Средните и малките държави в европейската политика 1938-1939

Пламен С. Цветков  (автор)

Мека корица среден формат  | 197 стр.  |  257 гр.

(неизползвана, здрава и чиста книга, посвещение от автора, леко захабен външен вид)

*

Съдържание

5 Увод

21 Аншлусът
58 От Виена до Мюнхен
108 Мюнхенският диктат
148 Агонията на Чехословакия

196 Послеслов

**

Из "УВОД"-а към книгата

В годините на комунистическия застой, за които по думите на писателя Мирон Иванов не е весело да си спомня човек и надали някога ще стане весело, учебниците по история упорито ни втълпяваха, че трите огнища, разпалили Втората световна война, са италианското нахлуване в Етио­пия, испанската гражданска война и японската агресия срещу Китай. В тази схема липсва обаче главното действащо лице, а именно "вождът и учителят на руския и световния пролетариат" Йосиф Джугашвили-Сталин. Разбира се, това не е случайно, тъй като тъкмо Сталин е и авторът на заклинателната формула за "трите огнища".

Няма завоевател, който да не смята себе си за "освободител" или най-малкото за "обединител". Скандалното в случая е, че не само из­точноевропейската, но и западната историография продължава гузно да мълчи за ролята на Сталин за избухването на Втората световна война. А тя е била решаваща. Работата е там, че за разлика от ръководителите на големите западни демокрации, или на Хитлер и Мусолини, които са неп­рекъснато под светлината на прожекторите, съветският вожд е обикно­вено някъде зад кулисите. Драматичната борба за наследството на Ленин го е научила да оставя другите на авансцената, докато дойде удобният за удар миг. Големият удар на Сталин в световната политика е несъмнено руско-германският договор за ненападение от 23 август 1939 г., но дори и той влиза в историята като "пакта Молотов-Рибентроп", а не като "пакта Сталин-Хитлер". Дебненето също оставя обаче следи в историята и това може да се види от поведението на Москва в критичните месеци от пог­лъщането на Австрия от Германия през март 1938 г. до бавната агония на Чехословакия, която започва с Мюнхенския диктат през есента на същата година.

Унищожаването на Австрия и Чехословакия, както и последвалите събития, довели до избухването на Втората световна война в Европа, произтичат от самата същина на комунистическия и националсоциалис-тическия тоталитаризъм. Добрали се до властта с цената на най-брутални и безогледни методи Ленин, Сталин, а по-късно и Хитлер никога не са напълно сигурни в трайността на абсолютната си позиция. Тази неувере­ност, която понякога достига до истинска параноя, диктува нуждата от непрекъснато поддържане на управляваните в мобилизационен "тонус". Оттук и безспирното раздухване на масова истерия покрай някакъв култ.

Обсебването на човешката личност от партийнодържавния апарат неизбежно води до все по-силно желание да се избяга от страната, по­паднала в смъртоносните лапи на "великия вожд" и неговата номенк­латура. При това колкото даден човек е по-просветен, толкова той е и по-информиран за наличието на действителен избор в лицето на напред­налите западни демокрации. Неслучайно първата реакция на всеки то­талитарен режим е да затвори плътно държавните граници. Това обаче не е недостатъчно. Единственото трайно решение е да се направи така, че хората "да няма къде да избягат", а това означава да се завладее целият свят и да се унищожат всички останали общественополитически уредби. В такъв смисъл експанзионизмът е вътрешноприсъща потреб­ност на режима от агресия заради самата агресия и е неотменен атрибут на тоталитаризма, който изпъква като идеология и практика на омразата.

При самото й създаване съветската държава е замислена като вре­менен компромис в очакване на "световната пролетарска революция". Първият външнополитически акт на съветската власт - "Декретът за мира" - се адресира както към правителствата, така и към народите на воюващите страни. "Пролетариатът" от Англия, Франция и Германия дори направо се приканва да помогне "с всестранната си, решителна и беззаветна енергична дейност", за да доведе "успешно докрай делото на мира и заедно с това делото за освобождаване на трудещите се и експлоатирани маси на населението от всякакво робство и всякаква ек­сплоатация".

Все с оглед на "световната революция" през март 1919 г. в Москва се провежда учредителният конгрес на Комунистическия интернационал. Според замисъла на Ленин целта на Коминтерна е "решителна борба за пролетарска диктатура, за победа на съветите във всички страни". В самия статут на Коминтерна е записано, че това е "организация на комунистическите партии от различните страни в една единна световна комунистическа партия", която трябва да се бори "за създаването на Световен съюз на съветските социалистически републики".

Оповестените в Унгария и Бавария "съветски републики" са разг­ромени обаче за сравнително кратко време и перспективата за "све­товна пролетарска революция" все повече се отдалечава. Болшевиш-кото ръководство започва да си дава сметка за неизбежността на един по-продължителен период на съвместно съществуване с "капиталисти­ческия свят"...