимите вили (кн. 2, п. 17, и кн. 5, п. 6) и вилите Комедия и Трагедия (кн. 9, п. 7), избухва­нето на Везувий (кн. 6, п. 16 и 20), чудното езеро Вадимон (кн. 8, п. 20), коринтската статуя (кн. 3, п. 6). Изглежда, дар­бата на Плиний в това отношение се е съчетала с реторическата тренировка в Квинтилиановата школа, както може да се заключи от изискванията на Квинтилиан в „Обучението на оратора". От друга страна, литературата на сребърния век (I в. от н. е.) на­сочва вниманието на писателя-прозаик и оратора към старателна обработка и често използуване на описанията. Така че писмата са и доказателство за следване вкуса на съвременността,  но с една умереност в езиковия израз, която издава зачитане на Квин-тилиановите съвети.

В писмата, които обединяват няколко малки разказа или се развиват около една-единствена централна тема — напр. истории за призраци (кн. 7, п. 27), забележителните дела на Ария (кн. 3, П, 16), ходовете на Регул (кн. 2, п. 20), делфина (кн. 9, п. 33), — се очертава умение за фабулиране, чието развитие се дължи в немалка степен на упражненията с фиктивни казуси в ретори-ческите школи. Нека не забравяме, че някои от тези казуси до­стигат статуса на малки новели и така се явяват много векове след епохата на Сенека Ретора и на Квинтилиан в късносредно-вековния сборник „Римски деяния" (Оез1:а Когпапогит).

 

Плиниевата реч е близка до Цицероновата; но все пак той се изкушава да вмъкне и сентенции, така любими за новия стил през I в., но сентенции балансирани и — банални. Фигурите на речта и тропите са пестеливо използувани и не рискуват да из­лязат извън рамките на приетата преносна употреба, макар и ав­торът да е толерантен към използуването на екстравагантни об­разни изрази — по свидетелството на п. 26 от кн. 9. Късата фра­за се явява като че най-често в точните му и пестеливи описа­ния, но не и в борбени моменти и с антитетичната напрегнатост, която е стихията на най-яркия представител на сребърната про­за — Сенека. Речта му е реч на културния римлянин, реч, в коя­то се долавя високото самочувствие на едно общество, което ве­че може да подреди своите собствени културни постижения до върховете на Елада: Вергилий до Омир, Цицерон до Демостен, Катул до Калимах, Тит Ливий до Тукидид. А в личността на са­мия автор се долавя това сливане на висока образованост и чо­вечност, което го прави истински носител на ЬшпапИав в два­та аспекта на понятието в латински — култура и морал.

 

Плиниевите писма са привлекателни не само като изящен па­метник на римската литературна древност и етап в развитието на световната художествена проза или като исторически извор за лица и събития. Коригирайки чрез тях мрачността на бичува-щата Ювеналова сатира и — обратно — намалявайки чрез Юве-нал наивния понякога възторг на Плиний, можем да достигнем до по-реалистична оценка и до по-дълбоко общуване с Рим на прехода между първи и втори век и с живота му: живот с мрач­ни, но и със светли дни.

 

АННА Б. НИКОЛОВА

 

 

Характеристики +
В наличност:
Да
Език
български
Автор
Плиний Млади
Издателство
Народна култура
Поредица
Библиотека за антична литература "Хермес"
Етикети
преводна литература
Преводач
Николина Бакърджиева, Василена Тодоранова
Град
София
Година
1984
Страници
432
Състояние
неизползвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
книга в почти отлично състояние - леко захабена предна корица.
Националност
римска
Издание
първо
Корица
мека
Формат
среден
Ширина (мм)
130
Височина (мм)
200
Дебелина (мм)
18
Тегло (гр.)
402
Доставка +

За София - лично предаване (безплатна доставка)

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

 

 

За София и страната

 

Еконт Експрес 

 

Поръчвате днес, получавате утре (заплащане на наложен платеж след преглед на пратката).

 1. Пощенска пратка до избран от Вас удобен офис, при поръчка на книги на стойност:

  • До 60 лв. - цена 4 лв.
  • Над 60 лв. - безплатна

2. Куриерска пратка до адрес (доставка до врата), при поръчка на книги на стойност:

  • До 100 лв. - цена 6 лв.
  • Над 100 лв. - безплатна

 

 

За чужбина

 

Български пощи

 

След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.

Купи с отстъпка до 30% +

Промоционални отстъпки и условия за доставка до 01.07.2022 г.

 

*

 

За всяка поръчана книга или книги на стойност:

 

над 20 лв - 10%

над 60 лв - 15% + безплатна доставка до офис на Еконт

над 100 лв - 20% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

над 300 лв - 30% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

                                                    

**

 

Отстъпки и доставка в табличен вид

 

Сума на поръчката лв. Отстъпка %

Доставка с Еконт до:

офис  |  врата

20 - 60  10 4 лв. 6 лв.
60 - 100  15 0 лв. 6 лв.
100 - 300   20 0 лв. 0 лв.
Над 300  30 0 лв. 0 лв.

 

Отстъпките са видими за клиента в процеса на поръчката.

 

Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

 

Непотвърдена от клиента поръчка по телефона не се обработва!

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!