Словният състав на Правоговорния речник на българския език е ориентиран към съществуващите у нас основни лексикографски издания от по-ново време; изоставени са някои архаизми и диалектизми, а са добавени нови думи от различни лексикални приноси, от периодичния печат, от художествената литература и от разговорната реч. Включени са изцяло или съкратено повече от 300 000 словоформи със съответна правоговорно-правописна характеристика. Изборът на представените облици е в зависимост преди всичко от техните правоговорно-правописни и формо-образователни особености. С най-богата разработка са изменяемите думи (предимно глаголи и съществителни имена), тъй като при тях всяка една от дадените форми има самостоятелно съществуване в речта със свои право-говорно-правописни и словоизменителни проблеми. Значително са ограничени формите, които не предлагат усложнения от правоговорно и правописно гледище.

 

Под въздействието на ускорения стопански, политически и културен живот писмената реч все повече се превръща в говорима, т. е. разговорната книжовна реч става всекидневие за най-широките слоеве. Несъмнено съществена е тук ролята на образованието, на периодиката, особено на радиото и телевизията, на киното и театъра, на живото слово по събрания и др. Изобщо активизирането на българската устна книжовна реч е постоянен настъпателен процес в условията на на нашето общество. Отразявайки основите на българското книжовно произношение през последните три десетилетия, първият правоговорен речник има за цел да се приобщи към този процес и да го улесни. Естествено е да се очаква, че такова издание ще намери отзвук сред нашата общественост; всички отзиви ще бъдат приети с благодарност. 

 

София, 1 август 1974 г.

Авторите