През овощните градини на света

С. А. Пеньонжек  (автор)

Твърда корица с обложка, среден формат  |  540 стр.  |  690 гр.

(неизползвана книга - отлично книжно тяло и корица, леко захабена обложка)

*

Анотация

Авторът на книгата проф. С. А. Пеньонжек е световноизвестен учен в областта на овощарството. Той ръководи Катедра по овощарство при Висшата селскостопанска школа във Варшава и е член-кореспондент на Полската академия на науките. Избран е за член-кореспондент и на Българската академия на селскостопанските науки.

«През овощните градини на света» е плод не само на голямата научна ерудиция на проф. Пеньонжек, но и на богатия материал, събиран при неговите пътувания. Тона не е строго научна книга и за характера й авторът пише в предговора: «Реших да напиша книга, която да съдържа преди всичко впечатления от пътешествията ми, свързани с овощарството. Но в нея читателят ще намери и по-общи впечатления за природата на страните, които съм посетил, и за хората, с които съм се запознал.»

Написана увлекателно с художествен стил, книгата представлява един пътепис, интересен не само за специалиста овощар, но и за всеки любознателен читател.

**

Съдържание

Предговор ........................................ 5


Хавайски острови .............................. 11

Хлебни, пъпешови и други дървета...... 12
Хавайски ананаси .............................  22
Най-после в градината ..................... 31
Да се премахне Великият петък ........ 43


Два дни на архипелага Фиджи............. .45


Нова Зеландия ..................................  49

Новозеландски лес .... 51
Малко за обичаите .......................... 61
Под сянката на дървесния домат 63
На посещение в института 69
Овощарски рай в Хестингз 72
На път към юг ...............................  86
В столицата на страната ................. 88
Кратко посещение на Южния остров .. 90
Връщане и отлитане ......................... 92


Австралия ................................... .94

Първи стъпки и контакти. ............  95
В столицата на щата Виктория ..... 103
Първите градини ......................... 106
На остров Тасмания ...................  109
В долината на река Хуон 132
ВЛаунчъстън ............................. 110
В Южна Австралия...................... 146
На Едълейдските възвишения ..... 151
В долината Бароси ..................... 157
Край река Мърей ........................ 160
Бризбейн или Джербера — Сити ..170
Отново в Kaнбера .......... ......180
На запад до Грифит ................ 182
Вече не за овощарството.......... 193
Още един овощарски район ....... 205
Последни дни в Сидней ............. 210


Индонезия........................  214

В безгрижния Богор ........ 216
Пасарминго ...................... 229
В Тийбодас ...................... 230


Япония ........................... 246

Страна и обичаи .................. 246
В Института по градинарство.. .250
В префектурата Я мамаши ..... ......256
В префектурата Фукушима .... .261
Четири дни в Киото................ 279
По посока на Хирошима ........... .287


Сиам .................................. 294

На пазара .................................... ..295
В градина или в сиамска джунгла .. ...302
В сянката на будийските светини  ..306


Индия ......................................... 309

В опитната градина в Ню Делхи . ........309
Поход до Сахара нпур .... .................313
Отново в Ню Делхи ........ ..319
На път за дома ............... ..............322


Китай ................................ 324

Полет до Пекин ................. .324
В провинцията Ляонинг .... 327
Кунг-чу-линг .......... ..........335
В Харбин ................ ... 337
Шонг-ио ......... ......................339
Тал иен ............... ...343
Ланчоу ....................... ...348
Сиан ....................... ....362
Вукунг ...................... .366
Нанкин ....................... .. 371
Шангхай ................ ....372
Хангчоу ................... ......375
Хаунгиен ................ ..378
Кантон ........................ ...383
Суатоу ................................ ..389
Отново в Пекин ....................... 392
С Транссибирската железница..... ...393


Северна Америка ........... .396

Местни овощни видове на Северна Америка . ....397
Първите градини на белите заселници ..... ...404
Производство и консумация на плодове.... ......408
Търговско отношение към сортовете ... ....410
Североизточни САЩ ................. .....412
Нова Шотландия ....................... ....426
В страната на цъфтящата вишня .... ..............428
Най-студените райони на Америка ............... ..431
На гости у Старк................. ....434
Британска Колумбия........ .........438
В щата Вашингтон .............. ............438
Орегон ............................ ........443
Калифорния ..................... .....446
Флорида ........................ ........457


Нашата стара Европа ....... ....461

Съветски съюз ........462
Темпо на развитие на овощарството ... ....464
Типове градини ..................................466
Овощни градини при суров климат. ........472
Овощни гори......................... .476
Овощарски райони ................ .....478
Овощни видове и сортове ................ ..480
Големи институти в малки републики .......... ....484


Социалистически държави в Средна Европа ..... ....485

Полша ................. ...488
Германска демократична република ..492
Румъния ..................... ..494
Чехословакия ....... ....496
Унгария ............ ....498
България ......... ...500
Югославия ....... ....501


Северозападна Европа ...... ..503

Великобритания ......... .. 503
Дания ............. .506
Швеция ............. .508
Финландия ........... ....509


Западна Европа ............  511

Холандия ................. .... 513
Белгия ........................ .....515
Германска федерална република...... ...517
Швейцария ...... ...... 519
Франция ...................... .520


Южна Европа ......... ....523

Италия .................. .523
Гърция ................... ..527
Израел — къс земя, присаден от Европа ...... 530

**

Материалът е онагледен с 329 черно-бели фотографии.

***

ПРЕДГОВОР

Идеята да напиша тази книга ми хрумна една ве­чер, когато седях до прозореца на малка къщичка в предградието на Хонолулу. От прозореца се откри­ваше просторна гледка на залязващото зад Тихия океан слънце. Беше 1 март. В Полша още продъл­жаваха 20-градусови студове, а вчера сутринта даже на американска земя, в Сен Луис, откъдето изле­тяхме за Хонолулу, термометърът показваше — 15°С. Тук вечер и нощем температурата не спада­ше под +20°С.

Вчера пристигнах на Хавайските острови. Бяха Минали вече първите 14 дни от «овощарското ми» пътешествие около света. Прекарах ги в Австрия ГФР и Съединените щати, които познавах добре о по-раншните ми пътувания. Предстоеше ми ощ над три и половина месеца странствуване из страни, които щях да видя за първи път.

Пътешествие около света! Гледайки залязващото слънце над океана, мислех за пътешествията си от по-близко и по-далечно минало. А те не са малко — всичките са интересни, но някои от тях са оставили неповторими впечатления.

Моето първо, незабравимо пътешествие беше в 1919 г., когато нямах още 6 години. Баща ми беше решил да продаде своето стопанство в Гарволинска околия и да купи друго в Мипско-Мазовецка околия. Ходеше да оглежда стопанствата и беше обещал да ме вземе със себе си, да ме заведе далеч, до друга околия, сигурно цели 20 км от нашето село. Много нощи прекарах в полусън, в приготовление за това пътешествие. Това беше върхът на моите мечти. То­гава още не бях чел повестта на Жюл Верн «80 дни около света».

Настъпиха гимназиалните години. В Шедлец-кото училище пристигна знаменитият пътешестве­ник Ярош и изнесе беседа за своите приключения в Америка. На края каза: «Желая на всички ви пъте­шествия по другото полукълбо».

Засмях се заедно с другите. Матурата щеше да бъде едва след 4 години. Как можеше да се мечтае за задокеански приключения! Припомних си бесе­дата на Ярош 9 години по-късно в Гдиня през сеп­тември 1938 г. «Батори» се откъсваше от брега, ор­кестърът свиреше «Още не е загинала Полша». Стоях па палубата и с туптящо сърце мислено се пренесох в бъдещето. Това беше преломен момент в моя живот. Тъкмо бях завършил Варшавския университет като ботаник и заминавах на специализация по овощар­ство в Америка.

След това дойдоха странствувания из Съедине­ните щат I и Канада, завръщане в родината през 1946 г. и многобройни пътешествия из Европа в по-късните години. Съветския съюз посетих за първи път по време иа шестседмична екскурзия през 1950 г. Б 1957 г. въображението ми беше завладяно от ек­зотиката на тримесечна експедиция в Китай.В 1958 г., благодарение на стипендия от фондацията на Рок фелер, направих тримесечно пътешествие из Съеди­нените щати, а през 1960 г. отново прекарах там два месеца.

И накрая пътешествието, което ме доведе днеш­ната вечер на ъгъла на улица Армстронг и алея Вайкики. То трябваше да ми покаже страни, за опознаване на които дори не съм и мечтал.

От известно време мои колеги от Австралия ме канеха да посетя тяхната далечна страна. Това бяха по-скоро символични покани, тъй като самото пре­литане от Варшава до Сидней и обратно струва 1250 долара. Кой би могъл така лесно да отдели та­кава сума за една цел, която наистина заслужава, но все пак не е крайно наложителна в живота?

Случи се обаче нещо съвсем неочаквано. Ето че Австралийската академия на науките беше решила да започне широка акция за покана на чуждестранни учени за няколкомесечни лекции в австралийските университети и изследователски институти. За тър­жественото откриване на тази акция бяха поканили мен. Защо пък мен? — Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Мога само да предполагам. Струва ми се, че австралийците бяха избрали специално по­ляк, за да подчертаят своя стремеж за заличаване връждебността към «Изтока». Искаха по този начин да изразят своето желание за мирно съвместно съ­ществуване. Затова на моята визита Австралий­ската академия се стараеше да придаде колкото се може по-голяма гласност чрез пресата, радиото и телевизията.

Бях поканен в Австралия за 2 месеца, но моето пътешествие продължи 4 месеца, тъй като по този случай използувах и поканите до други страни. По пътя от Варшава за Сидней прекарах 3 дни в Ав­стрия, 4 дни в ГФР, 6 дни в САЩ, 6 дни на Хавай­ските острови, 2 дни на островите Фиджи и 8 дни в Нова Зеландия. На връщане се спрях за 6 дни в Индонезия, 14 дни в Япония, 4 дни в Сиям и 4 дни в Индия. Пропътувах общо над 78 000 км, от които пътуването със самолет около света —от Варшава до Варшава — възлизащо на 47 000 км, трая общо 3 дни и 7 часа, следователно значително по-кратко, откол­кото пътуването на героя от книгата на Жюл Верн.

Във всяка от посетените страни изнасях доклади за развитието на овощарската наука и плодовото производство в Полша и в други социалистически страни в Европа. Хонорарите за тези доклади ми позволяваха да покривам допълнителните разходи по пътуването.

Полша не е откъсната от света: в продължение на последните 10 години най-малко няколко десетки полски овощари имаха възможност да опознаят по­дробно плодовото производство не само в много ев­ропейски страни, но и в Америка и Африка. Аз обаче съм първият полски овощар, който се е запознал с плодовото производство в Нова Зеландия, Австра­лия и Япония. Поради голямата отдалеченост на­вярно не така скоро ще отидат там и други полски овощари. Затова в тази хавайска вечер ми хрумна мисълта, че трябва да опиша моето пътешествие малко по-подробно и обширно не само под формата на къси статии в овощарските списания, а и в една книга.

А ако е така, ако напиша книга за настоящото-пътуване, то мога да добавя в нея и това, което съм видял по време на моите странствувания из други страни, особено в Китай и Америка. Вероятно това ще бъде полезно. Полското овощарство засега не е най-лошото в света. Имаме бърз прогрес, което се дължи между другото и на това, че използуваме постиженията на цялото световно овощарство. Ето защо информациите за новостите в световното ово­щарство могат да послужат не само на младите сту­денти и научни работници, но преди всичко и на все по-широкия кръг от специалисти-овощари пло-допроизводители.

За да се направи обаче сериозен преглед на све­товното овощарство, би трябвало да се отдели зна­чително повече време, отколкото ми позволяват личните задължения. Трябваше да се избере едно от двете — или да подготвя едно системно, сериозно изложение, за което би трябвало да се отделят ня­колко години, или да напиша книжка във формата на репортаж, да я напиша бързо, докато впечатле­нията са още пресни.

Предпочетох второто, тъй като «който бързо дава, дава два пъти». Реших да напиша книга, която да съдържа преди всичко впечатления от пътешест­вията ми, свързани с овощарството. Но в нея читате­лят ще намери и по-общи впечатления за природата на страните, които съм посетил, и за хората, с които съм се запознал.

Ще започна от края, от страните, в които стран-ствувах в последно време. След това ще опиша впе­чатленията си от по-отдавнашните ми пътешест­вия. За да не давам вече остарели сведения, ще ги допълням с по-свежи данни, взети от най-новата световна овощарска литература.

Значително повече пиша за далечните, отколкото за близките и съседни на нас страни. Може би трябваше да постъпя обратното, тъй като съседните страни имат природни условия, подобни на нашите, следователно от тяхното овощарство могат да се възприемат непосредствено повече опит и меропри­ятия, отколкото от екзотичните страни Япония и Тасмания. Изхождам обаче от схващането, че ово­щарството на близките страни е значително по-добре познато на средния полски овощар, поради което по-интересни за него ще бъдат информациите за райони, за които досега е знаел малко.

В тази книга разглеждам в цялост световното производство на плодове. Пиша не само за ябълките, но и за портокалите, бананите и най-екзотичните в света плодове — дурян. Струва ми се, че и нашият овощар трябва да има понятие за това, какви пло­дове освен нашите се отглеждат в света. За южните плодове обаче давам само най-общи сведения, а за подробности насочвам по-заинтересованите чита­тели към книжката «Плодове на далечните страни», написана неотдавна от мен и съпругата ми.

Проф. д-р С. А. Пеньонжек

Скерневице, януари 1964 г.